Решение № 230 от 17.07.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Сливен, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20232200100202 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подписана от адв. М. Г. като пълномощник на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която са предявени против Т. К. П. осъдителни искове, за заплащане на сумата 160 000 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като главницата представлява изплатено от застрахователя обезщетение на увредени лица по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, за причинени неимуществени вреди, настъпили в ПТП на 02.02.2016 г., настъпило по вина на ответника при управление на МПС, без да притежава необходимата правоспособност и под въздействието на алкохол.

Ищецът - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ******* твърди, че е изплатил на основание чл. 429 КЗ, по щета № ******* от 30.04.2018г. и щета № ******* от 30.04.2018, обезщетение за неимуществени вреди, в общ размер на 160 000 лв., на наследниците на загиналата при ПТП Я. И. С., ЕГН **********, настъпило на 02.02.2016 г., в гр.Сливен.

С влязла в сила Присъда по НОХД № 266/2016 г. по описа на Окръжен съд Сливен водачът на л. а. „Опел", модел „Вектра", с рег. № ******* - Т. К.

П., е бил признат за виновен в това, че на 02.02.2016 г. около 20:00 ч., в гр.

Сливен, при управление на посоченото МПС, поради движение с несъобразена скорост по бул. ******* в гр. Сливен, в посока от север на юг, със скорост на движение от около 83 км/ч., изгубил управление на автомобила, ударил Я. И. С., след което напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на реда за настъпването на ПТП. Движението се е осъществявало в тъмната част на денонощието, при суха пътна настилка и осветен пътен участък, както и при движение на къси светлини на фаровете.

Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на 1 движение е била около 66 м. В същия момент в края на автобусен джоб се намирало детето Яна С. - на 13 години, което е предприело косо пресичане на платното напречно. В момента на навлизане на детето на платното автомобилът се е намирал на разстояние 87 м. от мястото на удара. Водачът на лекия автомобил ОВ не е възприел навлязлото на платното за движение дете, като това най вероятно се е дължало на отклоняване на внимание, посочено в неговите свидетелски показания. При това движение на автомобила и детето, настъпил удар в лявата лента на дясната половина на платното между челната лява част на автомобила и дясната странична повърхност на детето. При удара детето е изтласкано напред и леко надясно и е паднало, като се е протрило по терена. Автомобилът е спрял след зоната на разположение на детето и в лявата лента, но след това водачът е напуснал мястото на ПТП.

В резултат на настъпилия удар била причинена смъртта Я. И. С..

Наследниците й се обърна към ЗД „БУЛ ИНС“ АД за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 429 КЗ и по образуваната щета № *******/30.04.2018г. и щета № *******/30.04.2018 г. било сключено споразумение, въз основа на което било изплатено застрахователно обезщетение в размер на общо 160 000 лв.

С извършеното плащане на двете застрахователно обезщетения в полза на наследниците на загиналото лице Я. И. С., ЗД „БУЛ ИНС“ АД встъпило в правата на удовлетворените кредитори (увредени лица) срещу прекия причинител на вредите, поради което и има право да получи от виновния водач по обратен ред платеното застрахователно обезщетение, заедно с платените лихви, когато водачът е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност, под въздействието на алкохол или е избягал от местопроизшествието, като в случая е налице последното посочено основание.

Ответникът бил поканен да възстанови платеното от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, но и до днес лицата не са погасили задължението си.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК назначеният на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника Т. П. К. особен представител - адв. Н. П., е подал отговор, с който оспорва предявените искове по размер. Твърди се, че размерът на изплатените обезщетения не е съобразен с принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.

Поддържа се възражение за съпричиняване. Твърди се, че за поведението на пострадалата Я. И. С. като малолетна и съгласно чл. 48, ал. 1 ЗЗД отговарят нейните родители. Пострадалата като пешеходка е пресичала на място, което не е било обозначено като пешеходна пътека и е предприела внезапно пресичане на пътното платно, тичайки и без да се огледа, с което нарушила правилата за движение по чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Развити са подробни правни доводи и съображения в тази насока.

Претендира се възнаграждение, което да не е редуцирано съгласно чл.

47, ал. 6 ГПК.

2

Въз основа на събраните по делото доказателства, относими към релевантните факти по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С присъда № 4 от 17.02.2017 г. по НОХД № 266/2016 г. по описа на Сливенски окръжен съд, подсъдимият Т. К. П., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 02.02.2016 г. на бул.“*******“, в гр. Сливен, при управление на лек автомобил „ОВ“ с рег. № *******, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр .2 ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч – за категория „В“, в населено място – 50 км/ч” и по непредпазливост причинил смъртта на Я. И. С., ЕГН **********, настъпила на 08.02.2016 г., след което избягал от местопрестъплението, поради което и на основание чл. 34,3 ал. 3, предл. 4, б. “б“, предл. 1, вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим, като е бил оправдан по обвинението за допуснато нарушение на Правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП.

