Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 264818 от 16.07.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 417/2020
Вид
Решение № 264818
Подписан
16.07.2021
В сила
10.05.2022
Състав
ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА, ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА, ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ КОВАЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 201 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200 · Кодекс на труда
  • чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 200, ал. 4 · Кодекс на труда
  • чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………../……...07.2021 г., гр.София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГO, IV-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

ЙОАНА ГЕНЖОВА при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 417 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

С решение от 17.07.2019г., постановено по гр.д. №24440/2018г. по описа на СРС, 58 състав, е осъдено на основание чл.200 от КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД „М.Б.“ ЕООД да заплати на П.С.Н. сумата от 23 300 лева – неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на злополуката 24.03.2017г., като е отхвърлен искът над посочения до пълния размер от 68000 лева като неоснователен и погасен с прихващане в размер на 1700 лева – заплатено обезщетение от З. „А.Б.“ по договор за застраховка „трудова злополука“. Осъдено е на основание чл.78, ал.6 от ГПК „М.Б.“ ЕООД да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 932 лева в едномесечен срок от влизане на решението в сила, като представи вносния документ. Осъдено е на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК „М.Б.“ ЕООД да заплати на адв. В.Т. П.определено от съда адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в размер на 1229 лева.

Осъден е на основание чл.78, ал.3 от ГПК П.С.Н. да заплати на „М.Б.“ ЕООД разноски за адвокатска защита, пропорционално на отхвърления размер на искове от 1900 лева, като е отхвърлена претенцията в останалата част. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника З. „А.Б.“ АД.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в производството П.С.Н., чрез пълномощника адл.

В.Т., срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 23300 лева до пълния претендиран размер от 68000 лева. Излагат се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния, процесуалния закон и необоснованост. Жалбоподателят счита за правилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за груба небрежност. Излага доводи, че предвид механизма на инцидента, а именно, че кракът на пострадалия е прегазен от електрокар, приближаващ го безшумно в гръб, не може да бъде вменена вина на ищеца, тъй като операторът е следвало да регистрира присъствието на своя колега и да намали скоростта на движението на електрокара с възможност да спре, а не да се опитва да го заобиколи. По отношение на вредите счита, че правилно първоинстанционният съд е констатирал, че се касае за тежко травматично увреждане – разкъсно-контузна рана на втори, трети и четвърти пръст на дясно ходило, които са размачкани, със стърчащи от пръстите костни фрагменти и откъсване на петия пръст (кутрето) на ходилото, който е с открита конваксация (размачкване), както и, че откритите рани са създавали сериозна опасност от инфекция и от неправилно зарастване на костите. Правилно било кредитирано също така заключението на СМЕ за извършените хирургични интервенции, както и правилно бил констатиран периода на възстановяването. Излага доводи, че първоинстанционния съд не е взел предвид установени по делото обстоятелства, че до м. септември 2018г., година и половина след травмата ищецът можел да ходи едва няколко десетки метра без помощни средства, въпреки няколкото цикъла на физиотерапия, един от които в болница, получавал болки при леко натоварване и оток, имал затруднена походка. Посочва, че и досега оплакванията на ищеца продължават, като същият имал накуцваща походка, ограничен обем на движение на пръстите на десния крак и невъзможност за бързо придвижване или натоварване. Изпитвал болка и подуване на стъпалото на десен крак при ходене на дълги разстояния, като уврежданията били трайни и необратими, дължащи се на промените в самия крак. Поддържа, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 25000 лева е крайно недостатъчен, за да се овъзмездят претърпените от ищеца вреди. Жалбоподателят излага доводи, че обезщетението би било в справедлив размер ако покриваше единствено болките и страданията на ищеца за периода от злополуката до приключването на неговото лечение през м. септември 2018г., но отрицателните последици не се изчерпват с тези 18 месеца на болки и страдания. Поддържа, че в резултат от тежката травма и увреждането на сухожилията на четирите пръста на десния крак, ищецът ще има накуцваща походка до края на живота си, ще се придвижва забавено, предимно на къси разстояния, ще търпи болки и подуване на крака, като основната функция на десния му крак е със сериозни нарушения. Излагат се аргументи, че смущенията при ходене са страдания, които трайно и съществено понижават качеството на живот на пострадалия. Освен намалена възможност за реакция при екстремни ситуации, те означавали намалена мобилност и работоспособност, намалено самочувствие и самооценка, отразявали се на ищеца сега и при всеки един случай за в бъдеще. Излагат се доводи, че определеният размер на обезщетението не е съобразен със съдебната практика при сходни казуси. С оглед изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде уважен в пълния му предявен размер от 68000 лева. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата на ищеца от насрещната страна „М.Б.“ ЕООД.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника в производството „М.Б.“ срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата над 6000 лева до пълния присъден размер от 23300 лева. В жалбата се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е необосновано и неправилно, преценката по чл.12 от ГПК е в нарушение на закона и в резултат на това било постановено частично несправедливо решение. Жалбоподателят счита, че неоснователно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението му за прихващане с платена сума в размер на 2766 лева на лечебното заведение МБАЛ „Скин системс“ ЕООД, в което ищецът е бил настанен непосредствено след злополуката. Поддържа, че ищецът е съпричинил злополуката, като е действал при груба небрежност – излязъл е от управлявания от него кар невнимателно, екстрено и много бързо без възможност на другия водач да реагира.

