Решение № 83 от 09.11.2023, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр.Л., 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. И.ова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20234410200171 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд Левски е постъпила жалба от Д. С. С. от гр.Л. против НП № 23-0293-000330/20.06.2023 г. на Началник РУ Левски. Твърди се, че обжалваното НП е незаконосъобразно и се прави искане да бъде отменено.

Ответника по жалбата – Началника на РУ Левски – редовно призован – не се явява и не се представлява. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата, ведно с преписката, е изразено становище, че НП е правилно и законосъобразно и се моли да бъде оставена жалбата без уважение.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Видно от представения Акт №814182, серия GA от 26.05.2023 г. е, че същия е съставен против жалбоподателя затова, че на 26.05.2023 г. в 13:38 в ***** до номер 17 с посока на движение към улица ***** като водач управлява лек автомобил марка ***** с регистрационен номер *****, собственост на А.И.А., като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARHJ-0005, с 1 тестови комплект Дрегер Дръг тест 5000 STK7, REF 8323634, LOT A RRD0981, със срок на валидност до 31.08.2023 г. за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. В акта е посочено, че е издаден талон за изследване с номер 097164, че издаден протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с рег. Номер 293р-7499/26.05.2023 г., че са издадени осем броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата, седем от които са връчени на водача.

Посочено е че водача пътува сам в автомобила, както и че виновно е нарушил чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДП и освен цифрово нарушението е изписано и словом.

Акта е подписан без възражение от нарушителя.

Представено е и обжалваното НП, от което се установява, че за установеното с акта нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДП на Д. С. С. е наложено административно наказание на основание чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДП глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели Г. К. Г., Д.

О. Ц. и П. Г. С..

От показанията на разпитания по делото свидетел Г. Г. се установява, че работи в РУ Левски като автоконтрольор, че били на работа заедно с колегата му Д. Ц. и видели господина с автомобила, като към този момент не знаели кой управлява автомобила. Видели, че автомобилът кривнал по една улица и решили да го последват. Спрели го, за да извършат проверка и видели кой е водача. Свидетелят Г. заявява, че за този водач имали данни, че и друг път е употребявал автомобил след употреба на наркотични вещества и решили да го изпробват с техническо средство. Обяснили му правилата за изпробване с това техническо средство, но в началото на проверката той взел шише и започнал да пие някаква течност. На водача било обяснено, че трябва да се изчакат 10-15 минути, защото според инструкциите не може да употребява течност, тъй като по този начин се манипулира уредът. Свидетелят Г. заявява, че като минали около 15 минути извикал водача да го изпробват, след което той попитал „Сега, ако пийна, пак ли ще чакам 15 минути“. На зададения въпрос свидетелят отговорил, че няма да чака повече, че тъй като не му е изпълнил предписанията ще му бъде съставен акт за отказ и ще му бъде даден съответно талон за медицинско изследване, ако иска да ходи да дава кръв и урина за изследване. След като чул отговора на въпроса си, водача пак пийнал някаква течност, а полицейските служители прибрали уреда в багажника на 2 полицейския автомобил и му съставили акт по чл. 174 ал. 3 – затова че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични и упойващи вещества. Издали му съответно талон за изследване и нужния брой холограмни стикери, след което водачът бил освободен и същия имал право да даде кръв и урина за изследване по негово желание. По-нататък в показанията си свидетелят Г. обяснява, че водачът бил леко изнервен, превъзбуден, които са едни от признаците по които решават дали да го изпробват за наркотици и повтаря, че главната причина за това тяхно решение е, че след като са установили кой водача, тъй като са имали данни, че веднъж е хващан с наркотици са решили да го изпробват за наркотици. Свидетеля не помни дали водача е изпробван за употреба на алкохол, но е категоричен, че е искал да го изпробва за наркотици, но той реално е отказал, тъй като не е изпълнил тяхното разпореждане да не пие вода и след като му е обяснено че трябва да изчака 10-15 минути да не яде и да не пие нищо, той найдемонстративно го е направил два пъти, като пил някаква течност.

Свидетелят Г. обяснява, че това изискване им е обяснено при проведеното обучение, което се извършва от метрологичния контрол на тези уреди, при което обучение са им обяснили какви са начините, когато се изпробва дадено лице, какви трябва да бъдат техните предписания към него и им е било обяснено, че ако не бъдат изпълнени тези предписания, тестът няма да бъде реален, затова неизпълнението на предписанието им се възприема като отказ.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан и Д. Ц. – служител в РУ Левски – на длъжност полицейски инспектор. Свидетелят Ц. не помни датата, но си спомня случая. Заявява, че водача бил спрян и трябвало да го проверят за употреба на наркотични вещества, че при слизането от колата „господинът отпи някаква течност от една бутилка“, че му било казано, че ще му направят тест след 15 минути, но преди изтичането на 15-те минути, той отново отпил и не могли да му направят теста за наркотици. Свидетелят Ц. е категоричен, че абсолютно подробно му било обяснено на водача, че имат предписание, че при работа с техническите средства не трябва да се пие и да се яде, както и да се пушат цигари. Заявява че водача не изпълнил техните разпореждания, а когато го спрели, при слизането от автомобила, като отпил течност му казали: „Господине, ще ви бъде направен тест за наркотици, но 15 минути не трябва да пиете и да се храните“ и че по часовник, около 12-тата минути, преди да изтекат 15-те 3 минути, той пак отпил от течността и не изпълнил разпорежданията, поради което не можело да се извърши качествен тест. И този свидетел заявява, че е имало специфично поведение от страна на С., който бил нервен, вървял напред-назад, влизал в някаква къща, ходел от единия тротоар до другия постоянно. Свидетелят заявява, че след като установили, че водача не изпълнил изискването да не пие нищо, за да му бъде извършена проверка на същия бил съставен акт, който му бил прочетен преди да го подпише, че същия, заедно с протокол и цял комплект документи му били връчени.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г. и Ц.. Същите подробно и ясно обясняват случилото се, което е възприето лично от тях и което е отразено и в съставения и приложен към делото Акт. Показанията на свидетелите са подробни, ясни, безпротиворечиви както на акта, така и помежду си. Свидетелите са без родство със страните по делото, а при спиране на водача и опита да му бъде извършена проверка, както и при съставяне на акта са изпълнявали стриктно служебните си задължения.

