Решение № 75 от 03.05.2022, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Тутракан, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20213430100522 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на „Е.-п. п.“ АД с ЕИК **** срещу Р. М. А. с ЕГН **********.

Предметът на делото касае установяване на част от вземането по Заповед № 195/14.07.2021 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 366/2021 на РС Тутракан, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Заповедта е издадена за 237,85 лева главница и 11,54 лева мораторна лихва, а установителният иск е за 235,99 лева главница и 10,75 лева мораторна лихва. Не е предявена претенция за сумите по първите седем фактури от заповедта (от № ФП***/04.07.2014 до № ФП***/20.08.2018), общо за 1,86 лева главница и 0,79 лева мораторна лихва.

Ищецът „Е.-п. п.“ АД твърди, че вземането за общата сума 235,99 лева представлява главница по посочени в заявлението фактури, а именно: № **********/22.07.2019; № ***/20.01.2020; № **********/20.07.2020; №

***/19.08.2020;

№ ***/21.09.2020: № ***/08.10.2020; № ***/20.10.2020;

№ ***/19.11.2020; № ***/21.12.2020;

№ ***/20.01.2021;

№

***/18.02.2021;

№

**********/19.03.2021;

№

***/20.04.2021;

№

***/20.05.2021, както и сумата от общо 10,75 лв., представляваща мораторна лихва за периода от датата, следваща падежа по всяка от горепосочените фактури, до 27.05.2021. Твърди, че за периода от август 2018 до 01.07.2020 между „Е.-П. П.” АД и Р. М. А. е налице валидно облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия в обекта на ответника, находящ се в с. Богданци, с абонатен номер *** представляващ ***. За този 1 период е отчетена консумация и са начислени суми за мрежови услуги на база тази консумация (един-два киловатчаса на месец). За периода от юли 2020 г. до септември 2020 включително е начислявана единствено мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, защото в посочения период ответникът няма отчетена потребена енергия в обекта, съгласно данни на електроразпределителното предприятие, извършващо отчитането на собственото му СТИ – „Е. С.“ АД. Не са начислявани и суми за мрежови услуги – достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа и пренос по електроразпределителната мрежа, доколкото тези услуги се изчисляват на база потребени количества ел. енергия, каквито за периода няма. По същата причина не е начисляван акциз и надбавка за фактор мощност по НРЦЕЕ.

Ищецът се позовава на чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), съгласно който мрежовите услуги се заплащат върху фактурираните количества активна електрическа енергия и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл.

11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. За обекта, находящ се в ***, с абонатен номер ***, такса достъп се определя на база МАП 3x50 А-31 кв.

Считано от 01.07.2020г. и на основание предвидената в ПТЕЕ възможност, както и на основание Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на ел.енергията, „Е. С.“ АД начислява цена за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ на база на предоставена мощност до мрежата. С Решение Ц-29 от 01.07.2020г. КЕВР е одобрила по предложение на „Е. С.“ АД цена за достъп до електроразпределителната мрежа за небитови клиенти, формирана на база предоставена мощност, вместо на база количество консумирана ел.енергия, каквато се е прилагала до този момент.

Определената от КЕВР цена с цитираното Решение е приложена при остойностяване на мрежовата услуга „достъп до разпределителната мрежа“, доколкото ответникът, по твърдение на ищеца, е небитов абонат, като за изчисленията е използвана предоставената мощност на клиента в размер на 31,00 кВт за обекта находящ се в ***, с абонатен номер ***.

За материалната си легитимация ищецът се позовава на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) с твърдението, че ответникът не е сключил типов договор по ал. 3 на цитирания параграф, няма сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект нито към 01.10.2020 г, нито към момента на предявяване на иска, и затова ответникът, заведен под абонатен номер ***, служебно е преминал от „Е.-П. П.“ АД, в качеството му на краен снабдител, към „Е.-П. П.“ АД, в качеството му на търговец на свободен пазар. На основание чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ клиентите заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция цените за мрежови услуги; затова искът е предявен не от „Е. с.“ АД, а от „Енерго-про продажби“ АД.

