Решение № 279 от 20.06.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Ямбол, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц. Х. Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20232300500243 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Д. от гр.*******, подадена от пълномощника й адв.Б.З., срещу Решение №7/10.02.2023г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр.дело №20222320100204 по описа за 2022г. на този съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата, против „Профи Кредит България“ЕООД гр.София иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 195,67лв., представляваща недължимо платена сума за допълнително възнаграждение по договор за потребителски кредит №*******.

Оплакването на въззивницата е за неправилност на оспореното решение на ТРС, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Като неправилен е оспорен решаващият извод на съда, че в случая е спазено изискването на чл.19, ал.1 от ЗПК относно ГПР. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но в случая т.нар. „допълнителен пакет услуги“ не попада в приложното поле на цитираната разпоредба, тъй като срещу тази такса (възнаграждение) не се дължи никакво поведение от страна на ответника, вземането няма характер на такса, тя не се дължи заради извършени разходи, нито заради определени действия, предприети от кредитора, а наименованието на допълнителния пакет услуги прикрива истинската цел на клаузата - да служи за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя страна води до нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. В случая било установено от заключението на вещото лице, че посочената цел е постигната, тъй като с включване на допълнителния пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ към погасителния план, действителният годишен процент на разходите е в размер на 114.72%, а годишният процент на разходите, посочен от кредитора в договора е в размер на 49.11%. Според въззивницата, анализът на съдържанието на клаузите за допълнителните услуги налага извод, че същите служат единствено за заобикаляне на закона - чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което според нея следва да бъде санкционирано от въззивния съд с прогласяване на 1 нищожността им на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. На следващо място изтъква, че като потребител е била задължена да заплаща възнаграждение не за конкретно поети от ответника задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени „възможности“, които има по силата на самия закон, на които възможности потребителят да поиска извършването на някоя от процесните услуги не кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора и такава клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и нищожна съгласно чл.143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Като неправилен е оспорен и другият решаващ извод на първостепенния съд, че процесните услуги не попадат в хипотезата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като на практика ищцата е поела задължение за заплащане на възнаграждение за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което е забранено от закона, за услуга, която не е предоставяна, като е договорено предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т.е. като дължимо само за възможността за предоставянето на услугите, независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е. да не бъдат предоставени, но това в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги.

В обобщение, въззивницата счита, че като не е съобразил горните положения, ТРС е формирал неправилния извод, че е спазено изискването на чл.19, ал.1 от ЗПК и е постановил неправилен съдебен акт. Поради това моли обжалваното решение на ТРС да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново решение от въззивния съд, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемата страна „Профи Кредит България“ЕООД, чрез процесуалния си представител К. М.., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Изразеното становище е, че всички оплаквания на ищцата в подадената въззивна жалба, вече са били обективирани в исковата молба и са били взети предвид при постановяване на първоинстанционното решение на съда, като районният съд подробно е мотивирал съдебния си акт, с който е отхвърлил предявения иск и постановеното решение е правилно и законосъобразно, като при произнасянето му съдът е обсъдил и е взел предвид всички установени в хода на делото фактически обстоятелства и твърдения, както и възраженията на страните. Въззиваемото дружество подробно е изложило съображения си и при споделяне изцяло изводите на първоинстанционния съд е посочило, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, като в съшия не се съдържат нищожни или неравноправни клаузи, при което не са налице платени на отпаднало основание суми по кредита и неоснователни и голословни са оплакванията и доводите на ищцата, изложени в депозираната въззивна жалба. Поради това моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено изцяло, с присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение.

В о.с.з. въззивницата не се явява и не се представлява, а пълномощникът й адв.З. депозира писмена молба, с която поддържа жалбата и в която излага съображенията си за отмяна на обжалваното решение на първата инстанция, с искане за уважаване на претенцията и присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна „Профи Кредит България“ЕООД не изпраща преддставител в о.с.з.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на М. Д.

Д. от гр.*******, с която против „Профи Кредит България“ЕООД е предявен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, който след изменение на размера му по реда на чл.214 ГПК, е за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 195,67лв. като получена от ответника без правно основание по сключен между страните договор за паричен заем № *******.

