Определение № 555 от 19.06.2018, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 524/2017
- Вид
- Определение № 555
- Подписан
- 19.06.2018
- Състав
- СИМЕОН СИМЕОНОВ МИХОВ
Цитирани разпоредби
- чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
555 19.06.2018г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон
Михов
Членове: като разгледа докладваното от съдия Михов търговско дело № 524 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба от от ,,ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД(,,ПИБ“АД), със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.,,Драган Цанков“№37, вписано в ТР с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Неделчо Василев Неделчев, Светозар Александров Попов, Васил Христов Христов, чрез пълномощниците им Виктор Костадинов Слаев - управител на ,,ПИБ“АД – клон Бургас и Мариана Георгиева Терзиева - юрисконсулт против Н.Г.К., ЕГН **********,*** и П.А.М., ЕГН **********,***, да бъде прието за установено, че ответниците дължат солидарно заплащането на сума в общ размер от 32442.33 лева по договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране № 0021.D-M-000043/ 30.11.2009г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 23.02.2011г.по описа на кредитора, от която: 13672.74 лева главница; 6603.72 лева просрочена договорна лихва за периода от 05.05.2012г. до 05.02.2017г.; 11482.22 лева, представляваща дължима лихва за просрочие за периода от 05.02.2012г. до 15.03.2017г.; 683.65 лева дължима комисионна за управление за 2013, 2014, 2015 и 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 16.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на разноски в размер на 698.85 лева, представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
При условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на Н.Г.К., ЕГН ********** и П.А.М., ЕГН **********, да заплатят солидарно на ,,ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД (,,ПИБ“АД), сумата от 32442.33 лева по договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране № 0021.D-M-000043/
30.11.2009г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 23.02.2011г.по описа на кредитора, от която: 13672.74 лева главница; 6603.72 лева просрочена договорна лихва за периода от 05.05.2012г. до
05.02.2017г.; 11482.22 лева, представляваща дължима лихва за просрочие за периода от 05.02.2012г. до 15.03.2017г.; 683.65 лева дължима комисионна за управление за 2013, 2014, 2015 и 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 16.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на разноски в размер на 698.85 лева, представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В дадения срок по чл.367 от ГПК, ответниците депозират писмен отговор, в който поясняват, че са поръчители по договор № 002LD-M-000043/ 30.11.2011г.
(непредставен от страна на банката), но не и по приложения към исковата молба договор за кредит № 0021.D-M-000043/
30.11.2009г. Навеждат се доводи, че с Анекс № 1 от 23.02.2011г. е бил изменен непредставения от ищеца договор - прекратен с изтичане на крайния срок (20.11.2011г.), а съвсем различен - № 00LD-M-000043/
10.12.2009г. Сключеният между ответниците и банката договор за поръчителство, обезпечавал изпълнението на задължението на главния длъжник -
,,Телегейт“ООД, по съвсем друг договор за банков кредит. Дори да се приемело, че П.А.М. и Н.Г.К. са поръчители по процесния договор, се посочва, че по отношение претендираните от банката вземания за главници в общ размер на 11683.80 лева, дължими за периода от 05.02.2012г. до 05.08.2016г. (неплатени месечни погасителни вноски), преклузивният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД за предявяване на горните претенции, бил изтекъл. Навежда доводи за изтекъл срок и за акцесорните претенции, представляващи просрочена договорна лихва в размер от 6000 лева, начислена за периода от 05.05.2012г. до 05.08.2016г. и дължима лихва за просрочие- 11000лева. Цитирана е съдебна практика в тази насока (ТР № 4/1 8.06.2014г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 89 от 31.07.2017г. по т.д.