Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 355 от 27.01.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1679/2025
Вид
Определение № 355
Подписан
27.01.2026
В сила
27.01.2026
Състав
Камелия Маринова, Диана Коледжикова, Веселка Марева

Цитирани разпоредби

  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 355 гр. София, 27.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Диана Коледжикова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Касационно гражданско дело № 20258002101679 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 662 от 19.02.2025 г., подадена от Л. А. Р. чрез пълномощника адв. М. О. срещу решение № 7 от 09.01.2025 г., постановено по в.гр.д. № 331/2024 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 138 от 30.04.2024 г. по гр. д. № 432/2022 г. на РС-Смолян е извършена делбата чрез разпределяне на допуснатите до делба имоти по реда на чл.353 ГПК както следва :

1/ в дял и изключителна собственост на Л. А. Р. е поставен първи жилищен етаж с площ от 93 кв.м. от сграда с идентификатор **** и ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. С., с площ от 2 081 кв.м.

2/ в дял и изключителна собственост на И. С. Х. е поставен ПИ с идентификатор *** с площ от 470 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор **** със застроена площ 98 кв.м., както и ПИ с идентификатор *** с площ от 204 кв.м.

3/ в дял и изключителна собственост на В. С. Х. е поставен сутеренен етаж с площ от 93 кв.м., от сграда с идентификатор ****

И. С. Х. е осъден да заплати на Л. А. Р., сумата от 7 055 лева /седем хиляди и петдесет и пет лева/ за уравнение на дела й. В. С. Х., ЕГН [ЕГН] е осъден да заплати на Л. А. Р., ЕГН [ЕГН], сумата от 12 835 лева /дванадесет хиляди осемстотин тридесет и пет лева/ за уравнение на дела й.

В жалбата се излагат съображения, че извършеното разпределение не отчитало в най-пълна степен действителната пазарна стойност на имотите и дяловете на съделителите.

Необходимо било обособените реални дялове да бъдат съобразени с обема права на 1 съделителите като липсвало изискване за еднородност на имотите, а съдът следвало да прояви гъвкавост. Искането на жалбоподателката е да й бъдат поставени в дял ПИ с идентификатор *** с площ от 470 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор **** със застроена площ 98 кв.м., както и ПИ с идентификатор *** с площ от 204 кв.м.

В изложението по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК се сочи наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси:

1/ Необходимо ли е обособените реални дялове да бъдат съобразени с обема права на съделителите, за да се избегне парично уравнение на дяловете на съделителите на значителна стойност?

2/ От значение ли е при разпределяне на разнородни делбени имоти факта, че единият от съделителите притежава жилище в населеното място по местонахождение на наследените имоти?

Позовава се на противоречие с Тълкувателно решение № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът И. С. Х. изразява становище за отсъствие на необходимите предпоставки за допускане на решението до касационна проверка респ. неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол независимо от цената на иска - чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното:

Делото е делбено, във втората фаза на делбата.

Делбата на три поземлени имота и два етажа от жилищна сграда е била допусната между Л.

А. Р., И. С. Х. и В. С. Х. при квоти 4/6 идеални части за Л. Р. и по 1/6 идеална част за другите двама съделители. От изготвеното пред втората инстанция заключение по СТЕ въззивният съд приел следните пазарни оценки на допуснатите до делба имоти: 1. Сутеренен етаж от сграда с идентификатор **** и ЗП 93 кв.м. – 29 960 лева; 2. Първи жилищен етаж от сграда с идентификатор **** и ЗП 93 кв.м. – 42 650лева; 3. ПИ с идентификатор *** и площ 407 кв., ведно със сграда с идентификатор **** и ЗП 98 кв.м. – 19 370 лева; 4. ПИ с идентификатор *** и площ 207 кв. – 4 810 лева; 5. ПИ с идентификатор *** и площ 2 081 кв., – 5 960 лева.

