Решение № 1433 от 28.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1433 гр. София, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20221000501821 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалби на двете страни срещу Решение № 261077/24.03.2022 г. по гр. д. № 5733/2021, 1-26 състав на СГС.

Ищецът Е. И. Л. обжалва решението в отхвърлителната му част. Твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно в тази му част. Твърди, че макар и като краен резултат приетото от съда относно механизма на настъпилото ПТП да е вярно установен, са налице изводи на съда, които не са правилни, а именно, че вина за настъпилото ПТП има и другия участник. При определянето на размера на дължимото обезщетение, съдът не е съобразил конкретните обстоятелство от значение за техния размер, като в практиката на ВКС се сочи, че на преценка най-напред подлежи характера и степента на увредата, а след това дали същата подлежи на възстановяване и дали би имала трайно отражение върху здравето на пострадалото лице. В настоящата хипотеза, категорично била установена трайната неврологична увреда с неблагоприятна медицинска прогноза за пълно възстановяване. Счита, че определеното обезщетение в размер на 150 000лв. не може да изпълни функциите си да компенсира пострадалия за понесените неимуществени 1 вреди, но и за бъдещите болки, страдания и битов дискомфорт, за който медицинската прогноза сочи, че ще го съпътстват пожизнено. Счита, че исковата сума се явява справедлива компенсация за търпените от ищеца вреди, за които е вярно, че не подлежат на поправяне в буквален смисъл, но справедливото им парично компенсиране се явява единствен способ за преодоляване на последиците им и облекчаване страданията на пострадалото лице. Моли да бъде отменено решението в отхвърлителната част и постановено ново, с което да бъде уважен иска в пълния предявен размер от 300 000лв., ведно със законните последици от това.

В жалбата си ответникът „Дженерали застраховане“ АД, твърди, че постановеното решение в уважената част е неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че в хода на делото ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства, с които да установи при условията на пълно и главно доказване, категорично и непротиворечиво, наличието на противоправно и виновно поведение от страна на Ж. К. С. при управлението на т.а. „Мерцедес Спринтер" с ДК № *******, което в пряка и непосредствена причинна връзка да е довело до настъпване на процесното ПТП и реализирането на вредоносния резултат.

Съгласно заключението на повторната САТЕ, основната причина за реализиране на процесното ПТП са били субективните действия на водача, навлязъл в кръстовището по време на забранителен за него сигнал на светофарната уредба. Всички останали действия на водачите, дори и да са били противоправни, не биха могли да доведат до настъпването на инцидента, т.е. същите не съставляват условия, без които ПТП не би настъпило. Твърди, че неправилно са интерпретирани събраните доказателства, като е прието, че от разпита на свидетелите се установявало, че водача на т.а. „Мерцедес Спринтер" е преминал на жълт сигнал на светофарната уредба, с което е станал причина за ПТП. Твърди, че в случая следва да намери приложение хипотезата на чл. 31 ал. 7 т. 4 от ППЗДвП, съгласно която водачите, които в момента на подаването на жълт сигнал на светофарната уредба, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението, могат да продължат движението си. Счита, че с оглед доказателствата по делото, изцяло съобразено с цитираната разпоредба е било и поведението на застрахования при него водач на т.а. „Мерцедес Спринтер". Същият се е намирал в близост до кръстовището. Управлявал е товарен автомобил, с който е превозвал 5 тона 2 товар. Водачът на т.а. „Мерцедес Спринтер" правилно е преценил, че в конкретния момент, при тези условия, при опит да спре с толкова тежък товар ще създаде по - голяма опасност за движението.

Твърди, че неправилно е определен размера на обезщетението, като същото е в завишен размер и не съответства на принципа на чл. 52 от ЗЗД, като не са взети предвид младата възраст на ищеца и способността на организма в тази възраст да се възстановява по - бързо от уврежданията; нормално протичащия с оглед причинените травми възстановителен период с постепенното пълно възвръщане на всички нормални функции на организма и липсата на трайни, необратими увреждания.

