Определение № 10126 от 04.08.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10126 гр. Варна, 04.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110110761 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, образувано по молба с вх. № 55430/09.07.2026 г. на ищеца С. М. С., чрез адв. Я. Я., с искане за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските. В молбата се сочи, че с постановеното по делото решение са присъдени единствено съдебноделоводни разноски, в размер на 5.11 евро, представляващи заплатена от ищеца държавна такса за завеждане на исковете, като не е присъдено претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро, заявено с представения в открито съдебно заседание от 01.06.2026 г., списък на разноски по чл. 80 ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие № 22 от 04.05.2026 г. Позовава се на мотивите на постановеното съдебно решение, с които съдът е посочил, че: „Съгласно чл.10 ал.3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, включващи внесената държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от претенцията“, като в настоящия случай липсва присъждане на адвокатско възнаграждение в диспозитива на постановеното съдебно решение.

Съдът е съобщил на насрещната страна за исканото изменение, с указание за възможността да представи отговор, в едноседмичен срок, на осн. чл.248, ал.2 ГПК. В законоустановения срок не е представен отговор.

Съдът, като взе предвид постъпилата молба и прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Процесуалният ред за изменение или допълване на съдебно решение, в 1 частта за разноските, е регламентиран в разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК, съгласно която, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Подадената в срока за обжалване по чл.248, ал.1 ГПК и от легитимирано лице - ищеца по делото, молбата за изменение на решението, в частта за разноските, е допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

С решението, постановено по делото, съдът е намерил предявения иск за основателен, в посочените части, както следва:

- 1022,58 евро (2000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен стрес, напрежение и страх от несправедливо осъждане, притеснение, срам, безсъние, накърняване на доброто име, чест и достойнство, претърпени в резултат на образуваното и воденото срещу него досъдебно производство № 194/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, прекратено с постановлението за прекратяване на наказателното производство № 7770/2024 г. от 02.09.2024 г., тъй като деянието не е престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2025 г. до окончателното изплащане;

- 137,01 евро (267,96 лв.), представляваща лихва за забава, начислена върху сумата 2000 лв., считано от 11.09.2024 г. - датата на влизане в сила на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.09.2024 г. по ДП № 194/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна до 18.09.2025 г.; - 1022,58 евро (2000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен стрес, напрежение и страх от несправедливо осъждане, притеснение, срам, безсъние, накърняване на доброто име, чест и достойнство, претърпени в резултат на образуваното и воденото срещу него досъдебно производство № 94/2025 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, прекратено с постановлението за прекратяване на наказателното производство № 3511/2025 г. от 28.07.2025 г., тъй като деянието не е престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2025 г. до окончателното изплащане;

- 14,21 евро (27,79 лв.), представляваща лихва за забава, начислена върху сумата 2000 лв., считано 08.08.2025 г. - датата на влизане в сила на 2

Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.07.2025 г. по ДП № 94/2025 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна до 18.09.2025 г.;

- 103,78 евро (202,98 лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за което е образувано и водено ДП № 194/2024 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, изразяващи се в заплатени разходи за изследване на наличие на наркотични вещества, биологична проба кръв и урина, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2025 г. до окончателното изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕН искът за заплащане на лихва за забава, начислена върху сумата 2000 лв., считано от 11.09.2024 г. - датата на влизане в сила на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.09.2024 г. по ДП № 194/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна до датата на депозиране на исковата молба в съда, за разликата над 137,01 евро (267,96 лв.) до пълния претендиран размер от 144,41 евро (282,44 лева), както и иска за заплащане на лихва за забава, начислена върху сумата 2000 лв., считано 08.08.2025 г. - датата на влизане в сила на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.07.2025 г. по ДП № 94/2025 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна до датата на депозиране на исковата молба в съда, за разликата над 14,21 евро (27,79 лв.) до пълния претендиран размер от 16,26 евро (31,80 лева).

Съдът е пропуснал да присъди сумата за адвокатско възнаграждение, претендирана от ищеца съобразно осъдителната и отхвърлителната част на решението, поради което молбата следва да бъде уважена.

Съдът намира заявеното от ответника възражението за прекомерност на претендирираното адвокатско възнаграждение, заплатено от ищеца, за неоснователно. Предявени и разгледани са общо пет обективно съединени иска, за които се претендира възнаграждение в общ размер на 500 евро - или по 100 евро за всеки иск. Съдът счита уговреното и заплатено адвокатско възнаграждение за справедливо. Доколкото същото не е прекомерно, то не е налице основание за неговото намаляване. Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва допълнително да бъде присъдена сумата от 497,95 евро.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 2660/30.06.2026 г. по гр.д. № 10761/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА допълнително Прокуратурата на Република България, ЕИК 121817309 да заплати в полза на С. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Чайка“ бл. 29, вх. А ет. 3, сумата от 497.95 евро /четиристотин деветдесет и седем евро и деветдесет и пет евроцента/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба, пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4