Решение № 1040 от 24.11.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. Добрич, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230103534 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „БИРС“ ООД, ЕИК 020951471, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Б. Ц. С., чрез адв. С. К. от АК-* срещу С. А. Х., ЕГН **********, гр.Добрич, ***, с която се иска, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1323.66 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудов договор №****., прекратен със заповед №820/24.09.2024г., в размер на брутното трудово възнаграждение на ответника за неспазения срок на предизвестието - от 24.09.2024 г. до 15.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно плащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало трудово правоотношение на осн. чл.68, ал.1, т.1 от КТ във вр ал.3 и чл.70, ал.1 от КТ по трудов договор № 3787/08.07.2024 г. Ответникът е бил назначен на длъжност *** с месторабота: хотел ****, к.к. ****, за срок до 15.10.2024г. Уговорено е било трудово възнаграждение в размер на 1805,00 лева и еднакъв срок на предизвестие за двете страни - 90 дни.

Сочи се, че трудовият договор е бил прекратен със заповед №820/24.09.2024г. Ответникът е подал на 21.09.2024г. молба до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 20.09.2024 г.

1

Заповедта е връчена на ответника на 24.09.2024г. и от тази дата е прекратено трудовото му правоотношение.

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1323.66 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от 22 дни за прекратяване на трудов договор №****., прекратен със заповед №820/24.09.2024г., в размер на брутното трудово възнаграждение на ответника за неспазения срок на предизвестието - от 24.09.2024 г. до 15.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно плащане на сумата.

Ответната страна е депозирала отговор в законоустановения срок, като счита искът за неоснователен и недоказан и моли съдът да го отхвърли.

Претендира присъждане на разноски за адв. възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията си:

Не се оспорва, че между страните е възникнало трудово правоотношение. Спорно било, по чия инициатива и на какво основание бил прекратен трудовия договор на с ответника.

От молбата на С. Х. от 21.09.2024г до работодателя му, следвало, че той иска да му бъде прекратено трудовото правоотношение с ищцовото дружество по взаимно съгласие, считано от 20.09.2024г. При така подадената молба, ищецът е имал две опции: или да се съгласи с отправената молба и да прекрати трудовото правоотношение, или да не приеме предложението на служителя, с което трудовото правоотношение оставало валидно до изтичането на уговорения между страните срок - 15.10.2024г.

В конкретния случай обаче, работодателят приел, че с депозираната до него молба, служителят: „желае да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 20.09.2024г. - т.е. без да бъде спазван срокът на предизвестие“. От представената молба от 21.09.2024г., се установявало, че С. Х. не е отправил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като липсвало подобно твърдение. Работодателят не можел да интерпретира волеизявлението на служителя, така както му е угодно, а още по-малко разполагал с правната възможност да променя волята му.

Ответникът излага, че за да бъде прекратено трудовото му правоотношение преди да изтече срока на предизвестието, било необходимо да са изпълнени следните кумулативно дадени предпоставки: 1.служителят да е отправил предизвестие до насрещната страна;2 изявлението му да е достигнало до адресата; 3.изрично второ волеизявление, че не желае да отработи срока на предизвестието и 4.за да настъпи ефектът на прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.326, ал.1 от КТ, е следвало работникът веднага да изплати на работодателя обезщетение за неспазен срок на предизвестието.

От представените по делото доказателства, по категоричен начин се 2 установявало, че нито едно от тези изисквания не е било изпълнено, защото С.

Х. не е отправял предизвестие до работодателя си, не е заявявал, че няма да спази този срок, нито е изплащал обезщетение за неспазения срок.

Не отговаряло на обективната истина твърдението на ищеца, че: „след като самият работник е изявил желание за прекратяване на договора и то с изрично посочена от него дата, без да бъде спазено предизвестието, от работодателя е издадена заповед №820 от 24.09.2024г. за прекратяване на трудов договор №****“. В приложената молба от 21.09.2024г. не било посочено, че служителят желае да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, нито там е декларирал, че няма да го спази.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установявало, че С. Х. не е депозирал предизвестие за прекратяване на трудовия си договор, нито изрично е декларирал, че няма да спазва срока на (неподадено) предизвестието. След като не са били осъществени двата правопораждащи факта, следователно работодателят нямал право да иска да му бъде изплатено обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1323,66 лева.

Заповед №820/24.09.2024г. за прекратяване на трудов договор №3787 от 08.07.2024г., издадена на основание чл.326, ал.1 от КТ, била незаконосъобразна и не можела да породи целените правни последици. Това било така, защото в молбата от 21.09.2024г., ответникът не е заявил, че отправя предизвестие, нито е посочил правното основание, по което желае трудовия му договор да бъде прекратен, а работодателят не разполагал с правната възможност да променя волята на служителя. Трудовото правоотношение между страните било прекратено, не на 24.09.2024г., както твърди работодателят, а на 15.10.2024г., когато е изтекъл срока на договора.

След като работодателят не е имал право да прекрати трудовия договор на основание чл.326, ал.1 от КТ, следователно не можел да претендира обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1323,66 лева.

Предявения осъдителен иск срещу С. Х. за сумата от 1323,66 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяването на трудов договор, бил неоснователен и следвало да се отхвърли, поради следните съображения:

Според ищецът, трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ, видно от приложената заповед №820/24.09.2024г. В исковата молба работодателят твърди, че С. Х. е изявил желание за прекратяване на договора му, без да бъде спазено предизвестието.

В тази хипотеза, за да настъпи ефектът на прекратяване на трудовото му правоотношение, на основание чл.326, ал.1 от КТ, считано от 24.09.2024г., е следвало служителят веднага да изплати на работодателя обезщетение за неспазен срок на предизвестието като заместваща престация за неотработения срок на предизвестието, като към датата 24.09.2024г. сумата е следвало реално да е получена от работодателят. С позоваването на чл.220, ал.1, във връзка с 3 чл.326, ал.1 от КТ, без да е заплатено дължимото обезщетение, не можело да се постигне желаният ефект на прекратяването на основание чл.326, ал.1 от КТ. В конкретния случай, ефектът на прекратяването на трудовото правоотношение не е извършен с издаване на заповед №820/24.09.2024г. от работодателя, а е настъпил с изтичане срока на трудовия договор - 15.10.2024г.

При настъпило реално прекратяване на трудовото правоотношение поради изтичане срока на трудов договор №****, С. Х. не дължал на работодателя обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявеният иск е с пр. осн. чл.220, ал.1 от КТ - за заплащане на обезщетение за неотработено от работника предизвестие.

С оглед характера на исковата претенция, в тежест на ищецаработодател, е да проведе пълно и главно доказване, досежно обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено на основание, изискващо предизвестие; отправяне на предизвестие, чийто срок ответникът не е спазил, както и размера на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

В тежест на ответника, е да докаже спазването на предизвестието, респективно плащането на обезщетението.

Видно от трудов договор №****. /на лист 11 от делото/, ответникът С. А.

Х. е бил зает по трудово правоотношение с ищцовото дружество на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ във връзка с чл.70, ал.1 от КТ, със срок за изпитване, на длъжността ***, с място на работа в кк ***, ****, при пълен работен ден, /работното време е определено на 8 часа/, с основно трудово месечно възнаграждение в размер на 1805.00 лв., платимо до 25-то число на следващия месец. Трудовият договор е влязъл в сила от 08.07.2024г., при първоначално уговорен срок за изпитване в полза на работодателя от един месец /т.е. до 08.08.2024г./, като е уговорен и краен срок на договора - до 15.10.2024г. В чл.6 от същия е визиран и еднакъв срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор за двете страни и той да е 90 дни.

На 21.09.2024г. /т.е. 25 дни преди изтичане на крайния уговорен срок на договора – 15.10.2024г./, ответникът отправя до работодателя молба /на лист 13 от делото/, с която настоява да бъде освободен от работа, считано от 20.09.2024г., /т.е. от предния ден/. Текстът на молбата е: „Моля да бъда освободен от заеманата от мен длъжност в ръководеното от Вас предприятие, считано от 20.09.2024г Надявам се молбата ми да бъде удовлетворена.“ В същата молба, под датата и подписа на работника, ръкописно е изписан следният текст: „неспазено предизвестие“ и е положен подпис, като не е ясно, кой и кога е направил/добавил този текст и на кого е подписа.

4

Със Заповед №820/24.09.2024г. на управителя на ищцовото дружество /л.14/ е прекратено трудовото правоотношение с ответника на основание чл.326, ал.1 от КТ, считано от 24.09.2024г. В заповедта е визирано задължение на С. Х. да заплати на работодателя обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ: „за срока на недадено или неспазено предизвестие/ в размер на 1529.12 лв.“ В случая, ответникът е предприел упражняване на правото си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като не е отправил предизвестие до работодателя. Правото по чл.326, ал.1 от КТ за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника/служителя с предизвестие, е субективно право, което се упражнява само по преценка на работника/служителя, независимо от причината за прекратяване на трудовия договор на това основание. Работникът/служителят не е длъжен да мотивира писменото си волеизявление, като е без значение наличието или не на съгласие на работодателя за прекратяване на правоотношението. Трудовият договор се прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието /чл.335, ал.2, т.1 от КТ/. За страните по правоотношението съществува възможност трудовият договор да се прекрати и преди изтичане срока на предизвестието, като се заплати на другата страна обезщетение за неспазения срок - чл.220, ал.1 и 2 от КТ. Касае се за заместване на първоначално дължимата престация - спазване на срока на предизвестието чрез отработването му, с друга престация - плащане на определена в закона сума. За да произведе действие разпоредбата на чл.220 от КТ, т.е. договорът да се прекрати преди изтичане на срока на предизвестието, дължимата сума за обезщетение по горната разпоредба, следва да е била реално изплатена. Ако сумата не бъде платена, прекратяване на правоотношението преди изтичане на срока на предизвестието не настъпва, но същото се прекратява по закон с изтичане срока на предизвестието, /така Решение №34/24.03.2017г. по гр. д.