Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 163 от 07.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 60/2026
Вид
Решение № 163
Подписан
07.05.2026
Състав
Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Миглена Площакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 326, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20265001000060 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

То е започнало по подадена от Община Кърджали въззивна жалба против постановеното по т. дело № 97/2024 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, решение, рег. № 41 от 23.11.2025 г., с което Община Кърджали, БУЛСТАТ 000235920, гр.Кърджали, бул. „България“ № 41 е осъдена да заплати на „Стилмед - СА“ ЕООД, ЕИК 108686659, гр.Кърджали, бул. „Христо Ботев“ № 46, вх. А, ет.2, ап.7 следните суми:

- 59 744,84 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от 02.12.2024 г., която сума е предмет на фактура № 0000010013 от 31.10. 2023 г. и представлява стойността на извършени СМР във връзка със сключен между Община Кърджали като възложител и „Стилмед - СА“ ЕООД, ЕИК 108686659, гр.Кърджали в качеството му на изпълнител договор, рег. №*****-** от 15.12.2022 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Текущ ремонт и поддръжка на улично осветление в с. Широко поле, с. Седловина, с.

Гъсково, с. Чифлик, с. Звезделина, с. Висока поляна, с. Мургово, с. Горна крепост, с. Долна крепост, с. Соколяне, с. Люляково, с. Калинка, с. Перперек, с. Гняздово, с. Свадбаре, с. Калоянци, с. Конево, с. Миладиново, с.

1

Сестринско, с. Бяла поляна, с. Стремци, с. Стремово, с. Бели пласт, с. Ястреб, с. Енчец, с. Костино, с. Скална глава и с. Голяма бара“ всички те в община Кърджали.

- 8 998, 64 лв. обезщетение в размер на законната лихва за забавеното плащане на главницата от 59 744,84 лв. за периода от 31.10.2023 г. - 01.12.2024 г.

-

10 579, 74 лв. направените по делото разноски.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 02.12.2024 г. в Кърджалийския окръжен съд е постъпила изходяща от Стилмед - СА“ ЕООД, ЕИК 108686659, гр.Кърджали искова молба против Община Кърджали.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 15.12.2022 г. между Община Кърджали и „Стилмед - СА“ ЕООД, ЕИК 108686659, гр.Кърджали след проведена процедура по ЗОП се сключил договор, рег. №*****-** от 15.12.2022 г. С него на ищеца било възложено от ответника извършването на текущ ремонт и поддръжка на улично осветление в с. Широко поле, с.

Седловина, с. Гъсково, с. Чифлик, с. Звезделина, с. Висока поляна, с.

Мургово, с. Горна крепост, с. Долна крепост, с. Соколяне, с. Люляково, с.

Калинка, с. Перперек, с. Гняздово, с. Свадбаре, с. Калоянци, с. Конево, с.

Миладиново, с. Сестринско, с. Бяла поляна, с. Стремци, с. Стремово, с. Бели пласт, с. Ястреб, с. Енчец, с. Костино, с. Скална глава и с. Голяма бара.

По повод изпълнение на така възложената от ответника на ищеца работа на 31.10.2023 г. от представители на двете страни по договора бил подписан Протокол за приемане на извършени СМР. Сочи се, че в него се материализирали изявления от името на двете страни, че след проверка на место било установено, че са извършена и подлежат на заплащане конкретни по вид и стойност СМР в селата, за които е поето задължение за поддръжка и текущ ремонт на осветлението. Всяко от тях е посочено в ИМ като срещу 2 името му е направено изброяване на характера на извършените СМР, количествата на същата, използваните материали.

Споменато е, че след подписване на този приемо-предавателен протокол ищецът издал възоснова на същия и представил на ответника фактура с № 0000010013 на Община Кърджали на стойност 59 744,84 лева с ДДС, в която било посочено, че е за изпълнени СМР по Договор, рег. №*****-** от 15.12.2022 г. удостоверени в протокол от 31.10.2023 г. Плащане по същата не последвало въпреки водените с ответника разговори за заплащане на дължимата по нея сума.

Неплащането на дължимото възнаграждение към момента на издаване на фактурата се свързва и с изпадане на ответника в забава, която била основание да се претендира обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Размерът на дължимото обезщетение за времето от 31.10.2023 г. до 01.12.2024 г. е определен на 8 998, 64 лв.

На тази база е отправено искане до съда за осъждането на Община Кърджали да заплати на ищеца сумата от 59 744,84 лева с ДДС ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 8 998,64 лв.

