Решение № 412 от 01.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000503141 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 23.07.2025 год., постановено по гр.д.№ 1449/2017 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 10-ти състав, ЗК „Олимпик“ АД, чрез ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ е осъдено на правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на З. Ц. Б. и Л. Ц. Ю., в качеството си на наследници на П. Н .Л. сумата от 50 000 лева представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 21.03.2016 год., при което е починал А. Х. Л., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2016 до окончателното изплащане, като са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ответника ЗК „Олимпик“ АД, чрез ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ в осъдителната част, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер досежно неимуществените вреди е завишен и несъответства на действително претърпените от първоначалния ищец болки и страдания. Поддържат още, че неправилно съдът е възприел липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който имал основна вина за настъпване на произшествието, предприемайки пресичане без да се увери, че това е безопасно. Моли съда да отмени решението в обжалваната осъдителна част и постанови ново, с което иска да бъдат отхвърлен.

Претендират се разноските по делото.

Въззиваемите З. Ц. Б. и Л. Ц. Ю. оспорват наведените по жалбата доводи, като 1 неоснователни и молят за потвърждаване на решението, като претендират разноски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътнотранспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Не са спорни между страните пред настоящата инстанция наличието на елементите от фактическия състав на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ - валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалия, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител.

С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на първоначалния ищец неимуществени вреди и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

Със събраните пред първата инстанция доказателства е изяснен механизма на произшествието, настъпило на 21.03.2016 г. между лек автомобил „БМВ“ с ДК № ********, управляван от В. З. и пешеходеца А. Х. Л., на 90 години. Така от приетото заключение на първоначалната съдебна авто-техническа експертиза, комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и допълнителната съдебна авто-техническа експертиза, изготвени въз основа на събраните по делото доказателства, се установява, че произшествието е настъпило при следния механизъм: лекия автомобил марка „БМВ“ се е движил по ул. „Ген. Скобелев“ в посока от север на юг, със скорост от около 50 км/ч според първоначалната или 39 км/ч според повторната експертиза, като в същото време пешеходецът, на 90 години, предприел пресичане на платното за движение на ул.

„Скобелев“, като навлязъл върху платното за движение и изминал разстояние от 1,5 м., когато автомобилът го ударил с предната си част /предната средна част според първоначалната, а според повторната експертиза – предната дясна част на автомобила/.

Тялото на пешеходецът се е възкачило върху предния капак, достигнало до предното стъкло и го счупило. След удара пешеходецът бил отхвърлен напред от автомобила и се установил на платното за движение. Опасната зона за спиране на лекия автомобил е 29 м. според първоначалната, съответно – 24 м. според повторната експертиза, като водачът е имал техническа възможност да спре и предотврати настъпване на произшествието при движение със скорост равна или по-ниска от 34 км/ч. Водачът не е задействал спирачната система на автомобила своевременно в режим на аварийно спиране – при огледа на местопроизшествието не са регистрирани спирачни следи. При анализа на двете експертизи съдът констатира незначителни отклоненията по релевантните за механизма факти. Така и двете вещи лица приемат, че водачът се е движил със скорост, непревишаваща разрешената в населеното място /50 км/ч/, както и че водачът не е задействал спирачната система на 2 автомобила своевременно в режим на аварийно спиране. Според първоначалната експертиза ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил, доколкото отстоянието на автомобила при първото стъпване на пешеходеца на пътната лента е 30 м – по-голямо от опасната зона на спиране. Според повторната и допълнителната експертиза ударът е бил непредотвратим чрез маневра за намаляване на скоростта при движение на автомобила с 39 км/ч, като водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при маневра за намаляване скоростта при скорост равна или по-ниска от 34 км/ч, както и при скорост от 39 км/ч – при предприемане на аварийно спиране. Налице е различие и относно мястото на настъпване на удара – според първоначалната експертиза пешеходецът се е движел по мисленото продължение на десния тротоар на ул. „Макгахан“ – на около 1 м. след кръстовището, а според допълнителната експертиза пешеходецът е пресичал косо и ударът е настъпил на около 3 метра от тротоара на ул. „Макгахан“.

Въз основа на обсъденото, въззивният съд приема, че водача на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата, като не се е съобразил с императивните норми на чл.20, ал.2 ЗДвП, да намали скоростта и да спре, когато възникне опасност за движението, чл.116 ЗДвП - да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора /в случая пострадалият пешеходец е бил на 90-годишна възраст към момента на настъпване на произшествието/. Отделно от това водача не е съобразил и че съгласно § 1, т.17 ППЗДвП на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Ето защо при избора на скоростта и поведението си водачът е бил длъжен да съобрази местоположението на пешеходеца, пресичащ по продължението на тротоара /независимо дали на 1 или 3 метра от него/. Поради изложеното настоящия състав приема, че настъпването на произшествието се дължи на действията/бездействията на водача на автомобила.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.

В настоящия случай пред първоинстанционният съд, по делегация е разпитан свидетеля Х.

Х., който установява, че ищцата и починалия като съпрузи и пенсионери живеели в едно домакинство, в нормални отношения. Съпругата на починалия много скърбяла за него и й било тежко. Затворила се в себе си, не излизала, нямала близки, освен съпруга си.

3

Посещавала гробища и непрекъснато споменавали починалия.

Въззивният съд след като съобрази тези изложени обстоятелства, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП, лимитите на отговорност, възрастта на починалия /90 години/ и обстоятелството, че първоначалната ищца губи съпруг на преклонна възраст, в която има нужда от другар в живота и не на последно място съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 50 000 лева адекватно ще обезщети причинените на първоначалната ищца неимуществени вреди.

При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбата на ответника относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените основания.

За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.

В настоящия случай от установения механизъм на произшествието се установи, че пострадалият пешеходец е предприел пресичане на пътното платно на правомерното за това място – в рамките на кръстовището и по продължението на мислената линия на тротоара /или в несъществено отклонение от нея – между 1 и 3 м./. Поради това не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и направеното възражение за съпричиняване следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски съд следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция на процесуалния представител на ищците следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по чл. 38, ал.2 от ЗАдв., което съдът определя на 750 евро, съобразявайки го с правната и фактическа сложност на делото пред въззивния съд и извършените процесуални действия.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.07.2025 год., постановено по гр.д.№ 1449/2017 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 10-ти състав.

ОСЪЖДА ЗК „Олимпик“ АД, чрез ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ да заплатят на АД „Г.ева и партньори“ сумата от 750 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5