Решение № 96 от 22.12.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Враца, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело № 20221400900107 по описа за 2022 година

С. Б. И. от с.***, общ.Враца, е предявил иск против ЗД „БУЛ ИНС“ АД за сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и такива, които ще търпи и занапред, от смъртта на неговия син Б. С. Б., починал в резултат на ПТП, причинено от водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. претендира се и заплащане на следващата се законна лихва, считано от 20.03.2022г.до окончателното изплащане на главницата.

С определение № 405/07.11.2022 г. ищецът е освободен от заплащането на държавни такси и разноски по делото на основание чл.83, ал.2 от ГПК, като исковата молба е приета за разглеждане и е разпоредено да се връчи препис от същата и приложеният към нея на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД -гр.София е подаден писмен отговор вх.№ 7183/06.12.2022 г. на исковата молба, който е приет от съда с разпореждане № 514/20.12.2022 г. и е разпоредено да се връчи на ищеца препис от същия.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба от ищеца.

В исковата молба се твърди, че на 26.12.2021 г. около 17:10 ч. на път II-15 /Враца-Борован-Мизия-п.к. Сараево-Оряхово/, в района на км. 16+000, водачът на лек автомобил „Ауди 80“, с рег.№ ВР *** ВВ И. Н. Л., с ЕГН ********** от ***, поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия, за да спре при възникнало 1 препятствие на пътя губи контрол върху автомобила, с което допуска ПТП, при което е причинена смъртта на возещия се в лекия автомобил пътник на предна дясна седалка Б.

С. Б., ЕГН ********** – син на ищеца.

Твърди се, че виновна за настъпилото ПТП е И. Н. Л., която попада в кръга на лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ – полица № BG/02/*** от 14.09.2021 г. до 13.09.2021 г., издадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД за лек автомобил „Ауди 80“, с рег.№ ВР *** ВВ, т.е. валиден към датата на настъпване на застрахователното събитие. Предвид изложеното, за наследника на пострадалия е налице несъмнен правен интерес от претендиране на застрахователно обезщетение по повод настъпилото ПТП, при което пострадалият е починал.

Ищецът твърди, че причинените травми на Б. С. Б., довели до неговата смърт са в пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача на лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№ ВР *** ВВ, който е бил застрахован при ответника.

Поддържа се, че в резултат на виновно причинената смърт на сина му, ищецът е претърпял неимуществени вреди, продължава да търпи и към настоящия момент и ще продължава да търпи такива и занапред. Същите се изразяват в непрекъсната болка и страдание от неочакваната загуба на сина му. Преди пътния инцидент, отнел живота на Б. Б., същият е бил в отлично здравословно състояние, работоспособен. Посочва, че тези вреди е много трудно да бъда измерени и да имат паричен еквивалент, но с оглед материалната отговорност, която носи ЗД „БУЛ ИНС“ АД, счита, че справедливият размер на обезщетението е 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от изтичане на 15-дневния срок по чл.497, ал.1, т.1 КЗ – 20.03.2022 г. до окончателното им изплащане.

Посочва още, че е спазил процедурата по чл.380 КЗ, като на 04.03.2022 г. е предявил извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди до ответника. В резултат на това, в ответното дружество в заведена щета № 221006068, но към настоящия момент, въпреки че са изминали повече от три месеца, не е налице отговор от застрахователното дружество, както и определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че това поведение е противоречащо на закона и с него ответникът формално е признал основанието на ищеца в качеството му на наследник на Б. Б., да претендира дължимо обезщетение, като остава спорен единствено размерът на обезщетението, който ще бъде определен от компетентния съд.

С подадения отговор ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Ауди“, с рег.№ ВР *** ВВ – И. Л., както и че същата е действала противоправно и виновно, в причинна връзка с което да е настъпило процесното ПТП, като сочи, че няма влязла в сила присъда, която да е задължителна по реда на чл.300 ГПК. Ответникът оспорва и механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер относно неговото настъпване. Посочва, че 2 единственото такова доказателство е съставения КП за ПТП, но в него не е посочен конкретен механизъм на ПТП, а само че обстоятелствата и причините са в процес на изясняване. Поддържа, че такива данни за конкретен механизъм не се съдържат и в исковата молба, като не е изяснено и не се представят доказателства относно това какви били резултатите от изследванията на И. Л. за употреба на алкохол и наркотични вещества. Твърди, че процесуалното поведение на ищеца и липсата на съществени данни затруднява ответното дружество при защитата му предвид преклузивните срокове, както и затруднява установяване на истината, което следва да се подсигури като право и възможност от съда съгласно чл.10 ГПК.

Навежда доводи, че представеният КП за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Сочи, че без да е установен механизмът не може да бъде направен извод кой от участниците е действал противоправно, а без да е установено противоправно поведение не подлежи на прилагане и презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД. Посочва, че вредата като елемент от фактическия състав на деликта подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищеца.

