Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 07.03.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 1681/2025
Вид
Решение № 62
Подписан
07.03.2026
В сила
01.07.2026
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Благоевград, 07.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20251210201681 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на А. А. К. с метоживеене в Б , против Наказателно постановление №25-1116-004127/07.11.2025г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв./102.26 евро/ и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, във връзка с нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Наред с това с НП са отнети и 10 бр. точки от контролния талон към СУМПС на жалбоподателя Иванов по реда на Наредба №Iз2539/17.12.2012г. на МВР.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй не е доказано извършването на твърдяното нарушение от субективна страна. Алтернативно се застъпва, че ако се приеме за извършено това нарушение, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалвания акт .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото. В писмено становище и с 1 придружително писмо към административната преписка изразява позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП, като се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата .

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и съдът приема, че то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е връчено лично на дееца на 19.11.2025г. срещу разписка, а жалбата срещу него е подадена на 03.12.2025г. по електронен път . / Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства в процеса се установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че на 21.08.2025г., около 16.36 часа, мл.автоконтрольор В К. при Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР-Благоевград, заедно с колегата си св.К Ст , били на работа и се намирали в Б на бул.“Св.Д “, срещу № когато възприели движещия се по булеварда и с посока на движение от ул.“И към ул.“М “, лек автомобил с марка и модел „ с номер на рама , с поставени на него временни регистрационни табели с № . Свидетелите спрели за проверка водача на този автомобил и така установили, че той е жалбоподателя А. К., а управляваното от него МПС било собственост на друго лице- С от Благоевград . При проверката на документите за този автомобил, свидетелите К. и С констатирали също така, че поставените регистрационни табели за временно движение на автомобила били валидни до 07.08.2025г. Заради последното, свидетелите квалифицирали управлението на автомобила от страна на К. като 2 нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което св. К., в присъствието на св.С , изготвил АУАН серия GA и с №4436362 на 21.08.2025г. Актът бил връчен на жалбоподателя лично на датата и на мястото на съставянето му, без отразяване на възражения.

Въз основа на АУАН, на 07.11.2025г. , Началникът на Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград, е приел, че жалбоподателят е управлявал на процесната дата и място МПС, което не е регистрирано по надлежен ред и е издал обжалваното НП №25-1116-004127, с което на основание чл.175, ал.3,предл.1, вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП, му е наложил административно наказание–“Глоба”, в размер на 200.00лв./102.26 евро/ и кумулативно с това-„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца. С Постановлението е разпоредено и отнемането на 10бр. точки от контролния талон на жалбоподателя по реда на Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.НП е връчено лично на дееца на 19.11.2025г.

Преди издаването на НП е изготвена Мотивирана резолюция от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград, която е с дата 25.08.202г. и същата е изпратена ведно с преписката на РП-Благоевград относно преценката за данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След такава преценка, прокурор при РП-Благоевград е приел, че не са налице данни за такова престъпление, тъй като се касае за малозначително деяние по чл.9, ал.2 от НК и с Постановление от 04.11.2025г., е отказал да образува досъдебно производство за разследване в тази насока.

Постановлението е изпратено на санкционния орган за взимане на отношение във връзка с нарушение по чл.140, ла.1 от ЗДвП.

Не е спорно също така, че в Заявлението за първоначална регистрация на посоченото в НП моторно превозно средство с №251116026047 от 08.07.2025г., изрично е било вписано, че предоставените му табели за временно придвижване имат валидност от 1 месец , а именно до 07.08.2025г.

В тази насока на собственика на автомобила С И е било издадено и Разрешение за временно движение, също с валидност до 08.07.2025г., които документи е безспорно, че са придружавали това МПС и са се намирали в него и на датата на проверката.

След проверката, а именно на 22.08.2025г. в 13.46 часа, също така е безспорно установено, че процесният автомобил е бил и надлежно 3 пререгистриран със заявление от същата дата и в тази насока е представено като доказателство по делото, извлечение- Справка от история на регистрациите на това МПС, както и копие от регистъра за собственост на МПС и Протокол за предоставени регистрационни табели от 22.08.2025г., от които е видно, че на собственика на автомобила са предоставени 2 бр. регистрационни табели с № СВ5046СО.

