Решение № 321 от 16.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Б., 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20251200500096 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Р. Б., пълномощник на М. Й. Н., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж.к.

Е.бл.***, срещу Решение № 820/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1875/2023 г. по описа на Районен съд Б., с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 124 от ГПК срещу Община Б. за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор ***.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост. Сочи се, че съображенията, въз основа на които първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, са неправилни, противоречат на закона и на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и приетите по делото експертизи, а фактическата обстановка, приета от съда е погрешна. Посочва се също, че в решението си първоинстанционният съд не е съобразил направените от ищеца доводи и възражения и събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Липсата на мотиви в тази насока е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила и до постановяване на обжалваното решение в противоречие с установената практика на ВКС по прилагането на задължителните указания и разяснения, дадени с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г.

1 на ОСГК на ВКС.

Твърди се, че процесният имот е бил актуван като общински на 18.01.2022 г., когато е съставен акт за частна общинска собственост, в който липсва посочено фактическо основание, а се сочи само правно основание – чл.

56, ал. 1, чл. 2, ал. 1 т. 7 от ЗОС, придобит по закон. Ответникът не е доказал от кога и на какво основание /чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон/ имотът е станал частна общинска собственост и неоснователно се е позовал на законови разпоредби, които забраняват придобиване на процесния имот по давност. Сочи се, че по делото липсват данни процесният имот да е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация, поради което към момента на съставяне на акта за общинска собственост имотът е бил собственост на ищеца на твърдяното придобивно основание – давност. Събраните по делото доказателства – гласни, писмени и двете експертни заключения доказват по безспорен и категоричен начин, че е осъществен фактическият състав на твърдяното придобивно основание.

Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.

От насрещната страна по жалбата – Община Б., е постъпил писмен отговор, чрез главен юрисконсулт Л.М., в който са изложени подробни доводи за правилността и законосъобразността на атакуваното решение. Сочи се, че решението е правилно и обосновано, като първоинстанционният съд се е произнесъл по всички направени искания, оспорвания и е съобразил всички релевантни за решаването на спора факти и обстоятелства.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество неправилно поради следните съображения:

Районен съд Б. е сезиран с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от ищеца М. Й. Н. срещу ответника Община Б..

В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-77/26.11.2021г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Б.п., община Б., с площ 354 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, при съседи на недвижимия имот:

***, ***, ***, ***, ***.

Сочи се, че имотът е придобит по давност чрез упражняване на фактическото владение за периода от 1995г. до подаване на исковата молба в съда през 2023г.

Ответната община оспорва иска като сочи, че имотът е общински и не са били налице предпоставките за осъществяване на фактическия състав на придобивната давност. За имотът е съставен АЧОС. Имотът е бил отреден за озеленяване и улица.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че ищецът не 2 се легитимира като изключителен собственик на имота на твърдяното от него придобивно основание – давност. В мотивите си е разсъждавал по отношение на демонстрирано владение между ищеца и останалите собственици, респ. и техни наследници на имот 114, както и поради какви причини ищецът е пребивавал в процесния имот, както и е извършвал действия по осъществяване на владение. Тук обаче следва да се посочи, че спорът за собственост не е между сънаследници, за да се изследва въпросът какви собствнически намерения е демонстрирал ищеца спрямо останалите собственици. Касае се за спор за собственост с Община Б., при който следва да се установи по пътя на главното доказване дали ищецът е упражнявал давностно владение за период повече от 10 години, дали е имало пречка за придобиване на имота по давност, а не дали спрямо своите роднини е обърнал държанието във владение.

Настоящата съдебна инстанция въз основа на ангажираните по делото доказателства – писмени, гласни и изготвените две експертизи намира за установено следното от фактическа страна:

С Нотариален акт от 2004г. Г.И.Г. е придобил собствеността върху ПИ с пл. № 114 кв., 5 по КП на с. Б.п., от родителите му. Г.Г. е вуйчо на ищеца /брат на неговата майка/. През 2008г. Г.Г. е починал, като негов единствен наследник по закон е неговата дъщеря Ж.К., първа братовчедка на ищеца. Този имот понастоящем е записан в КККР с идентификатор *** и е съседен на процесния *** .

Ищецът твърди, че ПИ с идентификатор *** е негов, наследствен, като същият граничи в съседство с ПИ с идентификатор ***., който е придобит от ищеца по давност. Предмет на спора е собствеността на имот ***. на основание твърдяното придобивно основание, а не собствеността на имот с идентификатор ***, за който се установява, че е собственост по наследство на Ж.К., а не на ищеца както сочи в исковата му молба.

Видно от доказателствата по делото за имот ПИ с идентификатор *** е съставен АЧОС № 10683/18.11.2022г., като правно основание е посочено чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 чл. 59, ал. 1 ЗОС във вр. с § 42 от ПЗР към ЗИД ЗОС. Общината в писмения си отговор сочи, че имотът е общински, тъй като е предвиден за улица и за озеленяване.

Св. К. С. /леля на ищеца и сестра на Г.И./ посочва, че цялото място е оградено с една обща ограда. Оградата поставили родителите й, брат й и ищеца М.. Последният има автобус, който паркира на място има и канал.

Ползва това място от 1995г. и те нямат претенции към него. Сочи, че собственик на имота е племенницата й /дъщерята на Г.И. – Ж.К./. Имотът е бил един, но кадастъра са го отцепили това място. Над канала имало картофи, които се садили от всички.