Ответникът поддържа, че претендираната сума е прекомерно завишена и не отговаря на закона, ППВС №4/68 г., икономическата конюнктура в страната към датата на деликта и практиката на ВКС за сходни и дори по-тежки вреди. Излага съображения, че съгласно т.9 от т.п. № 7/78 г. на ВС отговорността на застрахователя и функционална и е обусловена от отговорността на самия застрахован, а без опора в закона и нормалната житейска логика срещу застрахователите се претендират, и присъждат по-високи обезщетения отколкото срещу делинквенти физически лица.

Излага подробни доводи, че съгласно дадените в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС задължителни указания, доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която, за да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт страдания при смърт на близък, от съществено значение са критериите относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и лицето, което търси обезщетение, интензитетът и продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща общественооправданата мярка за справедливост. Посочва, че лимитите на застрахователното покритие по застраховка „ГО“ на автомобилистите следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за размера на 3 обезщетението. Сочи още, че релевантните обстоятелства следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован.

Ответникът релевира и евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Б. Б.. Твърди, че той е бил без поставен предпазен колан, като пътник на предна дясна седалка в л.а. „Ауди“ с рег.№ ВР *** ВВ. Според ответника същият е могъл да избегне или ограничи травмите причинили смъртта му, ако е бил с поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП. Сочи се още, че Б. Б. се е качил в автомобил, управляван от алкохолно или наркотично повлиян водач, като с това си поведение се е поставил в завишен риск. Моли съдът да има предвид указанията на ВС, дадени в т.7 от ППВС № 17/63 г. относно задълженията на съдилищата при прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Посочва, че е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не вина, затова когато малолетно или невменяемо лице допринесе за резултата, съобразно обстоятелствата по случая следва да се приложи чл.51, ал.2 ЗЗД.

Оспорва се и акцесорната претенция за лихва за периода от изтичане на 15дневния срок от датата на уведомяване като неоснователна и несъобразена с чл.497 КЗ.

Развиват се съображения, че застрахователят не е могъл да се произнесе по претенцията без представянето на допълнителни документи, които да установят събитието в неговата пълнота, поради което е изискал същите от ищеца, но такива не са били представени. Следователно не е налице забава и не се дължи лихва – чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. назначени са и за изслушани съдебно медицинска експертиза и комплексна автотехническа и медицинска експертиза.

Като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени препис-извлечение от акт за смърт от 27.12.2021г., изд.от Кметство-с.*** и удостоверение за наследници №69/08.02.2022г., изд.от Община Борован, от които се установява, че Б. С. Б. е син на ищеца С. Б. И. и е починал на 26.12.2021г. в с.***.

Представено е също така копие от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №967000-1160/07.02.2022г., от който е видно, че на 26.12.2021г. мл.контрольори от сектор ПП при ОДМВР-Враца са посетили ПТП, настъпило на същата дата около 17,10 часа на път ІІ-15 в района на км.16+000, при което са констатирали, че въпросното ПТП е с участието л.а.“Ауди 80“, с рег.№ВР***ВВ и че пострадали при 4 него са водачът на лекия автомобил И. Л. и пътника на предната дясна седалка Б. С. Б., който е починал при произшествието. Причините за настъпването на пътнотранспортното произшествие и неговия механизъм не са посочени в протокола, а е посочено единствено, че те са в процес на изясняване. Отразено е също, че по случая е образувано ДП №1376/2021г.по описа на РУ-Враца, като това обстоятелство се потвърждава изцяло от постъпилото по делото писмо на РУ-Враца изх.рег.№1795002449/14.03.2023г.-л.60 от делото. От писмото се установява също така, че досъдебното производство е образувано с оглед престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр.с чл.342, ал.1 от НК за това, че при управлението на л.а.“Ауди 80“, с рег.№ВР***ВВ водачът И. Л., след нарушаване на правилата за движение по пътищата /блъска се в крайпътни дървета извън платното д дясно по посоката на движение/, по непредпазливост е причинила смъртта на пътника на дясна предна седалка Б. С. Б.. Съгласно писмото но РУ-Враца, разследването не е приключило и по него няма привлечени обвиняеми лица.

По делото са представени копия от материали от досъдебното производство, подробно описани в молба на ищеца от 27.06.2023г./л.107/, от които с доказателствена стойност в настоящето производство се ползват само представените решения по гр.дело №911/2013г., гр.дело №883/2014г. и гр.дело №169/2011г.на РС-Бяла Слатина, както и уведомление за образуване на ДП рег.№Д-1376/29.12.2021г. и протокол за оглед на ПТП от 26.12.2021г. Останалите представени документи съставлява протоколи за разпити и експертни заключения от досъдебното производство, които в настоящия процес не се ползват с доказателствена стойност и не следва да бъдат обсъждани. Протоколът за оглед има характер на официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от ответника и от който се установяват обстоятелства, свързани с характеристиките на пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП, разположението и състоянието, в което се е намирал автомобила, оставените следи.

Разпечатката съдържа 28 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4052650-4361-4aa5-82cc-07e82a1eea08