За договора ищцата е поддържала в исковата молба, че е недействителен, поради нарушение и противоречие с изискванията на разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.1, вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК, чл.146 и чл.147 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, като за вземането си в размер на исковата сума ищцата е посочила, че е недължимо 2 платена за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, чиито размери са договорени с клаузи в нарушение на чл.19 от ЗПК и не са били включени в ГПР, като клаузите на договора за тези услуги не са били формулирани по ясен и разбираем начин, таксите са били изначално известни на кредитора, който е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, услугата за тези суми не е била изпълнявана от кредитора и дори да е изпълнявана тя е част от управлението на кредита и на основание чл.10а ЗПК кредиторът няма право да я събира, и като цяло двете клаузи за допълнителните услуги са нищожни поради нарушение на закона и на добрите нрави – основания за нищожност по чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД, както и поради неравноправност – основание по чл.146 от ЗЗП.

Ответникът е оспорил иска с възраженията, че сключеният между страните договор за кредит е действителен, не противоречи на императивни правни норми на закона и не съдържа нищожни клаузи, като посочените от ищцата допълнителни услуги не са били условие за получаване на потребителския кредит и параметрите им са били посочени, като същите не следва да се включват в ГПР, което би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита. За процесните допълнитени услуги кредиторът е възразил, че не са за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и че от дължимото възнаграждение за допълнителни услуги, при погасяване на задълженията по договора от страна на ищцата, за тези допълнителни услуги е отнесена сума в размер на 195,58лв.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и същата правилно е разкрита от районния съд.

Установено е, че на 12.01.2020г. страните са сключили договор за потребителски кредит №*******, в изпълнение на който кредиторът „Профи Кредит България“ЕООД е отпуснал на М. Д. Д. сума по кредита в размер на 1500 лева, със срок на кредита 36 месеца и размер на месечната вноска от 73,04 лева, ГПР – 49,11%, ГЛП – 41, 00%, лихвен процент на ден от 0,11%, с посочена общо дължима сума по кредита в размер на 2 629,67лв.

Предвидено е в договора възможността кредитополучателят да поиска рефинансиране със сумата 950лв. от кредитора „Фератум България“ЕООД, както и да закупи допълнителните услуги - „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и услугата „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на кредита. За допълнителната услуга „Фаст“ е предвидено възнаграждение в размер на 450ева, а за допълнителната услуга „Флекси“ – възнаграждение в размер на 870 лева, или общо за двете услуги възнаграждението е в размер на 1320лв., за което размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е от 36,67лв., която вноска е дължима заедно с месечната погасителна вноска, в който случай общото задължение по кредита възлиза на сумата 3 949,67лв., при общ размер на вноската от 109,71лв., като за всички дължими вноски с посочения размер е представен погасителен план. Договорът за кредит е сключен при приети от кредитополучателя общи условия и подписан от него стандартен европейски формуляр.

От заключение вх.№3/03.01.2023г. на вещото лице – икономист Б. Б., извършило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, по делото е установено, че за погасяване на получения от ответника кредит ищцата е извършила плащания в полза на ответника на пет вноски, или на сумата общо 550лв., като кредитът е бил рефинансиран на 26.06.2020г. с плащане на сумата 1 409, 91лв. Общата сума, която ищцата е заплатила в полза на ответното дружество възлиза в размер на 1 959,91лв. От тази обща сума погасена е била главницата в размер на 1 500лв., лихва в размер на 264,31лв. и сумата 195,67лв. – вноски по закупените допълнителни услуги. При включване на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР (годишния процент на разходите), вещото лице е изчислило, че размерът на ГРП възлиза на 114,7203%.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ТРС е отхвърлил предявения иск като неоснователен, тъй като е приел, че макар в случая в сключения договор ГПР да е посочен само с цифрово изражение, ищцата е приела Общите условия на ответника, в които има пълна, ясна и точна информация за разходите по кредита, които се отчитат при формиране на ГПР; приел е, че изборът и закупуването на допълнителните услуги не е задължително условие, а избор на клиента и че възнаграждението за двете услуги не е такса или действие за усвояване на кредит или за управлението му по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Решението на ТРС е валидно и допустимо, но неправилно.

Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съгласно разпоредбата на 3 чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да е изготвен на разбираем език и да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т.10 договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.