Във връзка с промяната в начина на калкулиране на мрежовата услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ и преминаване от изчисление 2 на същата на база потребено количество ел. енергия /приложимо до 01.07.2020 г./ към изчисление на база на предоставена мощност /след 01.07.2020 г./, ищецът твърди, че от края на 2019 г. „Е. С.“ АД е развило мащабна информационна кампания за уведомяване на небитовите си клиенти.

Въпреки това от името на Р. М. А. не са предприети никакви действия по намаляване или увеличаване на предоставената за обекта мощност.

Ищцовото дружество моли съда да уважи иска като установи спрямо ответника, че същият дължи сумите по издадената Заповед № 195/14.07.2021 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 366/2021 на РС Тутракан в размер на 235,99 лева главница и 10,75 лева мораторна лихва за периода от датата, следваща падежа на всяка от посочените фактурите до 27.05.2021, по фактури № **********/22.07.2019; № ***/20.01.2020; № **********/20.07.2020;

№

***/19.08.2020;

№

***/21.09.2020:

№

***/08.10.2020; № ***/20.10.2020; № ***/19.11.2020; № ***/21.12.2020;

№

***/20.01.2021;

№ ***/18.02.2021; № **********/19.03.2021; №

***/20.04.2021; № ***/20.05.2021, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението. Дружеството претендира разноски.

Ответникът Р.А. не депозира писмен отговор, въпреки че исковата молба му е връчена лично на 29.12.2021.

Тутраканският районен съд, след преценка на исканията, събраните доказателства и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът на „Е.-п. п.“ АД е установителен, предявен по реда на чл. 422 ГПК, и е във връзка с чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия и чл. 86 ЗЗД за сумите по фактурите – главница и лихви, за които е издадена заповедта за изпълнение.

В доклада по делото, приет с протоколно определение в о.с.з., е обявен за ненуждаещ се от доказване фактът, че „Е.-п. п.“ АД има лиценз за продажба на ел.енергия на територията на област Силистра. Това обстоятелство е важно, тъй като процесуалната легитимация на ищеца „Е.-п. п.“ АД с ЕИК *** се извежда от чл. 28, ал. 1 на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (обн., ДВ, бр.66 от 26 Юли 2013г., последно изм. и доп.

ДВ. бр.40 от 5 Май 2020), според която разпоредба, без значение дали крайният клиент се води битов или небитов, той заплаща всички мрежови услуги на крайния снабдител. В тази връзка няма съмнение, че ищецът е краен снабдител, а ответникът краен клиент.

С Решение № Ц-29 от 01.07.2020 на КЕВР базата за изчисление на цената за достъп до електропреносната мрежа на „Е. с.“ АД – електроразпределителното дружество, опериращо на територията на ***, чието вземане за достъп до мрежата се събира от ищеца, вече не е количеството консумирана енергия, а предоставената мощност (вж. стр. 75 от Решение

№

Ц-29 от

01.07.2020 на

КЕВР, достъпно на https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2020/res_c_29_20.pdf). Утвърдената от 3

КЕВР цена е 0,02053 лв/kW/ден. До този момент, специално по отношение на „Е. с.“ АД, енергийният регулатор не е определял цени на база предоставената мощност, въпреки предвидената законова възможност за това – което изрично е посочено в мотивите към самото решение от 01.07.2020 и може да се установи при сравнение с предходното Решение № Ц-19 от 01.07.2019 на

КЕВР, достъпно на https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2019/res_c-19_19.pdf .

