Определение № 399 от 23.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. Кюстендил, 23.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500183 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е въз основа на жалба подадена от АЛ.ЬЛ.В. в качеството му на ликвидатор на „********“ ООД – в ликвидация, ЕИК: ******** чрез пълномощника адв. Е. Л. насочена срещу отказ на ЧСИ Елица Х.ва да прекрати производството по изп. д. № 20227430401347.

В жалбата и допълнителното изложение към същата се твърди, че с Нотариален акт № 140, том III, рег. № 3482, дело № 530/03.10.2024 г. по описа на Евгени Павлов – нотариус с рег. № 188 и район на действие РС – Кюстендил на взискателя по изпълнителното дело Б. Я. и дъщеря й ИЛ.С. са прехвърлени четири имота, с които са се погасили изцяло задълженията на длъжника. Сочи се, че на 01.11.2024 г. с молба с вх. № 23459 взискателят е заявил изричното си желание за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. Заявява се, че от образуването на изпълнителното дело (21.12.2022 г.) до 20.03.2025 г., когато длъжникът е поискал прекратяване на делото поради изтичане на срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК взискателят не е искал извършването на каквито и да било изпълнителни действия, поради това че е бил удовлетворен доброволно. Вследствие на бездействието на взискателя, което е продължило повече от две години, изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК без за длъжника да възникне задължение за заплащане на разноски по същото. Отправено е искане съдът да прекрати изп. д. № 20227430401347 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С Разпореждане на съда № 153/28.04.2025 г. жалбата е оставена без движение като нередовна, като на жалбоподателя е указано: да посочи конкретния акт на съдебния изпълнител, който обжалва; да представи доказателства за датата на узнаване на същия и да изложи ясно и недвусмислено в какво се състои отправеното до съда искане.

В срока за отстраняване на нередовностите на жалбата е постъпила молба, в която жалбоподателят посочва, че обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран в съобщение с изх. № 5833/17.03.2025 г. Заявява, че по съдържание съобщението е отказ да бъде прекратено 1 делото, тъй като е поискано длъжникът да заплати разноски в размер на 11 497,93 лв., каквито не се дължат при прекратяване на изпълнително дело на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК. Сочи, че молбата на взискателя от 01.11.2024 г. за прекратяване на делото поради доброволно плащане на задължението не следва да прекъсва двугодишният давностен срок, тъй като с нея не се иска извършване на ефективни действия по събиране на вземането. Конкретизирано е, че отправеното до съда искане е последният да прекрати изпълнителното дело именно на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, без разноски за длъжника и да вдигне запорите в полза на ИЛ.С., наложени по партидата на „Аптечно Кюстендил“ ЕООД – в ликвидация.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят по изпълнителното дело Б. Я. не е депозирал писмено възражение срещу подадената жалба.

Приложени са мотиви на ЧСИ Елица Х.ва, в които поддържа, че жалбата е недопустима, алтернативно – неоснователна.

Настоящият съдебен състав, като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20227430401347 е образувано на основание молба с вх.

№ 19525/21.12.2022 г. подадена от Б. Б. Я. и приложен към нея изпълнителен лист от 16.12.2022 г., издаден въз основа на Решение № 1303/21.11.2022 г., постановено по т. д.

№ 568/2022 г. по описа на СГС, по силата на който „********“ ООД е осъдено да заплати на Б. Б. Я. следните суми: 223 160 лв., представляваща 1/2 от стойността на дружествения дял, който се дължи на наследодателя Л. И. Я. поради прекратяване на участието му в „********“ ООД настъпило със смъртта му на 07.11.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.03.2022 г. и до окончателното изплащане, както и сумата 8 950 лв.- разноски в исковото производство и 2500 лв. - разноски в производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск.

С молба с вх. № 23460/01.11.2024 г., взискателят е поискал изпълнителното производство да бъде прекратено, позовавайки се на доброволно погасяване на задълженията по изпълнителния лист.

С постановление от същата дата, обективирано върху молбата, съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството, мотивирайки се с наличието на незаплатена такса дължима към ЧСИ.

Със съобщение изх. № 5830/17.03.2025 г. „********“ ООД – в ликвидация е уведомено, че след внасяне на сумата от 11 497,93 лв. изпълнителното дело ще бъде прекратено и наложените запори и обезпечения ще бъдат вдигнати.

Със заявление вх. № 5672/21.03.2025 г., ликвидаторът на дружеството- длъжник е изразил становище, че изпълнителното дело следва да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК като бъдат вдигнати всички наложени по него запори.

С Постановление от 28.03.2025 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, поради постъпване на молба от взискателя с вх. № 23460/01.11.2024 г., с такова искане.

В кориците на изпълнителното дело се съдържа съобщение изх. № 7906/09.04.2025 г. до Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ, съдържащо уведомление за вдигане на запора върху дружествените дялове, които „********“ ООД – в ликвидация, притежава в „Аптечно Кюстендил“ ЕООД – в ликвидация.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че жалбата се явява процесуално недопустима. Съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. В настоящия случай със заявление вх.№ 5372/21.03.2025 г. длъжникът е отправил искане до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от 2

ГПК. По изпълнителното дело обаче липсва постановен отказ от съдебния изпълнител за прекратяване. Доколкото съгласно цитираната норма на съдебен контрол подлежи само отказът за прекратяване на изпълнителното производство, то липсва годен предмет на обжалване. Следователно подадената жалба е недопустима.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.

433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването настъпва по силата на закона с факта на изтичане на предвидения в него срок и без да е необходимо да се предприемат нарочни действия в тази връзка. Това е установено и в т. 10 от Тълкувателно решение 2/2015 г. постановено по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

За да се прекъсне визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ като не следва да се държи сметка дали прилагането му е изискано от взискателя или е предприето по почин на ЧСИ при изпълнение начл.18, ал.1 от ЗЧСИ. В настоящия случай с молбата от 21.12.2022 г. взискателят е поискал налагане на запор върху дялове на длъжника и в случай на неизпълнение на задължението за плащане в срока за доброволно изпълнение, овластяване на взискателя за прекратяване на дружеството- длъжник.

Първото действие е извършено от ЧСИ с Постановление от 22.12.2022 г., а второто- с Постановление от 19.01.2023 г., като други същински изпълнителни действия не са били извършване. С оглед на тези данни по изпълнителното дело и при съобразяване разрешенията на ТР 2/2015 г. на ОСГТК, съдът намира, че е налице период от две години: от 19.01.2023 г. до 19.01.2025 г., в който взискателят е бездействал, поради което към датата на подаване на заявление вх.№ 5372/21.03.2025 г. изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона, като изричен акт на съдебния изпълнител не е необходим, а такъв единствено констатира настъпването на определения от закона факт- настъпила перемция.

С оглед гореизложеното съдът счита, че жалбата е недопустима, поради което ще се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати.

Така мотивиран, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 5898/25.03.2025 г., по описа на ЧСИ Елица Х.ва, рег. № 743 в регистъра на КЧСИ, подадена от АЛ.ЬЛ.В. в качеството му на ликвидатор на „********“ ООД – в ликвидация, ЕИК: ******** срещу отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати производството по изп. д. № 20227430401347 и прекратява производството по делото.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3