Общата стойност на всички делбени имоти е 102 750 лева. Съделителката Л. Р. притежавала 4/6 ид.ч., които са на стойност 68 500 лева, И. Х. и В. Х. притежавали всеки от тях по 1/6 ид.ч. на стойност 17 125 лева. При тези данни въззивният съд счел, че делбените имоти са разнородни, също така с голяма разлика в стойността им, като в същото време различни са и квотите на страните в съсобствеността – Л. Р. притежава 4/6 ид.ч. от делбените имоти, а И. и В. Х. притежават по 1/6 ид.ч. При това положение следвало при разпределението по чл. 353 от ГПК да се отчетат както нуждите на съделителите от конкретен вид имот /например жилищен – за задоволяване на жилищните нужди на съделителя/, така и правата на всеки от съделителите в съсобствеността, по начин, който да доведе и до възможно по-малки парични уравнения.

Въззивният съд изложил, че спорният пред него въпрос касаел единствено възлагането на 2

ПИ с идентификатор ***, ведно със сграда с идентификатор **** на стойност 19 370 лева и ПИ с идентификатор *** на стойност 4 810 лева. Приел, че тези два имота следва да бъдат възложени в един дял. ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** участват заедно с още два ПИ /* и */ в УПИ *. Достъп до улица имал само ПИ с идентификатор ***.

Възлагането на един съделител на тези два ПИ нямало да увеличи броя на съсобствениците в УПИ. От значение било и обстоятелството, че възлагането на тези два имота в един дял в по-голяма степен води до възможност за реализиране на определени инвестиционни намерения, отколкото възлагането на различни съделители на всеки от тези имоти, което би намалило и тяхната стойност. Счел също, че ПИ с идентификатор *** с площ 407 кв., ведно със сграда с идентификатор **** и ЗП 98 кв.м. и ПИ с идентификатор *** и площ 207 кв. законосъобразно и обосновано са възложени на съделителя И. С. Х.. Същият не получавал жилищен имот, а сградата в ПИ с идентификатор *** въпреки че е записана като жилищна, представлява стопанска сграда към настоящия момент. Неоснователно било искането на жалбоподателката Л. Р. ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** да бъдат включени в нейния дял. Действително, включването на тези два ПИ в дела на Л. Р. щяло да доближи стойността на имотите на обща стойност 66 830 лева до квотата й от 68 500 лева, но в такъв случай за съделителя И. С. Х. оставал единствен имот – ПИ с идентификатор ***.

Този имот е земеделски, а освен това неговата стойност от 5 960 лева била далеч под квотата на И. Х. – 17 125 лева. Ако на съделителя И. Х. се възложел единствено ПИ с идентификатор ***, би се получи голяма неравнопоставеност на интересите на съделителите – другите двама съделители да получат имоти на голяма стойност, а той да получи само един земеделски имот. ПИ с идентификатор *** следвало да бъде възложен в дял на съделителката Л. Р., като по този начин щяло да се намали уравнението, което следва да й бъде заплатено. В този смисъл и постановил крайния си акт.

При тези данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускането на решението до касационно обжалване.

Поставеният от касаторката първи въпрос относно обособяването на реалните дялове съобразно правата на съделителите в съсобствеността е разрешен от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Съдът е изложил мотиви, че възлагането на поземлени имоти с идентификатори *** и *** в дял на Л. Р. ще доведе до неравнопоставеност в интересите на съделителите. Избраният от въззивния съд начин на разпределение на имотите съответства в най-висока степен на принципите за реално удовлетворение и съставяне на дяловете съобразно правата на съделителите.

Вторият въпрос не е обсъждан от въззивния съд, изрично е посочил, че сградата в ПИ с идентификатор *** представлява стопанска сграда, въпреки че е записана като жилищна.

Според практиката на ВКС при разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. Въпросът дали съделител притежава жилище в населеното място не е от значение при преценка за начина на разпределение на делбените имоти. Касаторката не сочи практика на ВКС, на която обжалваното решение 3 противоречи.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

При този изход на делото в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение. На основание чл.12 ЗВЕРБ сумата в размер на 1974 лв. следва да се присъди в евро – 1009,29 евро.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7 от 09.01.2025 г., постановено по в.гр.д. № 331/2024 г. по описа на Окръжен съд – Смолян.

ОСЪЖДА Л. А. Р. да заплати на И. С. Х. сума в размер на 1009,29 евро (равностойност на 1974 лв.) – разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4