Решение № 517 от 24.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Пловдив, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20265330200662 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л. И. Д. с ЕГН: **********, чрез адв. К. против Наказателно постановление № 25-1030-001520, издадено от Началник група сектор в ОДМВР гр. Пловдив, сектор ,,Пътна Полиция‘‘ с което на Л. И. Д. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 700 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца за извършено от него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят Д., чрез процесуалния представител адв. К. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на административно-наказателното производство били допуснати нарушения. Процесният АУАН бил съставен извън предвидения преклузивен срок в чл. 34 ЗАНН.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.

Депозира становище по съществото на спора с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право, срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление в предвидения за това срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

1

В конкретния случай, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 20.10.2024 г. в 22:53 часа в гр. Пловдив, ул. ,,Кукленско шосе‘‘до № 3, с посока на движение север, управлява лек автомобил ,,Нисан 370 З‘‘ с рег. № *****, собственост на Г.Г.К. със скорост от 105 км/ч. при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Отчетен бил толеранс на измерената скорост от минус 3 %. Наказуемата скорост била 102 км/ч, а наказуемото превишение от 52 км/ч. Нарушението било установено с АТСС тип TFR1-M № 546 и фиксирано с клип 57909.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят З. Г. който потвърди отразеното от него в АУАН, като представи и принципния си модел на работа.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Въз основа на тях се установи по какъв начин е бил установен нарушителят.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От АУАН с бл. № 3492918 от 07.03.2025 г. се установява, че същият е бил съставен на тази дата, след което е бил връчен на жалбоподателя без възражения.

В конкретния случай водачът на автомобила е бил установен след представяне на декларация по чл. 188 ЗДвП от собственика – Г.Г.К. на 11.02.2025г. Неоснователно се явява наведеното възражение, че е бил изтекъл срокът по чл. 34 ЗАНН за съставянето на АУАН от откриването на нарушителя. Последният е установен от датата на декларацията по чл. 188 от ЗДвП, от който момент административно-наказващият орган е разполагал с информация относно извършителя. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е приложим единствено при условие, че самоличността на извършителя на нарушението е установена, а в случая това не е така, тъй като по същността си при установяване на нарушения от видео-радарни системи за наблюдение, авторството на нарушението се предполага от закона и се придава на собственика на МПС, респективно вписан негов ползвател, до изпълнение на предвидената в закона процедура за посочване на действителния нарушител.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

В случая, доколкото санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от 2

ЗДвП предвижда за превишаване над 50 km/h наказание на водача: глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, следователно не може да бъде съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността на собственика на автомобила, поради което следва да бъде установен именно водачът извършил нарушението. Видно от разпечатка от свидетелство за регистрация на МПС от е посочен и собственика на заснетото МПС – Г.К.. Според настоящия съдебен състав, от тази дата не тече тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН, тъй като откриването на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото лице, извършило административното нарушение. В този смисъл следва да се приеме че нарушителят е открит в деня когато е попълнена декларацията по чл. 188, ал. 1 ЗДвП от собственика и/или ползвателя на автомобила, с които същите признават действието – управление на МПС на 20.10.2024 г. и от този момент контролните органи са били наясно със самоличността на водача.

Декларацията от ползвателя е от 11.02.2025 г. АУАН е съставен на 07.03.2025 г., следователно и двата срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН /три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението/ за образуване на административно-наказателно производство са спазени и не е налице процесуално нарушение. Спазен е и срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В тази насока са Решение № 388 от 9.03.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3307/2021 г., Решение № 1278 от 1.07.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.

№ 1280/2022 г., Решение № 1219 от 27.06.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 387/2022 г. и Решение № 1425 от 21.07.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1473/2022 г.

От представения по делото Протокол по чл. 10 от Наредбата се установява, че е било използвано техническо средство, като същият съдържа абсолютно всички необходими реквизити, като място на извършване на нарушението – гр. Пловдив, ул. ,,Кукленско шосе‘‘ № 3 с посока на движение юг към север.

От представения снимков материал се установява извършването на нарушението, както и че процесния лек автомобил с рег. № ***** се е движел със скорост от 105 км/ч, като е било посочено, че отчетен толеранс от 3%, като е посочено, че наказуемата скорост е 102 км/ч., което е правилно.

Разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е в насока, че за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай размерът на глобата е правилно определение в такъв от 700 лева.

От представения снимков материал на техническо средство се установява по какъв начин е било разположено същото.

По делото е налице копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Налице е и копие от Протокол за проверка видно от които се установява, че процесното АТСС е било технически годно.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се 3 достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП предвижда, че разрешената максимална скорост в населено място е 50 км/ч.

В конкретния случай на процесното деяние е било извършено нарушение на същата разпоредба, тъй като МПС с рег. № ***** се е движило със скорост от 102 км/ч наказуема скорост, като размерът на наложените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС съответстват на разпоредбата на чл.

182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, като при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуалния нарушения.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима в случая, доколкото същият не се отличава от останалите такива с по-ниска степен на обществената опасност. Също така с оглед превишаването на скоростта повече от два пъти от жалбоподателя се изключва приложението на този институт.

По разноските:

С оглед изхода на делото, жалбоподателят Л. Д. следва да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР гр. Пловдив сумата в размер от 70 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Същото е ориентирано към минимума предвиден в закона, като се съобрази това, че производството протече в едно открито съдебно заседание, с разпит единствено на актосъставителя, без въззиваемата страна да изпрати процесуален представител.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1030-001520, издадено от Началник група сектор в ОДМВР гр. Пловдив, сектор ,,Пътна Полиция‘‘ с което на Л. И. Д. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 700 лева /с равностойност в евро 357,90/ и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца за извършено от него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Л. И. Д. с ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР гр. Пловдив сумата в размер от 70 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно4 процесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5