С оглед изложеното моли да бъде отменено решението в уважената част, като вместо него бъде постановено ново, по същество, с което бъде отхвърлен предявения иск изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.

В отговора, ищецът оспорва жалбата на ответната страна.

В откритото с.з. жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Ш. поддържа жалбата си и оспорва жалбата на другата страна. Претендира разноски по представен списък.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в с.з.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е приел за установено от фактическа страна, че на 29.04.2020г., около 22.50ч., в гр.София, на ул.“Околовръстен път“ в района на кръстовището с ул.“Бизнес парк София“ е настъпило ПТП с участието на т.а.„Мерцедес Спринтер" с ДК № *******, управляван от Ж. К. С., и л.а. БМВ с рег.№ № ********, в което ищецът пътувал на предната дясна седалка.

Съобразно заключението по повторната експертиза ПТП е реализирано по следния механизъм: на 29.04.2020г. около 22.50 часа в гр. София, по платното за движение на ул. „Околовръстен път”, с посока от ул. „Проф.

Александър Танев” към бул. „Св. Климент Охридски”, се е движел товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" с ДК № ***** ** управляван от Ж. К. С. в 3 третата от четирите ленти по посока на движението си, считано от дясно на ляво. Автомобилът се е приближавал към кръстовището с ул. „Бизнес парк“.

Околовръстният път е в района на ПТП е с две отделни платна за движение по едно за посока, разделени със затревена ивица, с по 4 пътни ленти всяко.

Платната за движение са били със суха пътна настилка, видимостта е била добра чрез улични лампи. Движението през кръстовището било регулирано със светофарна уредба, работеща в режим със смяна на светлините сигнали. С същото време, в платното за насрещното движение в неговата най-лява пътна лента, която е предназначена за ляв завой и навлизане в ул. „Бизнес парк“, пред стоп-линията бил спрян л.а. „БМВ 320 Д”, с per. № № ********,. Зад него се е намирал още един автомобил, управляван от свидетеля П.. Когато т.а. Мерцедес се е намирал на около 103м. преди стоп-линията си, водачът на л.а. БМВ е потеглил от стоп-линията си, за да извърши ляв завой, като се е движил първоначално с нормално ускорение. Но възприемайки насрещния т.а. Мерцедес е ускорил допълнително, с цел да премине бързо през кръстовището. В това време водачът на л.а. Мерцедес, вместо да предприеме аварийно спиране, е завил надясно и е настъпил удар, при който т.а.

„Мерцедес“ е ударил с челната си част дясната страна в зоната на предната и дясната врати със скорост 64 км/ч. Скоростта на л.а. БМВ при удара е била около 37 км/ч. От удара л.а. БМВ е продължил напред в първоначалната си посока, но силно отблъснат в посока на движение на т.а. Мерцедес. След удара се е завъртял наляво с ротация в посока обратна на часовника.

Движейки се на колелата си е достигнал до висок бетонен фундамент, в който се е ударил с предното си ляво колело, което се откъснало цялостно от окачването си. След сблъсък с решетъчната ограда автомобилът е преустановил движението си на мястото, на което е бил намерен. Според вещото лице, изготвило повторната експеритза, той най-вероятно, след като е спрял, е бил застигнат и ударен в задната дясна част от предната дясна част на т.а. микробус Мерцедес и преместен леко напред.

След удара, поради по-високата си скорост и маса, т.а. Мерцедес“ е продължил напред и надясно с остатъчна скорост около 45 км/ч. Тъй като водачът на т.а. Мерцедес в последния момент е задействал спирачките, непосредствено след удара е отложил две успоредни дъговидни спирачни следи. Той е намалявал скоростта си по- бързо от движещият се след удара със скорост около 48 км/ч по инерция на колелата си л.а. БМВ, поради което 4 следва да се приеме, че т.а. Мерцедес се е блъснал във вече спрения л.а. БМВ.

