Решение № 3644 от 29.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3644 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100510779 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 11701 от 18.06.2025 г., постановено по гр. д. № 34514/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 169-и състав, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша” №2, да заплати на М. Т. сумата от 495,57 лева /четиристотин деветдесет и пет лева и 57 ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от вземане на мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 5000 лева по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което е оправдан с Присъда № 20044158/16.02.2021 г., постановена по НОХД №10180/2016г. по описа на СРС, 100 състав, влязла в сила на 28.04.2023г., в размер на законната лихва, начислена върху сумата по гаранцията, дължима за периода от 09.12.2011 г. до 23.11.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2023г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 410 лева /четиристотин и десет лева/, представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради анрушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че ищецът не е доказал предпоставките, които обуславят основателността на предявения иск с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Сочи, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на република България за неимуществени вреди. Сочи, че не става ясно от решението как е присъдена сумата от 495,57 лева обезщетение за имуществени вреди.

Твърди, че паричната гаранция като депозит подлежи на връщане във вида и размера, в който е внесена и върху него не се дълби лихва. Такава би се дължала при неоснователното му задържане след като отпадне необходимостта от нея. Сочи, че съдът не е обсъдил възражеинето на ответника, че върху присъденото обезщетение не се дължи лихва, доколкото това би представлявало анатоцизъм. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. В условията на евентуалност моли съда да намали присъденото обезщетение за имуществени вреди.

1

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, като с оглед приетото в Тълкувателно решение № 7 от 2015 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС Прокуратурата на Република България е освободена от държавна такса като ответник по иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял имуществени вреди и 4) причинените имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест - чл.

154, ал.1, изр.първо ГПК.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.

По делото не е спорно, като на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че с влязла в сила на 28.04.2023 г. присъда ищецът е признат за невиновен по повдигнато срещу него обвинение, както и че с постановление от 05.10.2011 г. спрямо него е била взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 5000 лева, внесена на 09.12.2011 г. и възстановена в негова полза на 23.11.2022 г.

Съгласно чл. 82 ЗЗД имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличение на имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата, т. е. ако вредоносното събитие не беше настъпило. Според т. 11 на Тълкувателно решение № 3 от 22. 04. 2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при 2 наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 2, ал. 3, т. 1 ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление. Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размера на вредата се заключава само в заплащане на законната лихва - чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед това, че ищецът е бил оправдан, взетата спрямо него мярка за неотклонение „гаранция“ се явява незаконна, като задържането на внесената въз основа на нея сума е било през правно основание. През периода на задържане на сумата ищецът е бил в невъзможност да я използва за задоволяване на свои нужди и за реализиране на доход от нея, поради което същият е пропуснал да реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. С оправдаването на ищеца по повдигнатото срещу него обвинение сумата се явява задържана без правно основание и след като се касае до парично задължение, съдебната практика еднозначно е определила вредата като пропусната полза в размер на законната лихва за времето на задържането на сумата /решение № 300 от 09.01.2019 г. по гр. д. № 2262/2018 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС/. В тази връзка неоснователни се явяват оплакванията на въззивника за неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение, който изчислен на основание чл. 162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор, възлиза на 495,57 лева.

Не следва да бъдат обсъждани доводите на въззивника за намаляване на присъденото обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД, доколкото в случая не се претендира обезщетение за неимуществени вреди, а претендираното такова е в размер на законната лихва, чието определяне е според обективен критерий.

Оплакването на прокуратурата, че присъждането на лихва върху главницата представлява начисляване на лихва върху лихва /анатоцизъм/ и води до постигането на забранен от закона резултат е неоснователно. Следва да се посочи, че процесното вземане не представлява вземане за лихва по смисъла на чл. 86 ЗЗД, а вземане за компенсаторно обезщетение за претърпени имуществени вреди, чийто размер се определя от размер на законната лихва. В тази връзка и претенцията за лихва се явява основателна за периода от 28.04.2023 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до погасяване на вземането.

Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото последната не представя доказателства за извършването им, такива не следва да се присъждат.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11701 от 18.06.2025 г., постановено по гр. д. № 34514/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 169-и състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4