Определение № 4 от 05.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. С. Въззивно частно гражданско дело № 20255300503302 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, пълномощник на Г. С. Д., ЕГН – **********, против Определение № 13369/17.10.2025г. по гр.д.№ 12185/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., с което е оставена без уважение Молба с вх. № 75916/08.07.2025г. за изменение, на осн. чл.248 от ГПК, на Решение № 3313/01.07.2025г. по гр.д.

№ 12185/2024г. по описа на ПРС - XVII гр.с., в частта за разноските. Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови съдебен акт, с който да се определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска, в условията на разумност и пропорционалност. Поддържа искането за определяне на адвокатско възнаграждение, така както е било заявено, а именно в размер на 1332 лв. /с вкл. ДДС/.

От „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК – ***, чрез гл.юрк. ***., е депозиран писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

От „Файненшъл България“ЕООД, ЕИК – ***, чрез юрк.***, е депозиран писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

1

Пред Районен съд - Пловдив от ЕАД Е. И., пълномощник на С. Г. П., е подадена Молба с вх. № 75916/08.07.2025г. за изменение, на осн. чл.248 от ГПК, на Решение № 3313/01.07.2025г. по гр.д. № 12185/2024г. по описа на ПРС - XVII гр.с., в частта за разноските, като се присъдят разноски в разумен и справедлив размер. Позовава се на съдебна практика - Определение № 50015/16.02.2024 г. по ч.т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, II т.о; Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на ВКС, I т.о.; Определение № 474/28.02,2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о.; Определение № 3476/20.12.2024 г. по ч.т.д. № 1945/2024 г. на ВКС, I т.о.; съгласно, която макар НМРАВ няма обвързващ за съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебното определяне на възнаграждението.

Районният съд, за да остави без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК, излага основни съображения, че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение се е съобразил с разясненията, дадени в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба № 1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, като нарушаваща забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, а именно забраната за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Предвид направеното тълкуване в решението на СЕС следва, че съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. и при произнасяне по отношение на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото. В конкретния случай, е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае за правен спор с утвърдена съдебна практика, поради което е определил адвокатско възнаграждение в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И. в общ размер от 400 лева /480 лева с ДДС/ или по 200 лева /240 лева с ДДС/ за всеки от ответниците, което е в справедлив и обоснован размер.

С частната жалба са направени възражения за неправилност на атакуваното определение. Поддържа се, че в настоящия случай е определено 2 възнаграждение, което е 80 % по- ниско от заложеното като критерии в чл. 7, ал. 2 от Наредба No 1 за адвокатските възнаграждения, която е изменена след Решението на СЕС и не определя минимуми, а определя критерии, по които съдът да се води при липса на уговорен размер между клиента и адвоката или при направено възражение за прекомерност от другата страна. Също така, не са били отчетени и направените разходи за консумативи и помощ от служител по административно-техническа дейност

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна.

Относно приложението на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., регламентираните с нея размери могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са непременно обвързващи съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В тази насока е и постановеното Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., ВКС, I т. о. Следва да се остави без уважение искането за завишаване на определеното от Районния съд адвокатско възнаграждение поради направени разходи за консумативи и помощ от служител по административно-техническа дейност, тъй като за тази претенция не са ангажирани доказателства за извършени конкретни допълнителни разноски, свързани пряко с разглеждането на конкретния казус.

Районният съд, обосновано е приел, че по делото липсва фактическа и правна сложност. Освен това, следва да се допълни от въззивния съд, че по аналогични казуси вече има постановени множество на брой подобни съдебни актове в съдилищата. Въззивната инстанция счита, че определеното на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение от общо 480 лв. /с вкл.ДДС/ е адекватен, разумен и справедлив размер и отчита напълно извършената работа на пълномощника.

Обжалваното потвърждаване. определение е законосъобразно и

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

3 подлежи на

Потвърж дава Определение № 13369/17.10.2025г.

12185/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с. по гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. С. Въззивно частно гражданско дело № 20255300503302 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, пълномощник на Г. С. Д., ЕГН – **********, против Определение № 13369/17.10.2025г. по гр.д.№ 12185/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., с което е оставена без уважение Молба с вх. № 75916/08.07.2025г. за изменение, на осн. чл.248 от ГПК, на Решение № 3313/01.07.2025г. по гр.д.

№ 12185/2024г. по описа на ПРС - XVII гр.с., в частта за разноските. Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови съдебен акт, с който да се определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска, в условията на разумност и пропорционалност. Поддържа искането за определяне на адвокатско възнаграждение, така както е било заявено, а именно в размер на 1332 лв. /с вкл. ДДС/.

От „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК – ***, чрез гл.юрк. ***., е депозиран писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

От „Файненшъл България“ЕООД, ЕИК – ***, чрез юрк.***, е депозиран писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

1

Пред Районен съд - Пловдив от ЕАД Е. И., пълномощник на С. Г. П., е подадена Молба с вх. № 75916/08.07.2025г. за изменение, на осн. чл.248 от ГПК, на Решение № 3313/01.07.2025г. по гр.д. № 12185/2024г. по описа на ПРС - XVII гр.с., в частта за разноските, като се присъдят разноски в разумен и справедлив размер. Позовава се на съдебна практика - Определение № 50015/16.02.2024 г. по ч.т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, II т.о; Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на ВКС, I т.о.; Определение № 474/28.02,2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о.; Определение № 3476/20.12.2024 г. по ч.т.д. № 1945/2024 г. на ВКС, I т.о.; съгласно, която макар НМРАВ няма обвързващ за съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебното определяне на възнаграждението.

Районният съд, за да остави без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК, излага основни съображения, че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение се е съобразил с разясненията, дадени в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба № 1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, като нарушаваща забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, а именно забраната за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Предвид направеното тълкуване в решението на СЕС следва, че съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. и при произнасяне по отношение на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото. В конкретния случай, е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае за правен спор с утвърдена съдебна практика, поради което е определил адвокатско възнаграждение в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И. в общ размер от 400 лева /480 лева с ДДС/ или по 200 лева /240 лева с ДДС/ за всеки от ответниците, което е в справедлив и обоснован размер.

С частната жалба са направени възражения за неправилност на атакуваното определение. Поддържа се, че в настоящия случай е определено 2 възнаграждение, което е 80 % по- ниско от заложеното като критерии в чл. 7, ал. 2 от Наредба No 1 за адвокатските възнаграждения, която е изменена след Решението на СЕС и не определя минимуми, а определя критерии, по които съдът да се води при липса на уговорен размер между клиента и адвоката или при направено възражение за прекомерност от другата страна. Също така, не са били отчетени и направените разходи за консумативи и помощ от служител по административно-техническа дейност

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна.

Относно приложението на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., регламентираните с нея размери могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са непременно обвързващи съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В тази насока е и постановеното Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., ВКС, I т. о. Следва да се остави без уважение искането за завишаване на определеното от Районния съд адвокатско възнаграждение поради направени разходи за консумативи и помощ от служител по административно-техническа дейност, тъй като за тази претенция не са ангажирани доказателства за извършени конкретни допълнителни разноски, свързани пряко с разглеждането на конкретния казус.

Районният съд, обосновано е приел, че по делото липсва фактическа и правна сложност. Освен това, следва да се допълни от въззивния съд, че по аналогични казуси вече има постановени множество на брой подобни съдебни актове в съдилищата. Въззивната инстанция счита, че определеното на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение от общо 480 лв. /с вкл.ДДС/ е адекватен, разумен и справедлив размер и отчита напълно извършената работа на пълномощника.