Не се оспорва и се установява от представения препис на застрахователна полица № 02115001042694, че по отношение на МПС „ОВ“ с рег. № *******, е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна за периода 13.04.2015 г. – 12.04.2016 г.

Не се оспорва от назначения особен представител и по делото се установява от представените с исковата молба 2 бр. споразумения от 18.07.2018 г., че И. С. А., ЕГН ********** и М. Н. Н., ЕГН **********, и двамата от гр. Сливен, са родители на пострадалата Я. И. С., в което им качество, въз основа на сключените със застрахователя – ищец по делото, споразумения, по преписки по щета № *******/30.04.2018 г. и щета № *******/30.04.2018, с 8 бр. преводни нареждания, са изплатени договорените обезщетения от по 80 000 лв. на всеки от родителите – общо 160 000 лв. В качеството си на родители и увредени от смъртта на пострадалата Я. И. С., И.

С. А. и М. Н. Н. са участвали като частни обвинители в наказателното производство по НОХД № 266/2016 г. по описа на Сливенски окръжен съд.

По делото не са представени доказателства относно конкретните преживявания на скръб и душевни страдания от родителите на пострадалата.

Същевременно, липсва възражение от ответника за съществували лоши отношения между пострадалата и нейните родители, които да са я изоставили, да не са се грижили за нея или да са я злепоставяли.

С връчена на 16.08.2019 г. писмена покана, ответникът е бил поканен да заплати на застрахователя сумата от 160 000 лв. – изплатени на увредените лица обезщетения за неимуществени вреди, като по делото няма 3 доказателства за извършено от ответника плащане.

От заключението по назначената САТЕ, изготвено от в. л. маг. инж. В. Х.

У., във връзка с въведеното от особения представител възражение за виновно, допринасящо за настъпване на вредоносния резултат поведение от страна на пострадалата, се установява следното:

Лекият автомобил ОВ, управляван от водача - Т. П., се е движил в тъмната част на денонощието, по осветен пътен участък, както и при движение на къси светлини на фаровете, по бул. ******* в гр. Сливен, в посока от север на юг, със скорост на движение от около 83 км/ч. Движението се е осъществявало в тъмната част на денонощието, при суха пътна настилка и осветен пътен участък, както и при движение на къси светлини на фаровете.

Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение е била около 71 м.

Видимостта не е била ограничена.

В същия момент на левия бордюр и в края на автобусен джоб се е намирала пострадалата Яна И.а С., тогава на 13 години, която е предприела пресичане на платното напречно. В момента на навлизане на детето на пътното платно автомобилът се е намирал на разстояние 66 m от мястото на удара.

При това движение на автомобила и детето е настъпил удар в лявата лента на дясната половина на платното, между челната лява част на автомобила и дясната странична повърхност на детето. При удара детето е изтласкано напред и леко наляво и е паднало, като се е протрило по терена.

Автомобилът е спрял след зоната на разположение на детето и в лявата лента.

В резултат на настъпилия удар, на детето са били причинени несъвместими с живота травми, в резултата на които е настъпила смъртта на детето, шест дни по-късно – на 08.02.206 г.

Водачът на автомобила Опел е имал техническата възможност да възприеме детето към момента на навлизането му на платното за движение, в който момент автомобилът се е намирал на разстояние от 66 м., което е помалко от опасната зона за спиране на МПС. При своевременно възприемане на опасността и при предприето своевременно спиране обаче автомобилът би забавил движението си по-рано и двата обекта биха се разминали. Водачът е възприел опасността на разстояние за закъснение, в момент, в момент, в който се е намирал на около 22 м. преди мястото на удара, което означава, че той е закъснял с реакцията. Времето му на закъснение е 1,9 сек., съобразно което водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП, ако е бил предприел спиране към момента на възникване на опасността, съвпадащ с момента на навлизане на детето на платното за движение.

Детето, от своя страна, е имало техническата възможност да възприеме приближаващия автомобил, неговата скорост на движение и положение и при съобразяване на мислената траектория на движение на приближаващия 4 автомобил, да предотврати удара, като се въздържи от пресичане на пътното платно. Видно от изготвената към заключението мащабна скица, детето е предприело пресичане на пътното платно и ударът е настъпил на място, на което не е имало пешеходна пътека.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е частично основателен – до размера на сумата от 144 000 лв., над който размер и до размера от 160 000 лв., предявените искове следва да се отхвърлят.

Предявените от застрахователя – ЗД „БУЛ ИНС“ АД регресни права, намират своето основание по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, която разпоредба предвижда, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Във връзка с това, основанието на регресното право е обвързано априори от наличието на основателно изплатено застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ, в полза на лице, което е претърпяло вреди във връзка с виновното поведение на водач на МПС, за чиято гражданска отговорност е имало сключена валидно и действаща към момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“, като размерът на обезщетението следва да е съобразен с принципа за справедливост, установен от нормата на чл. 52 ЗЗД, в съответствие с критериите, разяснени в задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г.

Разпечатката съдържа 41 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4067b5c-c0af-4d15-8f3c-25653525b71d