Навежда твърдения, че причината за злополуката е, че ищецът е спрял управляваната от него ел. количка екстрено бързо и от инерцията не е успял да задържи тялото си в количката, т.е. на мястото за управляването й, а в момента на рязкото спиране е изхвръкнал по посока на движението на количката и, за да не падне, започнал да тича. Така внезапно и неочаквано от никого се озовал пред движещия се високоповдигач, управляван от Г.Т.Я.. Според протокол за разследване на трудова злополука от 31.03.2017г. причината за злополуката била неправилно паркиране в улицата от ищеца и неправилно движение от негова страна – без да се огледа. Били направени всички инструктажи на работника и работодателят бил изряден. Поради това, като неправилно спрял/паркирал в улицата управляваното от него съоръжение и не се огледал, ищецът проявил небрежност, която и най-небрежният складов работник не би проявил. Поради това счита за необоснована и неправилна преценката на първоинстанционния съд, че не е налице съпричиняване на злополуката от ищеца със заявените 25%. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 6000 лева до пълния присъден размер от 23 300 лева. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата на ответника от насрещната страна П.С.Н., чрез пълномощника адв. В.Т., с който жалбата се оспорва изцяло. Излагат се съображения, че не е установено по делото направеното възражение за груба небрежност от страна на служителя. Не било проведено доказване от страна на работодателя за спазване на задължението му за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Противоправно било поведението на водача на електроповдигача, който следвало да бъде в готовност да спре безопасно, поради това, че се придвижвал много тихо и без звукова сигнализация, а колегата му бил с гръб към него и не го виждал. Карът, управляван от работника Я., не произвеждал необходимите звукови сигнали, както и не разполагал със система за аварийно спиране. Не било опровергано от работодателя изложеното в исковата молба твърдение, че служителят Я.е неправоспособен водач. Не било проведено обучение на ищеца по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и същият бил допуснат да извършва трудова дейност без полагане на изпит върху тези правила в противоречие с нормативната уредба. Не бил проведен и инструктаж на работното място. Оспорва твърденията на работодателя за наличие на поведение, представляващо груба небрежност. С оглед изложеното моли решението да бъде потвърдено в осъдителната му част.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск с основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 24.03.2017 г. и с искане за заплащане на законна лихва за забава върху дължимото обезщетение от деня на увреждането до заплащане на обезщетението.

Съобразно изложеното с исковата молба и отговора по чл. 131 от ГПК, спорни между страните са били фактите от състава на чл. 200 и чл. 201 от КТ, отнасящи се до съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в следствие на проявена от него груба небрежност при неспазване на правилата за безопасно полагане на труд, и размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди.

Първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на съдебно-медицинска експертиза, като е приел, че са се доказали предпоставките за ангажиране отговорността на ответника като работодател за обезщетяване на причинените болки и страдания на ищеца вследствие на трудова злополука, настъпила на 24.03.2017 г., че ищецът не е съпричинил вредоносния резултат и не е допуснал груба небрежност, нито нарушение на технологичните правила, определил е сумата от 25 000 лв. като справедливо обезщетение за претърпяното от ищеца травматично увреждане предвид характера и степента му, продължителността на лечението, както и отраженията върху ежедневния комфорт, като съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, е приспаднал платеното застрахователно обезщетение в размер на 1700, при което е определил окончателен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер на от 23 300 лева.

Въззивният съд споделя тези фактически констатации и правни изводи, и съгласно чл.

272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги повтаря, с изключение на частта за определен като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева.

По направените оплаквания с въззивните жалби следва да се добави следното:

Оплакването на ищеца относно размера на обезщетението по критериите по чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд намира за основателно.