Решение № 1467 от 21.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1467 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Кацарска при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от М. Кацарска Търговско дело №

20221100900169 по описа за 2022 година

Предявени са субективно и обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че на 12.12.2007г. е сключен ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, ПРОДУКТ „Б.Р.Л.-П.“ BL11508 между банката от една страна и „А.И.“ ООД, ЕИК ****4 от друга, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 150 000,00лв., като е било уговорено, че кредитът се отпуска под формата на кредитна линия, а крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 240 /двеста и четиридесет/ месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Твърди, че заемната сметка е открита на датата на подписване на приложението, а именно 02.01.2008г. и сумите са усвоени. Твърди, че към договора са сключени следните анекси: АНЕКС от 18.03.2009г., АНЕКС №2 от 06.04.2010г., АНЕКС №3 от 24.08.2015г., АНЕКС 4 от 10.09.2016г., АНЕКС № 5 от 24.10.2016г., АНЕКС №6 от 02.04.2018г. , и АНЕКС №7 от 21.07.2020г., представляваши неразделна част от договора. Поддържа, че съгласно т. 10а от АНЕКС No 3 към договора, ответницата Р. Т. П. се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за погасяване на задълженията му, а съгласно т. 10а от АНЕКС №4 към ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, ответникът С. Г. Г. , също се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя. Сочи какви са уговорките относно дължимите суми и лихви по конкретните анекси, както и че длъжниците не изпълнил и договорните си задължения, произтичащи от чл. 2, ал.2, чл. 3, ал. 4 от договора във връзка с чл. 3, ал. 3 от АНЕКС № 6 и чл.2, ал. 3 от Анекс 7 за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, като поради допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно 1 вноска с падеж 21.01.2021г., банката е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо, за което длъжниците са уведомени с Покана-уведомление от 13.05.2021г. с peг. № 2623, том 1, № 167 на нотариус М.Д.-С., връчена на 31.05.2021г., Покана уведомление от 13.05.2021 г. с peг. № 2616, том 1, No 164 на нотариус М. Д. С., връчена на 03.06.2021г. , и поканауведомление от 13.05.2021г. с peг. № 2615, том 1, 163 на нотариус М. Д. С., връчена на 14.05.2021г. Банката сочи, че на 03.09.2021г. е подала заявление по чл. 417 от ГПК, като и е издадена заповед за изпълнение на парично задьлжение въз основа на документ от 15.09.2021г. както и изпълнителен лист от 15.09.2021г., по описа на СРС и срещу длъжниците е образувано изпълнително дело номер 13355 от 2021г., по описа на ЧСИ М. Б..

Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, „А.И.“ ЕООД, Р. Т. П. и С. Г. Г.Е В, са възразили срещу заповедта за изпълнение, поради което предявява настоящия иск за установяване на вземанията си, а именно признаване за установено, че тримата дължат следните суми: главница: 122 267,69лв. (сто двадесет и две хиляди двеста шестдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки), ведно със законна лихва от 03.09.2021г., договорна лихва за редовен кредит: 234,34 лв. за период от 31.05.2021г. - 01.09.2021г., мораторна лихва:

1640,48 лв. за период от 31.05.2021г. -01.09.2021г., както и реализираните в хода на ч.гр.д.

