Решение № 36 от 24.04.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Балчик, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. Д.А при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. Д.А Административно наказателно дело № 20263210200067 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление №*** издадено от Началник ГПУ Каварна към РДГП - Бургас, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 255.65 евро и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Поддържа, че деянието не е осъществено от субективна страна. Твърди, че към момента на проверката автомобилът е бил с поставени регистрационни табели на определените за това места, което е създало обективно впечатление у него, че превозното средство е редовно регистрирано. Наред с това сочи, че не е бил уведомен за административния акт по дерегистрация на автомобила. Посочва също, че актосъставителят и АНО не са уточнили за коя от двете хипотези на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е подведен под отговорност. Твърди, че в НП липсва конкретната дата, на която е прекратена регистрацията на автомобила. Счита, че констатациите в акта не се подкрепят от приложените доказателства. По изложените съображения моли за отмяна на атакуваното НП. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на 1 издаденото НП.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На *** в 15:30 ч. в общ. ***, по общински път № *** в района на спирка „Ф. Ф.“, служители на ГПУ Каварна спрели за проверка лек автомобил „***“ с рег. № ***, движещ се от к. к. *** в посока гр. ***, собственост на Б. Е. М. и управляван от Е. Д. М.. Към момента на проверката регистрационните табели били надлежно поставени на превозното средство.

След спирането на автомобила служителите на гранична полиция - свид. В. В. и П. Д. изискали документите на автомобила и установили е, че водачът не може да представи полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а талонът за технически преглед е с изтекъл срок. След извършена справка чрез дежурния служител в ГПК Каварна органите на реда констатирали, че регистрацията на автомобила е прекратена поради липса на валидна застраховка за 2026 г.

В дадените на място сведения Е. М. заявил, че е взел автомобила от сина си, за да го транспортира от с. *** до гр. ***. Изрично посочил, че не е знаел за изтеклия срок на застраховката и че синът му е пропуснал да го уведоми за това обстоятелство. Водачът декларирал, че има собствен автомобил с изрядни документи и признал, че не е направил щателна проверка на документите на този автомобил, преди да започне управлението му.

На място свид. В. В. е съставил Акт за установяване на административно нарушение № *** от ***, в който описал констатациите за управление на превозно средство със служебно прекратена регистрация.

Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на въззивника Е. М. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255.65 евро и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят - свид. В. Т. В., както и свид. П. В. Д., които пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика, което даде основания на съда да кредитира показанията на им като пълни и дадени обективно и безпристрастно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, 2 поради което се явява процесуално допустима.

АУАН и НП са изготвени от длъжностно лице със съответната компетентност, но АУАН не съдържа задължителен реквизит по чл. 42, т. 5 ЗАНН, доколкото липсват законовите разпоредби, които са нарушени. От АУАН и признанието на актосъставителя в открито съдебно заседание на 21.04.2026 г. се установи, че в акта не е вписан текстът на нарушената законова разпоредба. АУАН е документът, който повдига административното обвинение. Липсата на правна квалификация в него прави акта неясен и не позволява на лицето да направи адекватни възражения в законоустановения 7-дневен срок. НП не може да „дописва“ АУАН по отношение на липсващи съществени реквизити.

Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Въпреки тези изводи съдът намира, че следва да разгледа съответствието на обжалваното наказателно постановление с материалния закон (в този смисъл и решение, постановено по КАНД № 3166/2019 г. по описа на Административен съд – Варна).

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Този механизъм е автоматизиран и цели да ограничи движението на незастраховани превозни средства, които представляват потенциален риск за финансовата стабилност на застрахователната система и правата на трети лица.

Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка, като изрично в ал. 2 е предвидено задължение за прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика на ПС, посочен в регистъра.

При анализа на приложимата материалноправна уредба съдът намира, че от обективна страна жалбоподателят е извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване, без същият да е регистриран.

От субективна страна нарушението не може да бъде извършено непредпазливо, тъй 3 като според българското законодателство непредпазливите престъпления (респективно нарушения) са само резултатни. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е формално (на просто извършване), поради което и може да бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл.

За да се установи субективната съставомерност на нарушението, а именно, че жалбоподателят виновно е осъществил неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че е съзнавал обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.

Прекратяването на регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона, а след получено в съответната областна дирекция на МВР уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, за което се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

С Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г., ОСС от НК на ВКС и I и II Колегии на ВАС се приема, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал.

3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

По делото не са представени доказателства, че собственикът на автомобила Б. М. е бил уведомен от МВР или от Гаранционния фонд за акта на дерегистрация съгласно изискванията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и чл. 18, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. След като собственикът не е уведомен, той не може да предаде тази информация на водача - в случая неговия баща.

От събраните по делото доказателства се установи, че към момента на проверката регистрационните табели са били поставени на автомобила, което създава обективна привидност за редовност на регистрацията. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са възпрепятствали жалбоподателя да предвиди общественоопасния характер на извършеното от него деяние - същият не е съзнавал, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. Свидетелските показания на В. В. и П. Д. потвърждават, че проверката на статуса на регистрацията е станала възможна само след справка в информационната система на МВР, до която водачът няма директен достъп по време на път.

Задължението на водача да носи документи (СУМПС, свидетелство за регистрация, застрахователна полица) е различно от задължението му да знае за невидими промени в правния статус на МПС, настъпили в електронните регистри на МВР. Следователно липсва вина като субективен елемент на нарушението.

4

Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя, несъставомерно.

Предвид горното, съдът намира, че в нарушение и на материалния закон е ангажирана отговорността на Е. Д. М. за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото Регионална дирекция "Гранична полиция" Бургас следва да бъде осъдена да заплати на въззивната страна направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро, извършването на които се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 23.03.2026 г.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №*** издадено от Началник ГПУ Каварна към РДГП - Бургас, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни наказания “глоба“ в размер на 255.65 евро и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Регионална дирекция "Гранична полиция" Бургас да заплати на Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 200 евро (двеста евро), представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.