№ 907/2016г. на ВКС; Решение № 44 от 05.06.2017г.по гр.д.№ 60073/2006г., ІІІг.о.). Развиват се съображения, че поръчителството, както всички обезпечения, имало акцесорен характер. В конкретния случай, процесният анекс бил сключен между кредитора и главния длъжник, неподписан от двамата ответници, поради което не обвързвал последните. В този смисъл, нищожна се явявала всяка уговорка, залегнала в договора за поръчителство, с която поръчителят предварително е дал своето съгласие. Посочва се като такава т.8 от договора за поръчителство. Същата била нищожна и поради противоречие с чл.143 от Закона за защита на потребителите, тъй като с нея се въвеждало неравноправно положение на икономически по-слабата страна по договора. Твърди се, че крайният срок на действието на договора за поръчителство изтекъл на 20.11.2011г. Навеждат се доводи, че вземанията на банката за главници, с настъпил падеж на плащане, дължими за периода от 05.02.2012г. до 05.02.2014г. общо 25 месечни вноски, както и за акцесорните претенции, представляващи: просрочена договорна лихва за периода от 05.05.2012г. до 05.02.2014г., а също и вземанията за дължима лихва за просрочие, начислена от 05.02.2012г. до 05.02.2014г., били погасени с изтичането на общата петгодишна давност. Като погасени по давност се посочват и претенциите за просрочена договорна лихва за периода от 05.05.2012г. до 05.02.2014г., както и дължима лихва за просрочие, начислена от 05.02.2012г. до 05.02.2014г. Излага становище в тази насока, цитирайки ТР № 3 от 18.05.2012г. по тълк.дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС относно ,,периодичните плащания“ по смисъла на чл.111,б.,,в“ от ЗЗД. Изложени са възражения срещу начина на формиране на акцесорните претенции от страна на банката. Претендираната лихва за просрочие в размер на 11482.22 лева, начислена за периода от 05.02.2012г. до 15.03.2017г. не съществувала като вземане в полза на кредитора. В конкретния случай е било налице несъответствие между заявеното от банката вземане в заповедното производство и вземането, предявено с исковата молба.
Развити са съображения във връзка с предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, като ответниците намират същия за недопустим. Ангажират се доказателства претендират се разноски.
В срока по чл.372 от ГПК, ищецът подаде допълнителна искова молба, в която изложи доводи за неоснователност на твърденията и възраженията, наведени с отговора на исковата молба. На първо място посочва, че поръчителството (договор за поръчителство от 23.02.2011г.) се поемало с цел обезпечаване вземанията на банката, произтичащи от договор за кредит № 0021.D-M-000043/
30.11.2009г., ведно с анекс № 1 към него. Твърдението, че поръчителите обезпечили съвсем друг договор за кредит, с различие в номера и датата на сключване, не е било подкрепено с доказателства. От съдържанието на Анекс № 1 от 23.02.2011г., чл.3 и чл.5, както и от извлечението от счетоводните книги ставало ясно, че кредита във връзка, с който се подписвал анекса, се е обслужвал по същата банкова сметка - *** ***. В конкретния случай се касаело за неточно цитиране номера на договора № 0021.D-M-000043/ 30.11.2009г. и неговата дата в договора за поръчителство и в Анекс № 1 от 23.02.2011г. Горното несъответствие не можело да послужи като аргумент за отхвърляне на ищцовата претенция. Основание за възникване на вземането бил не номера на договора за банков кредит, а самият банков кредит и Анекс № 1 към него, като идентичността на двата документа се установявала с наличието на една и съща банкова сметка. ***ите, че отделни вноски били погасени по давност. Оспорва наведените в тази насока аргументи, подкрепени с цитираната в отговора на исковата молба съдебна практика. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.147,ал.1 от ЗЗД, шестмесечният срок започвал да тече от момента, когато главното задължение е станало изискуемо изцяло, а не от падежа на всяка отделна погасителна вноска. Твърди, че тълкуване на цитираната норма било дадено в следните съдебни актове, постановени от ВКС: Решение № 58/ 15.04.2009г. по т.д.№ 584/2008г., ІІ т.о. на ВКС; Решение № 130/ 27.10.2009г. по т.д.№ 139/2009г., І-во т.о. на ВКС; Решение № 345/ 12.11.2012г. по гр.д.№ 481/2012г. ІІІ-то г.о.на ВКС; Решение № 40/ 17.06.2015г.по т.д.№ 601/2014г., І-во т.о. на ВКС;
