Определение № 25519 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25519 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20261110113820 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде допусната САТЕ по задачите, поставени от ищеца в исковата молба и по задачите на ответника, поставени в отговора на исковата молба.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 30.09.2026 г. от 16.10 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът и с препис от отговора на исковата молба от ответника.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушването на САТЕ по задачите, поставен от ищеца в исковата молба и по задачите, поставени от ответника в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 240 евро – 180 евро, вносими от ищеца и 60 евро, вносими от ответника, в едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок следва да бъдат представени доказателства за внасянето на депозитите.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Й. Д. Й..

Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове след представени по делото документи за внесени депозити.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че 1 доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът „Д. - О. З.“ ЕАД твърди, че по договор за застраховка „К.” е заплатил на застрахования сума в размер на 18 454,83 лева, представляваща застрахователно обезщетение за щети на автомобил марка „Д.“ модел „С.“ с рег. № ***********, настъпили в резултат от ПТП на 25.06.2025 г. в с. С., ул.

„В. Л.“ до № 85, за което бил издаден Протокол за ПТП № 1756104 от 25.06.2025 г. Виновен за ПТП бил водачът на МПС марка „Ф.“, модел „Т.“ с рег. № *********, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответното дружество. След подадено уведомление в „Д. - О.

З.“ ЕАД била образувана щета № 44011512504924, изготвени били опис на претенция и калкулация, въз основа на които било прието, че възстановяването на автомобила е икономически нецелесъобразно, т.е. че е налице „тотална щета“. От действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на ПТП била приспадната най-високата оферта за изкупуване на запазени части в размер на 5 000,00 лева и било определено застрахователно обезщетение в размер на 18 454,83 лева. За установяване на вида и размера на причинените вреди било необходимо извършването на разоборудване на увредения автомобилът, за което ищецът заплатил на автосервиз „Е. А.“ ООД сума в размер на 180,00 лева. В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие и причинените вреди автомобилът не можел да се придвижва на собствен ход и за неговото репатриране ищецът заплатил на УС на СБА сума в размер на 343,20 лева.

Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение в размер 18 993,03 лева, равностойни на 9710,99 евро (с включени 15 лв. ликвидационни разноски), като заплатил сумата от 9269,71 евро и останал задължен за сумата от 441,27 евро. Ищецът моли за осъждането на ответника да му заплати сумата от 441,27 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 19.05.2026 г., до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „Д. З.“ АД, в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Излага, че в възстановил по процесната претенция на „Д. – О. З.“ ЕАД сумата от 9269,71 евро, представляваща действителната стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените части по автомобила. Счита, че изплатената в полза на „Д. – О. З.” АД сума е определена по нормативно установения ред и съответства на всички реално претърпени от увреденото лице имуществени вреди. Поддържа, 2 че обстоятелството, че „Д. – О. З.“ ЕАД е взело решение да се разпореди с останките на увреденото МПС за стойност, която е по-ниска от пазарната такава, не обвързва и не може да се противопостави на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чиято отговорност се съизмерява с действителната стойност на причинената вреда към датата на настъпване на застрахователното събитие. Намира за релевантна за размера на отговорността на ответника стойността на запазените части, определена по средни пазарни цени, а не стойността на запазените части, зависеща и определена на база субективното решение на ищеца да приеме същата за достатъчна за удовлетворяване на имуществените му интересите, водено и мотивирано основно от обстоятелството, че е налице основание да претендира изплатеното обезщетение от застрахователя на делинквента. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, в това число наличие на обстоятелства, налагащи изплащане на обезщетение над средните пазарни стойности.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 153 ГПК горните обстоятелства, с изключение размера на вредите в това число стойността на запазените части, както и наличие на обстоятелства, налагащи изплащане на обезщетение над средните пазарни стойности, не се нуждаят от доказване.

Безспорно и ненуждаещо се от доказване е и обстоятелството, че ответникът е извършил плащане по щетата в размер от 9269,71 евро.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3