В резултат на настъпилия страничен удар водачът и пътниците в л. а. „БМВ“ са получили множество телесни травми.

Според вещото лице, основната причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача, навлязъл в кръстовището по време на червен сигнал за него. Тъй като по технически път не може да се докаже, кой водач е навлязъл на червен сигнал, а свидетелските показания са противоречиви, действията на водачите по отношение на времето следва да се установят със свидетелски показания или от записи на камери за наблюдение. Записи от камери за наблюдение липсват.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпита на свидетели - водача на т.а. Мерцедес Спринтер, участник в ПТП – св.Ж. С., водачът на автомобила, който се е намирал непосредствено след л.а. БМВ № ********, спрял на кръстовището – св.Г. П. и свид. Х. Л., пътник в автомобила, управляван от П.. Показанията на първия от тези свидетели, относно момента на потегляне на участниците в ПТП противоречат на показанията на втория и третия свидетел. Свид. С. твърди, че е навлязъл в кръстовището на жълт светофар, а автомобилът БМВ е потеглил на червен за него светофар. Другата група свидетели твърдят, че след като от светофарната уредба е подаден зелен сигнал л. а. БМВ е потеглил от място за извършване на маневрата ляв завой, когато бива ударен от идващото от дясно товарно МПС, като последното изключва товарното МПС да се е движило на разрешителен сигнал на светофара. Съвкупната преценка на доказателствата, направена с оглед заинтересоваността на всеки от свидетелите от изхода на спора, води до извод, че лекият автомобил БМВ е потеглил на разрешителен зелен сигнал. И двамата разпитани свидетели са категорични за това.

Според вещото лице А., причините за настъпване на ПТП са: високата скорост на т.а. „Мерцедес Спринтер" с ДК № ******* 64 км/ч, при допустима 50 км/ч, ограничена с пътен знак В26. Ако водачът му се е движил с разрешената скорост 50 км/ч удар не би настъпил при същите условия и реакция на водача му, защото л.а. БМВ щеше да премине пред него; предприетата неправилна спасителна маневра завиване надясно от водача на т.а. Мерцедес е пряка причина за настъпване на удара, защото ако л.а. Мерцедес е продължил да се движи направо в третата -средната пътна 5 лента за направо, ударът нямало да настъпи; предприетото завиването на т.а Мерцедес, надясно без да задейства спирачките е в причинна връзка, защото ако едновременна бе реагирал за завиване и спиране удар не би настъпил при същите условия; условията за взаимна видимост на двамата водачи на улично осветление са били добри. Към момента, в който л.а. БМВ започва да навлиза в кръстовището, потегляйки от стоп-линията си, независимо на какъв сигнал, т.а. Мерцедес се е намирал на 119 м от мястото на удара и на 103 м преди стоп-линията си. При опасна зона за спиране 54,5 м от скорост 64 км/ч водачът е имал възможност да го види и да следи действията и движението на л.а. БМВ е имал техническа възможност да намали скоростта си или да спре пред стоп-линията си, за да предотврати удара и ПТП; от страна на водача на л.а. БМВ: в причинна връзка е неговото бездействие, защото не е предприел спиране въобще, виждайки приближаващия го насрещен т.а. Мерцедес; към момента на потегляне за ляв завой е имал възможност да вижда намиращият се на 119 м от мястото на удара и на 103 м преди стоп-линията си т.а. Мерцедес Спринтер, имал е възможност да наблюдава движението на насрещния товарен автомобил и действията на водача му като прецени скоростта му. До достигане на времето 3,75 секунди след потеглянето си водачът на БМВ е имал техническа възможност да спре автомобила си на междинната ивица преди да навлезе в платното за насрещното движение или в краен случай преди да достигне лента на движение на т.а. Мерцедес; тъй като т.а. Мерцедес е завил надясно, водачът на л.а. БМВ е имал още по- добра възможност да спре, преди да навлезе в коридора за движение на т.а. Мерцедес и да предотврати удара.