Решение № 132/ 02.10.2015г. по т.д.№ 1907/2014г.,І-во т.о. на ВКС. Изложени са аргументи и във връзка с наведените от ответната страна доводи, че удължаването на срока за погасяване на кредита, нямало действие спрямо поръчителите. Видно от текста на чл.114 от ЗЗД, давността започвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Отделната вноска нямала характер на отделно вземане, поради което нейният падеж бил ирелевантен за приложението на чл.147, ал.1 от ЗЗД. Това, че вземането се погасявало чрез множество погасителни вноски (частично изпълнение чрез погасителен план), не означавало, че задължението се трансформирало в множество вземания. Падежът на отделната вноска не бил падеж на вземането. Плащанията по договора за кредит имали характер на престация с продължително изпълнение и не се погасявали с кратката погасителна давност по чл.111 от ЗЗД. Разви съображения във връзка с направените от ответниците доказателствени искания.
Предвид извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът приема следното:
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК и от лице, което има правен интерес от водене на делото. Внесена е дължимата държавна такса. Исковата молба е заведена в срока по чл.415 ал.1 от ГПК, видно от приложените копия от ч.гр.д.№ 1834/17г. по описа на РС-Бургас.
Възражението на ответника за недопустимост на предявения при условията не евентуалност осъдителен иск, съдът намира за неоснователно и не следва да бъде уважено. Разглеждането на осъдителния иск е обусловено от изхода по делото по главния иск, след преценка на неговата основателност. С оглед разрешението, обективирано в т.11,б.,,б“ от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 14/2013г. на ОСГТК на ВКС, предявеният осъдителен иск се явява процесуално допустим.
Исковете са с правно основание чл.422 ал.1, вр.чл.415 от ГПК.
По делото от ищеца с исковата молба са приложени писмени доказателства под опис (л.4), вкл. квитанция за довнесена държавна такса, а към допълнителната искова молба и пълномощно.
Към отговора на исковата е приложено адвокатско пълномощно.
На основание чл.374 ал.2 от ГПК, съдът предлага и проект за доклад по делото в следния смисъл. Постъпила е искова молба от ,,Първа инвестиционна банка“АД (,,ПИБ“АД), със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.,,Драган Цанков“№ 37, вписано в ТР с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Неделчо Василев Неделчев, Светозар Александров Попов, Васил Христов Христов, чрез пълномощниците им Виктор Костадинов Слаев - управител на ,,ПИБ“АД – клон Бургас и Мариана Георгиева Терзиева- юрисконсулт против Н.Г.К., ЕГН **********,*** и П.А.М., ЕГН **********,***, да бъде прието за установено, че ответниците дължат солидарно заплащането на сума в общ размер от 32442.33 лева по договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране № 0021.D-M-000043/
30.11.2009г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 23.02.2011г.по описа на кредитора, от която: 13672.74 лева главница; 6603.72 лева просрочена договорна лихва за периода от 05.05.2012г. до
05.02.2017г.; 11482.22 лева, представляваща дължима лихва за просрочие за периода от 05.02.2012г. до 15.03.2017г.; 683.65 лева дължима комисионна за управление за 2013, 2014, 2015 и 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 16.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на разноски в размер на 698.85 лева, представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
При условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на Н.Г.К., ЕГН ********** и П.А.М., ЕГН **********, да заплатят солидарно на ,,Първа инвестиционна банка“АД (,,ПИБ“АД), сумата от 32442.33 лева по договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране № 0021.D-M-000043/
Разпечатката съдържа 33 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d408b1d3-92cc-4634-adb4-da815fab6700