Св. Й.Г. посочва, че процесното място е наследство от чичо Г.. Къщата е на М.. В мястото има и канал за ремонт на МПС. Това място се ползва от М..

Преди това се ползвало и от Г., вуйчо на М.. К. /св. К. С./ ходи да наглежда къщата, там си паркира колата. След смъртта на Г. къщата останала на дъщеря 3 му Ж.. Имотите са разделени с портал.

Св. И.Ш. посочва, че М. си паркира автобуса в имота. Този имот е отделен до неговия наследствен имот. Имотът М. го ползва повече от 15 години.

Пред районния съд е назначена СТЕ, по която вещото лице Ю. посочва, че по КП, РП и КРЗП за с. Б.п. процесният имот не фигурира като самостоятелен такъв. Появява се за пръв път при одобряването на КК през 2021г. За процесния имот уточнява, че заедно с имот 114 представляват един общ имот и между тях няма ограда, т. е не са обособени като два отделни и самостоятелни имота. Посочва, че по КП и РП от 1966г. процесният имот е част от имоти с пл. № 46 /без записан собственик/ и 47 /собственост на И.Ю./, частично в регулация и частично извънрегулация. В следващия КРП от 1984г. процесният имот попада в имот с пл. № 114, празен незастроен терен, частично в регулация и частично извънрегулация. Неурегулиран имот пл. № 114 е записан на Г. Г. /вуйчо на ищеца/. Според вещото лице спорният имот се е оформил като остатък от имот пл. № 47 по плана от 1966г. и от имот 114 по КП от 1984г., без да са провеждани процедури по отчуждаване.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – положителен установителен иск за правото на собственост. Ищецът М. Н. твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** на основание придобивна давност.

Твърди, че е владял имота спокойно и необезпокоявано в продължение на повече от десет години – за периода от 1995г. до датата на предявяване на исковата молба в съда.

По делото се установи, че процесният имот за първи път е нанесен като самостоятелен обект в КК през 2021г. като поземлен имот с идентификатор ***. По плана от 1984г. е бил част от имот 114, записан на името на Г.И. /вуйчо на ищеца/. Установи се, че процесният и съседния на него имот /114/ са били едно цяло, ползвали се от Г.И. и М. Н.. Свидетелите посочиха, че в този имот М. е паркирал автобуса си, имал и канал за ремонт на автобуси, като така било повече от 15 години. Имотът е бил цял общ наследствен имот, който е ограждан от собствениците, като между имота на М. и вуйчо му също имало ограда. Свидетелите посочват, че ползваното от ищеца място е около 350 кв.м.

При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че ищецът е придобил собствеността върху процесния имот на твърдяното от него придобивно основание - давностно владение, продължило повече от десет години. Установи се, че същият е ползвал имота, като там е паркирал и ремонтирал автобуса си. Така е било след 1995г. Не се установява някой да е създавал пречки за ползването на имота.

Обстоятелството, че по предходните планове имотът е бил един общ, наследствен имот е ирелевантно по отношение въпроса за придобиване на собствеността от ищеца спрямо ответната община.

Дали собственическите намерения са демонстрирани от ищеца спрямо 4

Ж.К. / наследница на Г.И./ или спрямо баща й е без значение, доколкото в случая е налице спор за собственост с Община Б., а не с наследниците на имот пл. 114, а и предмет на делото е не имот 114, а съседният 284. При положение, че между наследниците – физически лица има спор за процесното място, то решението срещу Община Б. няма да има сила на пресъдено нещо по отношение на тях.

Свидетелите установиха, че повече от 15 години именно ищецът е ползвал процесното място, което е около 350 кв.м. и е оградено с ограда, като там си е паркирал автобуса, имало и канал за ремонтирането му. Никой по никакъв начин не е оспорвал собственическите му права. Владението е било спокойно и явно демонстрирано.

Не се установи назад във времето този имот да е имал статут на държавен, респ. общински имот, поради което и не е важала забраната за придобиването му по давност.

Вещото лице Ю. посочва, че по КП от 1984г. част от имота /записан по разписния лист на Г.И. като дворно място/ е отреден за улица и озеленяване, но това мероприятие на практика не е реализирано. При това положение липсва правна забрана за придобиване по давност на реална част от имота на едно лице /от имот пл. № 114/ , която по план е предвидена за улица и озеленяване, но отчуждително производство не е проведено.

Спорният имот не попада в хипотезата на чл. 6, предл. 2 ЗС (първоначална редакция), предвид записванията в разписния лист на физически лица. Съдебната практика признава доказателственото значение на разписния лист при споровете за собственост, като доказването на придобивното основание по чл. 6, пр. 2 ЗС става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация. Ако по време на отреждането със съответния план един имот е с неизвестен собственик, той се води за безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна собственост. В случая още в разписния лист към проекта за дворищна регулация от 1984 г., спорният имот е с вписан собственик физическо лице, като във връзка с тези записвания общината не е подавала възражение. След като съдебната практика придава доказателствено значение на записванията в разписния лист като индиция, че щом в него като собственик е записано физическо лице, то имотът не е безстопанствен, то владението е установено върху имот, принадлежащ на физическо лице, поради което няма пречка за придобиването му давност.