Решение № 3298 от 17.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3298 гр. Варна, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110110840 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. А., обл. ...., ул. ....

№ ....., срещу ЗД „*****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., бул. .... № ..., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 3467,52 евро, представляваща застрахователно обезщететение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на калник преден ляв, облицовка предна броня, решетка средна броня, мигач в предна броня ляв, конзола преден ляв калник, фар ляв, фар за мъгла преден ляв, подкалник ПВЦ преден ляв, кора под радиатор, интеркулер, тръба интеркулер лява, парктроник преден ляв, основа фар ляв, водач предна броня ляв, парктроник преден ляв вътрешен, парктроник преден ляв външен, фар ляв запалка, решетка фар за мъгла ляв, капаче теглич предна броня, капачка пръскалка предна лява, пръскалка на ляв фар, капачка декоративна предна броня лява и дясна, основа предна броня ПВЦ, рамка радиатор ПВЦ, конзола преден ляв калник, конзола рог преден ляв, ел. инсталация предна лява част на собствения на ищцата лек автомобил марка „***“, модел „3“, рег. № * **** **, причинени в резултат на реализирано на 09.03.2025 г. ПТП на главен път гр. Провадия – гр. Айтос ПП III-208 по вина на водача на МПС марка „***“, модел „***“, рег. № * **** *, застраховано по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на ПТП, ведно със законната лихва върху 1 сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.09.2025 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба ищцата Н. В. твърди, че на 09.03.2025 г. около 15:50 ч. С. Т. В., управлявайки мотоциклет „***“, модел „***“, рег. № * **** *, в района на 55-и километър на главен път гр. Провадия – гр. Айтос ПП III-208 не съобразил поведението си с релефа на местността, както и с характера на движението на превозното средство и с неговото състояние, вследствие на което изгубил контрол върху същото, навлязъл в лентата за насрещно движение, паднал от мотоциклета и се блъснал в управлявания от ищцата лек автомобил марка „***“, модел „3“, рег. № * **** **, при което получил наранявания, несъвместими с живота. По случая било образувано ДП № ***/*** г. по описа на РУ – Руен, прекратено с постановление на ОП – Бургас, поради смъртта на виновния водач. Мястото на инцидента било посетено от екип на МВР, като бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Сочи, че за мотоциклета на виновния водач към датата на ПТП била налична валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. За възникналото ПТП застрахователят бил уведомен на 11.03.2025 г. Тъй като автомобилът на ищцата не бил в движение, били извършени огледи на място и съставен опис-заключение по щета № 2510007382, в който били установени посочените по-горе увреждания.

В резултат на отправената застрахователна претенция застрахователят заплатил в полза на ищцата сумата от 1635,02 лева, като ищцата счита, че заплатеното обезщетение е крайно недостатъчно за покриване на щетите, нанесени на автомобила. Навежда доводи, че при съдебно предявена претенция за застрахователно обезщетение, в хода на която има данни за реално извършен ремонт, но без налични доказателства за осъществените разходи, застрахователното обезщетение следва да бъде заплатено в размер на действителната стойност на вредата към момента на застрахователното събитие, на основание чл. 386, ал. 2 КЗ.

Настоява за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „*****“ АД депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по полица № BG/02/125000424835 за мотоциклет марка „***“, модел „***“, рег. № * **** *, към датата на ПТП. Не оспорва и че на 11.03.2025 г. ищцата е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана преписка по щета № 2510007382. Сочи, че на ищцата било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2115,03 лева, от които 1635,02 лева – за щетите по автомобила, и 480 лева – за пътна помощ.

Оспорва предявения иск по основание с аргументи, че изплатената сума от 1635,02 лева съответства на действително настъпилите вреди по превозното средство, с оглед на неговата възраст – над 10 години, и че изплащане на обезщетение в по-висок размер би довело до неоснователно обогатяване на ищцата.

2

Сочи, че не са представени доказателства за извършването и заплащането на ремонт на процесния автомобил и в тази връзка оспорва извършването му.

В условията на евентуалност твърди, че в резултат на ПТП лекият автомобил е тотално увреден по смисъла на чл. 390 от КЗ, тъй като разходите за възстановяването му надвишават 70 на сто от действителната му стойност. Поддържа, че в този случай размерът на застрахователното обезщетение следва да се определи съобразно действителната стойност на автомобила, намалена със стойността на запазените му части.

Релевира възражение за съпричиняване в размер на 50% поради нарушаване от страна на ищцата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Твърди, че ищцата е имала възможност да възприеме опасността, а именно загубата на контрол над мотоциклета от моториста, като е имала техническата възможност да намали и при необходимост да спре автомобила преди да настъпи ПТП. Наред с това твърди и че ищцата се е движела с превишена и несъобразена с пътния участък скорост.