Видно от справка за нарушител /водач, жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 2013г., като до датата на твърдяното нарушение, са му налагани и други административни наказания заради нарушения по ЗДвП.

Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР, се удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП /т.3.11/, както и материалната компетентност на съставителя на АУАН, в качеството му на мл.автоконтрольор /т.1.3.2/

Изложената фактическа обстановка се установява от цитираните писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите по акта К. и С , които установяват, че лично възприели жалбоподателя да управлява процесното МПС при спирането му за проверка, както и, че в хода на тази проверка констатирали , че то се управлява с регистрационни табели за временно придвижване, чийто срок на валидност бил изтекъл. Показанията на тези свидетели кореспондират и с другите цитирани писмени доказателства в процеса, поради което съдът ги кредитира като достоверни и годно доказателство за разкриване на обективната истина в този случай.

В своите обяснения, жалбоподателят на практика признава, че е управлявал процесния автомобил с регистрационни табели за временно придвижване, чийто срок на валидност бил изтекъл, но твърди, че не знаел за това обстоятелство. Същевременно сочи, че документите за предоставянето на тези табели за временно придвижване се намирали в автомобила, върху тях бил посочен срока за валидност, но К. не се запознал с тези документи, защото тръгнал с автомобила до близка автомивка само за да го измие преди да го изложат за продажба, в каквато насока имало договорка и желание от собственика на това МПС.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО

НА ПРАВОТО

4

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление, незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган, като в тази насока се представи и нарочна Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и надлежно връчени на дееца /лично/.

Наред с това, съдът констатира, че както АУАН, така и НП съдържат всички задължителни за тях реквизити по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН /дата и място на съставянето им, орган, който ги е съставил, дата, място и начин на извършване на твърдяното нарушение, правна квалификация на нарушението, доказателства, с които се обосновава нарушението/, в НП е посочена коректно и санкционната норма, която кореспондира с направената правна квалификация на деянието, поради което НП се явява процесуално .

От друга страна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът констатира, че се обосновава извода за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .

От обективна страна, в конкретният казус безспорно се установи, че на процесната дата /21.08.2025г. в 16.36 часа / и на процесното място / в Б , на бул.“С , срещу дом № и с посока на движение от ул.“И “ към ул.“М “, жалбоподателят е управлявал МПС/лек автомобил с марка и модел „Б “, което на практика не е било регистрирано по надлежен ред, тъй като е имало регистрационни табели за временно придвижване с № , чийто срок на валидност е бил изтекъл на 07.08.2025г.т.е. 14 дни преди процесната 5 проверка.

Това деяние, което несъмнено представлява именно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е доказано по несъмнен и категоричен начин както с показанията на свидетелите-очевидци К. и С , с обясненията на самия жалбоподател, както и с документацията за предоставяне на табелите за временно придвижване за процесния автомобил .

О т субективна страна, след като жалбоподателят се установи по безспорен начин, че е правоспособен водач на МПС от 2013г., той е бил запознат с всички правила и негови задължения при управление на МПС, в това число и нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, след публикуването на този закон в ДВ, но въпреки това той е извършил виновно и съзнателно нарушението, неспазвайки това законово изискване на процесните дата и място.

Твърдението на жалбоподателя, че не бил информиран от собственика и ни знаел на процесната дата, че управлява МПС с регистрационни табели за временно ползване, чийто срок на валидност е изтекъл на 07.08.2025г., не може да се приеме като основателно, тъй като самият той в обясненията си сподели, че е знаел, че в процесния автомобил се намират документите за временната му регистрация, където е бил вписан и срока на валидност за тези табели. Следователно, ако К. действително не е знаел това обстоятелство, то последното е резултат от негово собствено бездействие и недостатъчно отговорно поведение при управление на процесното МПС към датата на проверката, от което не може да черпи никакви права, в това число и деквалифициране на деянието му като административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП заради липса на субективна страна на такова деяние.

Независимо от горното, съдът счита, че жалбоподателят неправилно е санкциониран за процесното нарушение по реда на чл. 175, ал.3 от ЗДвП, без да се отчете, че се касае за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на пар-11 т.4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид .