Решение № 1302 от 22.04.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1302

Плевен, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VII състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА

При секретар БРАНИМИРА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА административно дело № 20267170700206 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).

Административното дело е образувано по жалба на Р. М. Г. с [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], /адрес/, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-4332-001004 от 02.03.2026г., издадена от П. Х. П. – полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР. С оспорената ЗППАМ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з)гг) от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Оспорващият счита обжалваната заповед за неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага, че е налице неясна и без конкретизация обстоятелствена част на акта и недостатъчно индивидуализирани права и задължения. Твърди се, че собственикът на моторното превозно средство не е уведомяван за прекратената регистрация по реда на чл.186, ал.2 от Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. На следващо място се твърди, че собственикът на МПС Н. М. още в деня на проверката е сключила застраховка Гражданска отговорност и регистрацията е възстановена, в резултат на което нарушението е отстранено, поради което издадената по-късно ПАМ я лишава от основание, тъй като целта на ПАМ е да преустанови нарушението. Излага се, че не е налице вина у водача на МПС, тъй като актът и ЗППАМ не са издадени срещу собственика на автомобила и водачът не е имал знанието, че управлява автомобил с прекратена регистрация поради неплатена гражданска отговорност, т.е. липсва субективния елемент. Излагат се и съображения за нарушение на чл.35 от АПК, тъй като административният орган е издал ПАМ без изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая – не е изяснено знаел ли е жалбоподателя, че гражданската отговорност не е платена, респективно, че е прекратена служебно регистрацията на автомобила. Твърди се нарушение и на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК, тъй като в случая не се обосновава необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, предвид липсата на противоправно поведение на жалбоподателя – същият не е уведомяван, че автомобила е със служебно прекратена регистрация, а регистрацията е възстановена в деня на проверката доста преди издаване на заповедта. Излага се, че ПАМ по чл.22 от ЗАНН е административна принуда, но не и наказание. Излагат се и доводи, че отнемането на СУМПС води до невъзможност жалбоподателят да полага грижи за бременната си жена, както и да се придвижва до местоработата си, тъй като той е собственик и управител на фирма „Омни груп БГ“ ЕООД с шест броя кабинети по кинезетерапия, намиращи се в Некст левъл фитнес пръснати на територията на [населено място]. Невъзможността за обслужване на кабинетите ще затрудни издръжката на семейството му, както и обслужването на бременната му жена и очакваното бебенце. Поддържа се, че в случая се нарушава конституционно гарантираното право на труд и свързаните с него субективни и конституционно защитени права на обществено и здравно осигуряване. Иска се съдът да отмени оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Заявява изрично, че не претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмени бележки оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага се, че ЗППАМ е издадена от компетентен орган, при съобразяване на административно-производствените правила и материалноправните разпоредби, при спазване на установената форма и в съответствие с целта на закона, като изложените обстоятелства в заповедта са достатъчни, за да се разбере в цялост от наказаното лице извършеното от него нарушение и да организира защитата си. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.02.2026г. против Р. М. Г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1206003 от същата дата за това, че на 26.02.2026г. около 15:24 ч. в [населено място] по [улица]с посока на движение от бул. „България“ към [улица]управлява лек автомобил Тесла, модел И с рег.№ [рег. номер] собственост на Н. В. М., като при извършената проверка на [улица]пред №89Б се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026г., поради липсата на гражданска отговорност. Актосъставителят приел, че деянието представлява нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. С акта били иззети като доказателство СУМПС [номер], СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с номер [рег. номер]. Г. подписал АУАН без възражения и същият му бил връчен на 26.02.2026г.

За това нарушение и въз основа на съставения АУАН, полицейският инспектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане спрямо Р. М. Г. на ПАМ по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Към административната преписка освен описаните по-горе доказателства са представени още справка за собственика на МПС, справка за промяна, служебно прекратяване и служебно възстановяване на регистрацията на МПС, справка за нарушител/водач, доказателства за служебното положение на актосъставителя и издателя на ПАМ и за тяхната компетентност.

От жалбоподателя са представени доказателства за фирмата на жалбоподателя, бременността на жена му и сключена застраховка Гражданска отговорност за процесния автомобил с начало 26.02.2026г. 17:51 ч. и край 25.02.2027г. 23:59 ч.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (заповедта е връчена на оспорващия на 02.03.2026г., видно от отбелязването върху нея, а жалбата е подадена директно в Административен съд Плевен на 09.03.2026г., вх.№ 1514). Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) са служби за контрол по ЗДвП, за което е представена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР. Директорът на СДВР съобразно предоставената му възможност в закона, със своя Заповед № 513з-12086/14.10.2025г. е оправомощил по т.1 полицейски органи в отдел „Пътна полиция” при СДВР да прилагат с мотивирана заповед налагането на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.2б, т.4, т.5 б.“а“ и т.6 от ЗДвП. Именно последната заповед на Директора на СДВР е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател. Нарушението е извършено на територията, обслужвана от СДВР, следователно процесната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган – от полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършеното нарушение, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното МПС, управлявано от Р. Г. и регистрационния номер на същото, както и е описано извършеното нарушение. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Не се установяват и съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на оспорения акт, които да са накърнили правната сфера на оспорващия. АУАН е съставен и връчен на нарушителя при спазване на специалната процедура по ЗАНН, а заповедта е издадена въз основа на този акт и е връчена на оспорващия. При съставянето на акта нарушителят не е имал възражения по констатациите в него. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението – на правилата за движение по пътищата. Характерът и предназначението на заповедите за прилагане на ПАМ са посочени в закона, а те са да се предотвратят и преустановят административните нарушения и да се предотвратят и отстранят вредните последици от тях. Следователно заповедта – предмет на настоящото производство, не е засегната от отменителните основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.

Съдът намира за основателно оплакването на оспорващия, че заповедта е постановена в противоречие с приложимите материалноправни норми и целта на закона.

Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ, в случая в чл.171, ал.1 от ЗДвП. Принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение, тя не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение (чл.22 от ЗАНН).

Материалноправното основание за издаване на процесната ЗППАМ е управление на МПС със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП при получено уведомление от Гаранционния фонд.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 26-4332-001004 от 02.03.2026г. е издадена на основание чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5.