Тъй като обектът на ответника се намира в ***и по делото са представени протоколи № ***/16.06.2016 (л. 14), № ***/13.08.2019 (л. 15) и № ***/02.06.2021 (л. 16) за монтаж и демонтаж на електромери, съдът приема за доказано, че между ищцовото дружество „Е. п. п.“ АД, като лицензиран краен снабдител на ел.енергия за тази територия на страната и като лице, събиращо за „Е. с.“ АД цената за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, е съществувало облигационно правоотношение. За пълно доказване на иска обаче това не е достатъчно.

Твърдението на ищеца, че обектът на ответника функционира като *** е относимо към делото, тъй като според Закона за енергетиката и неговите дефиниции в допълнителните разпоредби към него – § 1, т. 2а и т. 33а, битов клиент е онзи, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а „небитов клиент“ е този, който купува такава енергия за небитови нужди. Съдът приема, че захранването с ток на автомивка не е за битови нужди, а за стопански. На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, съдът указа тежест на ищеца да докаже фактите и обстоятелствата, които обуславят качеството на Р.А. като „небитов“ абонат. За твърдението, че обектът функционира като автомивка или че е заявен от ответника като такава, не бяха ангажирани никакви доказателствени средства.

Същото се отнася за твърдението, че резервираната мощност е 31 кВт.

Отново не са представени никакви доказателства в тази насока, а мощността е важна, тъй като е ценоопределящ фактор според Решение № Ц-29 от 01.07.2020 на КЕВР.

Обяснение защо ищецът приема, че обектът на ответника е *** е с предоставена мощност 31 кВт, не е представено по делото дори само като твърдение, но съдът е чувал изявления на процесуалния представител на ищеца в други еднотипни дела, че най-вероятно по този начин е регистриран абонатът още по времето, когато настоящото електроснабдително дружество ищец е било с фирма „Е. Б. п.“ АД, а електроразпределителното дружество „Е. Б. м.“ АД. Според съда, промяната на фирмата, промяната в собствеността на акциите на акционерните дружества и промяната в личния състав на управителните и представителни органи не могат да служат като аргумент за невъзможността да се представят доказателства в изпълнение на указаната доказателствена тежест. Касае се за едни и същи правни субекти с непроменени във времето ЕИК, чиито фирмени наименования са сменени само. В случая дори не става въпрос за правоприемство в спорното 4 правоотношение. Ето защо, дали ищецът ще се казва „Е. Б. п.“ АД, или както е сега „Е.-п. п.“ АД, дали регистрацията на ответника в базата данни на електроразпределителното дружество е по времето, когато то се е казвало „Е.

Б. м.“ АД, или както е сега „Е. с.“ АД – няма никакво значение. При всички случаи ищецът следва да докаже на основание чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава иска си, и като не го стори, искът се явява недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен.

Независимо от гореизложеното, съдът намира още един правнорелевантен факт, който не е доказан по делото, въпреки указаната за него доказателствена тежест. Дори да беше установено чрез допустими доказателствени средства, че обектът на ответника действително функционира или е заявен като автомивка, и му е предоставена ел.мощност 31 кВт, разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗЗД гласи, че при договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако ѝ е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения ѝ писмено достатъчен срок, че го отхвърля. Би могло да се възрази, че изменението на начина, по който се формира цената за достъп до електропреносната мрежа, не е в резултат на промени в общите условия, а по решение на държавен орган, въз основа на Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (обн., ДВ, бр.25 от 24 Март 2017). Само че внимателният прочит на подробната наредба и мотивите към решението на КЕВР сочат на извода, че енергийният регулатор само утвърждава цените и начинът на ценообразуването, предложени от енергийните дружества. Конкретно по цената за достъп в Решение № Ц-29 от 01.07.2020 на КЕВР (на л. 71 от него) се чете, че „Е. С.“ АД предлага Комисията да утвърди цената за достъп за небитови клиенти на база предоставената мощност, вместо на база потребените количества електрическа енергия, както е към настоящия момент“, което предложение се възприема от КЕВР и тя утвърждава този механизъм за ценообразуване и конкретна цена. Разликата с общите условия, за които става дума в чл. 16, ал.