№ 20211110151935/2021 г., по описа на СРС, съдебно- деловодни разноски в размер на както следва: 2482,85 лв. - платена държавна такса, както и 2870,57 лв.- адвокатско възнаграждение. В допълнителната искова молба от 19.04.2022г. възразява по становището на ответниците, като сочи, че изрично и в заявлението, и както е уговорено по анексите, сумите се дължат солидарно от тримата ответници. Оспорва и възраженията относно това, че не била обявена надлежно предсрочната изискуемост, поддържа че е сторил това по описания начин и в съответствие с уговореното. Сочи, че ако е налице непреодолима сила, длъжникът следва да уведоми кредитора, като ако няма такова уведомление, не може да се позове, а и при неизпълнение на парично задължение не може да се приеме, че неплащането може да се обоснове с невъзможност за изпълнение, тъй като родът не погива. По отношение на възраженията във връзка с ЗПП, сочи, че процесният договор за банков кредит е изключителна двустранна търговска сделка, кредтополучателя т е юридическо лице, извършващо търговска дейност. Съгласно чл. 1 от ЗПП, той урежда защитата на потребителите, а в §13 е дадена легална дефиниция на понятието "потребител" и това е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а в случая не е налице такава хипотеза и позоваването от ответниците е недопустимо. Възразява срещу искането на ответниците да се привлече трето лице –помагач – застраховател, тъй като счита, че съгласно уговореното кредитополучателят се е задължил да сключи застраховка само и единствено по отношение на ипотекираното имущество ,служещо за обезпечение по договора съгласно чл. 22 от договора за банков кредит, а и няма сключен застрахователен договор по отношение на така цитираните от ответниците рискове- неопредолима сила и пандемия. В хода на производството поддържа исковите претенции и претендира уважаването им чрез процесуалните си представители – 2 адв. Н. и адв. И., като излага подробни съображения и в писмена защита.

Ответниц и т е „А.И.“ ООД, С. Г. Г. и Р. Т. П. оспорват исковата молба по съображения, подробно изложени в отговора от 28.03.2022г. чрез процесуалния им представител – адв. Ю., като първо поддържат, че не било ясно дали сумата се търси разделно или солидарно. Освен това поддържат, че исковете са неоснователни, тъй като за ищеца не било възникнало правото да обяви цялото вземане по процесния договор за кредит за предсрочно изискуемо, тъй като от тяхна страна не е била налице забава в дължимите плащания към момента, към който ищцовото дружество твърди, че е възникнало правото му да обяви вземането си по договора за кредит за предсрочно изискуемо, защото според тях е налице разлика в размера на вземането по извлечението, който е в по-нисък размер от вземането по анекс №6 кьм договора за кредит и плащанията не са правилно отчетени, респ. неправилно е изчислен размерът иа вземанията. Поддържат на следващо място, че съгласно ч л . 306, ал. 1 от Търговския закон длъжникьт по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила, а съгласно ал. 4 докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. Сочи, че с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. в Република България е обявено извънредното положение, свързано с пандемията от covid-19, което извънредно цоложение действа и до момента на отговора, и това е причината за забавата в плащанията, доколкото както за кредитоцолучателя, така и за солидарните длъжници - физически лица, поради пандемията и въведените във връзка със същата редица ограничения, е възникнала невъзможност да реализират доходи, за да могат да покриват задълженията си към банката, т.е. налице е непреодолима сила. Освен това твърдят, че претендираните вземания се основават на неравноправни клаузи в договора, с оглед високия лихвен процент и прекомерните разходи за обслужване на кредита, които са уговорени в очевидна вреда на потребителите, сключили същия, и не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Поддържат и, че съгласно чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13/ЕИО "потребител” е всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директивата, участва в договора поради иитереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, като аналогична е и нормата на §13, т. 1 от др на Закона за защита на потребителите, която определя като потребител само физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и физическо лице, което като страна по договор по ззп действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Твърди, че физическите лица С. Г. Г. и Р. Т. П. не са търговци , а са подписали анекс към договора за кредит, като солидарни длъжници с тьрговското дружество, но не са заявявали, че извършват това свое действие с бизнес или професионална цел. В частта за разноските претендира прекратяване на производството, позовавайки се на цитираното ТР. В хода производството поддържа оспорването на исковете чрез процесуалния си представител.

Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност, намира за 3 установено от фактическа страна следното:

С исковата молба е представен ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, ПРОДУКТ „Б.Р.Л.П.“ с № BL11508, сключен между банката от една страна и „А.И.“ ООД, ЕИК ****4 от друга като кредотополучател, от 12.12.2007г. по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 150 000,00лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, като е било уговорено, че кредитът се отпуска под формата на кредитна линия, а крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 240 /двеста и четиридесет/ месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, като откриването й се удостоверява с подписан протокол. В чл. 3 от договора е уговорена лихвата, а именно дължимата годишна лихва, която включва действащ базов лихвен процент – малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от Банката, намален с 1 пункт, като в ал.2 е посочено, че към датата на подписване на договора БЛПМФ е в размер на 10 %. В чл. 3, ал.4 е уговорено, че дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21число на всеки месец, а в чл.4 е уговорено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, дължимата лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неутойка) за просрочие на главница в размер на 10 пункта. В чл. 5 е уговорено заплащането на такса за одобрение в размер на 1% от кредита, но не по-малко от 200 лв., а в ал.2 – годишна такса за подновяване. В чл. 5, ал.3 е регламентирано съгласието на кредотополучателя банката да събира таксите служебно чрез усвояване от свободния лимит по кредита. В чл.6 е уговорено обезпечение на кредита, а именно ипотека върху описания апартамент №2, а в чл. 7 – и запис на заповед. В чл.9 и следващите са уговорени задълженията на кредитополучателя. В чл.25 са регламентирани условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Представено е приложение към договора за кредит от 02.01.2008г., с което страните са удостоверили откриването на заемната сметка по договора.

Съгласно представения на стр. 14 анекс към договора №1/18.03.2009г. страните са се съгласили, че считано от датата на сключване на споразумението, размерът на предоставения на Кредитополучателя кредит ще бъде намален до размера на усвоените към същата дата суми от кредитния лимит, като е уговорен облегечен ред за погасяване на съществуващите вземания, а именно деветмесечен такъв съгласно чл. 4. Съгласно представения на стр. 17 и следващите Анекс №2 към Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL 11508 , от 06.04.2010г. е уговорено, че считано от датата на сключването му, се прекратява правото на кредитополучателя да усвоява, съответно задължението на Банката да предоставя средства по кредита, а просрочената главница и лихва се преоформя служебно чрез натрупване към редовната главница. В чл. 3 е уговорено, че кредитополучателят ще ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от 21-во число на месеца, като за този период ГЛП е в размер на 10,1 %. След изтичане на периода на облекчено погасяване, ГЛП ще бъде равен на БЛПМФ намален с 0,79 пункта. Приложен е погасителен план, съгласно който крайният срок на издължаване е 02.01.2028г. На 24.08.2015г. е сключен Анекс №3 към Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL 11508 , представен на стр.26 и следващите, като с него кредитополучателят се задължава да погаси всички просрочени задължения, страните се споразумяват да предоговорят остатъчния дълг по кредита и за въвеждане на облекчен 4 ред за погасяване. Уговорено е, че кредитополучателят ще ползва 9 месечен период на облекчено погасяване на кредита като се заплаща на Банката погасителна вноска, равняваща се на дължимото плащане по лихви. След изтичане на този период, Кредитополучателят погасява остатъка от главницата заедно с дължимите лихви на равни месечни анюитетни погасителни вноски с нов погасителен план. ГЛП е равен на БЛПМФ намален с 4,25 пункта при просрочие на повече от 30 дни, Кредитополучателят съгласно уговореното в чл.8.2 дължи лихва в размер на 13,31 %., а кредитополучателят и съдлъжникът отговарят към банката като солидарни длъжници. Съгласно чл. 10а от този анекс Р. Т. П. встъпва като съдлъжник с всички произтичащи задължения. На стр. 29 и следващите е представен сключения на 10.09.2016г. Анекс №4 към Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL 11508 , като с него страните са се споразумели да предоговорят остатъчния дълг по кредита и за въвеждане на облекчен ред за погасяване - 12 месечен период, през който се заплаща на Банката погасителна вноска в размер на 1 100,00 лв. за погасяване само на съответната дължима лихва и част от главницата за месеца.