В качеството на свидетел е разпитан и П. С., приятел на жалбоподателя, който е доведен за разпит като свидетел от жалбоподателя. Свидетелят С. заявява, че в края на май месец пил кафе на центъра на гр.Л. с Д. и сина му, че Д. преди да се прибере го поканил в тях, за да му помогне да изместят едни мебели, че отивайки в тях видял, че пред тях имало полицейска кола.

Обяснява, че видял Д. да слиза от автомобила, че взел сина си за ръка и отпил малко от водата на детето, след което Д. отишъл при полицаите и там до автомобила говорили нещо, но той самия не е чул какво говорят, тъй като е бил по-настрани. След това свидетелят заявява, че Д. викал: „Дайте ми дрегер“, като 2-3 пъти казал така, а полицаите затворили прозорците на автомобила и продължили да стоят там. Свидетелят обяснява, че след това му звъннал телефона и се дръпнал настрани да говори, както и че не знае след колко точно – минути ли, половин час ли като минали, полицаите си тръгнали. Свидетелят не е видял да се връчват документи на Д. С., но обяснява, че му звъннал телефона и се дръпнал да говори. Обяснява, че не е видял Д. С. да е тестван за алкохол и казва „Дрегер, такива работи нямаше“.

Заявява, че поведението на Д. С. било като на всеки нормален човек, че не е чул той да отказва да даде проба за наркотици, и че е чул че 2-3 пъти иска дрегер.

Съдът дава вяра и на показанията и на този свидетел. Видно от 4 заявеното от самия свидетел е, че самия той не е възприел и чул всичко което се е случило, тъй като се е дръпнал настрани, за да говори по телефона. Този свидетел също е възприел факта, че Д. С. отпива течност, като заявява „отпи малко от водичката“. Заявява, че не е чул какво са говорили полицаите и Д.

С., поради което не може да се приеме, че с показанията на този свидетел се оборва заявеното от полицейските служители, че на Д. С. е обяснено, че следва да се изчака и че поне 15 минути не трябва да яде и пие нищо.

Описаното поведение на полицаите /да стоят и чакат в полицейския автомобил/ напълно съответства и на твърденията на полицейските служители, които обясняват, че след като видели, че Д. С. е отпил някаква течност са му обяснили, че трябва да изчакат поне 15 минути без той да пие и яде нищо и са останали на място, за да изчакат да измине този период от време. Полицейските служители не заявяват Д. С. да е викал „Дайте ми дрегер“, но очевидно това поведение на жалбоподателя е с цел да си осигури свидетелстването на приятеля /св. П. С./, че иска от полицаите да бъде изпробван с „дрегер“, но те стоят там и не правят нищо, още повече, че на водача е било обяснено защо е необходимо изчакването на тези 15 минути.

Соченото от свидетеля П. С. поведение на Д. С., че докато полицаите стояли в автомобила, той няколко пъти иска „дрегер“ е в съответствие и с твърдяното от полицейските служители неспокойно поведение на жалбоподателя.

Полицейските служители по никакъв начин не са предизвикали това неспокойство и припряност у водача да иска по-бързо да бъде изпробван с техническото средство, а напротив спокойно са обяснили и изчаквали да мине необходимото време, за да има възможност да бъде отчетен правилен резултат от техническото средство, съобразно дадените им указания за работа с уреда.

След изслушване показанията на разпитаните по делото свидетели, жалбоподателят дава обяснения в съдебно заседание, в които обяснения изразява защитната си позиция, опитвайки се както да оправдае собственото си поведение, така и да отправи упреци към полицейските служители при изпълнение на служебните им задължения. Самия той обяснява, че действително е отпил вода преди да отиде при полицаите и макар и уклончиво признава, че действително му било казано, че след като е отпил от това, ще изчакат 20-30 минути и тогава ще даде проба за наркотици, като заявява, че полицая му казал, че „защото не знаем какво е това, което си 5 отпил“. Отрича да са го предупредили и да са му казали „Сега ще изпълниш изискванията ни, нито да ядеш, нито да пиеш, нито да пушиш“ и казва, че нищо не са му казали, че просто си стояли в патрулката, а той самия отпил, защото не е сметнал за някакво нарушение, да отпие от водата и не знаел, че е забранено да се пие вода. Заявява, че му е съставен акт, но не му били направени никакви проверки, нито за алкохол, нито за наркотици, че той изрично отишъл до автомобила 2-3 пъти и казал „Дайте ми дрегера, за да го направим този тест и да приключи цялата драма тук“. Твърди, че преди да подпише акта, същия не му бил прочетен, че попитал кога може да иде да даде кръв, а полицаите му отговорили „когато решиш, тогава върви“, както и че по-късно след като си свършил някаква работа, започнал да чете акта и видял, че пише, че до 40 минути трябва да отиде да даде кръв, а то било минало вече над час, час и половина и сметнал, че не е необходимо да дава кръв.