Оспорва акцесорната претенция за заплащане на законна лихва поради неоснователност на главния иск. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Настоява за отхвърляне на предявения иск, претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата Н. В. В. не се явява лично, представлява се от адв. И. Г. от АК - Варна. Поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът ЗД „*****“ АД не се представлява. С молба вх. № 50297/23.06.2026 г. процесуалният му представител оспорва исковата претенция, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира до доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.

В конкретния случай безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че между собственика на мотоциклет марка „***“, модел „***“, рег. № * **** *, и ответното дружество е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП, както и че ответното дружество е изплатило на ищцата сумата от 1635,02 лева като застрахователно обезщетение за претърпените при процесното ПТП имуществени вреди по лек автомобил „*** 3“, рег. № * **** **.

С изплащането на горното обезщетение ответното дружество е признало причинно3 следствената връзка между реализираното ПТП и нанесените щети по лек автомобил „*** 3“, рег. № * **** **, както и виновното противоправно поведение на водача на застрахованото МПС за тяхното причиняване; същите, установени с 2 бр. Опис-заключение по щета № 2510007382/11.03.2025 г. от дати 13.03.2025 г. и 23.04.2025 г., извършени от инспектори на ЗД „*****“ АД, и приети със заключението по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза, не са оспорени по вид от ответника.

Спорни по делото са размерът на сумата, необходима за възстановяване на вредите, наличието на тотална щета, както и наличието на съпричиняване от страна на ищцата.

При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Съгласно чл. 429, ал.1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност (при пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на горните норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество. Когато по делото не са налични данни за заплатена такава, меродавна е средната пазарна стойност.

Настоящият съдебен състав намира, че тази стойност не следва да се изчислява нито само въз основа на цената, предлагана от сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество, тъй като това би ощетило застрахователя, нито само с оглед на цената в несертифицирани сервизи, тъй като последното, от своя страна, би довело до ощетяване на увреденото лице, предвид правото му, в качеството на потребител, на достъп до качествени стоки и услуги.

Относно пазарната стойност на ремонта за възстановяване на уврежданията, причинени от процесното ПТП, съдът кредитира заключението по т. 2 от заключението на вещото лице инж. И. П. по допуснатата САТЕ, с което същата е определена на сумата от 4303,49 евро. Възраженията на ответника относно така определения размер, релевирани в молба вх. № 50297/23.06.2026 г., съдът намира за неоснователни, доколкото въпреки твърденията за трикратно завишени цени на резервните части, двукратно завишени нормовремена и нереалистична цена на авобоята и допълнителните материали, страната не е поискала допускане на повторна или тройна експертиза. Не може да се приеме, че отразява средната пазарна стойност за възстановяване на вредите сумата по т. 9 от експертизата – 1750,91 евро, тъй като при изчисленията са съобразени единствено алтернативни резервни части.

Не е налице хипотезата на тотална щета, доколкото средната пазарна стойност на лек 4 автомобил марка „***“, модел „3“, рег. № * **** **, към датата на застрахователното събитие е определена от вещото лице на сумата от 8810,10 евро.

При приспадане от необходимата за възстановяване на щетите сума от 4303,49 евро на вече платената от застрахователя сума от 835,97 евро (1635,02 лева), дължимото от последния застрахователно обезщетение възлиза на 3467,52 евро, в какъвто размер е и предявеният иск.

Не се установява поддържаното от ответника съпричиняване на ПТП от страна на ищцата. Видно от подробно представените изчисления на вещото лице по т. 5 и т. 6 от САТЕ, скоростта на управлявания от ищцата лек автомобил „*** 3“ непосредствено преди настъпване на ПТП е 31,5 км/ч, опасната зона на спиране – 14,76 м; скоростта на мотоциклет „***“ в същия момент е 104,3 км/ч, а опасната зона за спиране – около 92 м. Въз основа на тези изчисления експертът е дал заключение, кредитрано от съда като компетентно и прецизно обосновано, че след навлизане на мотоциклета в лентата за движение на лекия автомобил, водачът на последния, независимо от предприетото аварийно спиране, не е имал реална техническа възможност да предотврати удара, поради високата скорост на мотоциклета, ограничената видимост в криволинейния участък и недостатъчното налично разстояние. При така установената скорост на автомобила на ищцата от 31,5 км/ч, няма как да се твърди нейно виновно нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Следва да се посочи, че нарушение на ЗДвП от страна на Н. В. не е установено и в Постановление изх. № 1480/2025 г. от 19.08.2025 г. на Окръжна прокуратура – Бургас, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 335 ЗМ-52. В постановлението се сочи, че вината за настъпване на ПТП е изцяло на водача на мотоциклета С. В., движещ се с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост, която е причината при преминаване през десен завой той да загуби устойчивост и контрол върху управлението и да попадне в опасната зона на спиране на насрещно движещия се лек автомобил „*** 3“; водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати удара с внезапно навлезлия в неговата пътна лента мотоциклетист, тъй като времето, за което е станало това навлизане, е съпоставимо с времето за реакция на водачите.