В отговора на исковата молба Община Кърджали не оспорва сключването на договора за обществена поръчка с ищеца и предмета на същия. Посочено е, че срокът на договора бил от 12 месеца или до достигане стойността на договорените работи от 59 800 лв. с ДДС. Сочи се, че в него било уговорено, че дължимото възнаграждение следва да бъде платено до 30 дни от датата на представяне на премо- предавателен протокол или акт обр.

19. В тази връзка се споменава , че с исковата молба били представени два протокола. Единият бил от 31.10 2023 г., а другият от 31.12.2023 г.

По повод на протоколите е казано, че по същността си те са частни свидетелстващи документи и следва да бъдат преценявани с оглед всички доказателства по делото. По тази причина е заявено, че възложената работа не е извършена от ищеца и не е приемана от ответника.

По делото е постъпила ДИМ, с която са оспорени направените в отговора защитни възражения и във връзка със същите са изложени допълнителни съображения и представени нови доказателства установяващи извършването на процесните СМР.

3

Отговор на ДИМ не е подаван.

Съдът след събиране н поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решенето предмет на обжалване.

В него след анализ на доказателствата е формиран извод за наличието на сключен договор за обществена поръчка със сочения в ИМ предмет и стойност, за извършване на възложените със същия работи от страна на ищеца в качеството му на изпълнител и липса на възражения за лошо и неточно изпълнение на същите.

Това е довело КОС до извод, че възложителя дължи на изпълнителя заплащане на възнаграждение за извършената и приета работа в размер на 59 744,84 лева с ДДС, поради което искът за осъждането на Община Кърджали да заплати същото е уважен.

Изразено и становище за основателност на претенцията по чл. 86 от ЗЗД за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху горната сума за периода 31.10.2023 г.- 01.12.2024 г. Размерът на същото е определен на 8 998, 64 лв. и тази сума също е присъдена на ищцовото дружество.

Недоволен от решението е останал ответникът и е подал жалбата до ПАС.

В нея се преповтарят всички защитни възражения в отговора на исковата молба базиращи се на твърдението, че работата, за която се претендира възнаграждение не е извършена В тази връзка отново са изложени съображенията свързани с характера на приемо- предавателните протоколи и се сочи, че съдът е извършил неправилна оценка на събраните доказателства.

В подкрепа на последното е споменато, че при формиране на изводите си той се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели, но не везел предвид обстоятелството, че те са служители на ищеца и имат интерес от постановяване на позитивно за него решение. Относно заключението на СТЕ пък е споменато, че в него не се давал ясен отговор за това какъв е размерът на заложената от ищеца печалба и това дали е възможно извършване на СМР в сочения от ищеца срок.

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

4

По повод на тази преценка ПАС, намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. За нищожност с оглед Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по т. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС освен в горните случаи може да се говори и когато решението е абсолютно неразбираемо.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая пред КОС са предявени два обективно съединени осъдителни иска. С единият се претендира заплащане на дължимо от ответника в качеството му на възложител възнаграждение по сключен с ищеца като изпълнител договор, а с другия обезщетение за забавено плащане на това възнаграждение. Кърджалийският окръжен съд в обжалваното решение е обсъдил именно изложените в исковата молба и в ДИМ факти и обстоятелства и е достигнал до извод за основателност на исковете.

Това и факта, че при наличие на твърдение за едно неудовлетворено притезание всеки правен субект има интерес да предяви осъдителна искова претенция води до извод за допустимост на исковете и на постановеното във връзка със същите решение.

Валидността и допустимостта на съдебния акт налага съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК съдът да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При 5 извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното решение.

С него ,както се спомена са предявуени два обективно съединени искаглавен и акцесорен.

По главният се претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца дължимо му се на основание сключен между страните договор възнаграждение.

С исковата молба от страна на ищеца е представен неоспорен от ответника писмен документ, на който е материализиран подписан от страните по настоящето дело Договор, рег. №*****-** от 15.12.2022 г. сключен по реда на ЗОП.

В чл. 1 от него се казва, че Община Кърджали в качеството си на възложител възлага на „Стилмед- СА“ ЕООД, ЕИК 108686659, гр.Кърджали в качеството му на изпълнител изпълнението на обществена поръчка с предмет:

„Текущ ремонт и поддръжка на улично осветление в с. Широко поле, с.

Седловина, с. Гъсково, с. Чифлик, с. Звезделина, с. Висока поляна, с.

Мургово, с. Горна крепост, с. Долна крепост, с. Соколяне, с. Люляково, с.

Калинка, с. Перперек, с. Гняздово, с. Свадбаре, с. Калоянци, с. Конево, с.

Миладиново, с. Сестринско, с. Бяла поляна, с. Стремци, с. Стремово, с. Бели пласт, с. Ястреб, с. Енчец, с. Костино, с. Скална глава и с. Голяма бара всички те в община Кърджали“