Определение № 429 от 12.08.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Кюстендил, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Частно гражданско дело № 20261500100321 по описа за 2026 година

Производството е по Глава Деветнадесета, чл.255 и сл. от ГПК – „Определяне на срок при бавност“.

Делото е образувано по молба на адв.А. А. от АК-София, в качеството му на пълномощник на К. М. Н., с ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к.„********“, бл.***, вх.*, ет.**, ап.***, съдържаща искане за определяне на подходящ срок, в който съдебният състав по ч.гр.д.№631/2026г. на Районен съд – Дупница да се произнесе с изричен акт по исканията, съдържащи се в молба с вх.№7044/12.05.2026г., подадена от адв.А. по същото дело.

В иницииращата настоящото производство молба се сочи, че районният съд, след като е дал указания на заявителя по делото относно възможността след депозирано възражение по чл.414 от ГПК да предяви иск за вземането си и срокът за предявяване на иска е изтекъл, не се е произнесъл по подадената от адв.А., като пълномощник на длъжника, молба от 12.05.2026г., съдържаща искане за обезсилване на заповедта за изпълнение и присъждане на разноски, включително и след напомняне, сторено с молба от 29.06.2026г.

Становище на разглеждащия делото съд не е представено.

Настоящият съд констатира следното:

Гр.д.№20261510100631 по описа за 2026г. на РС-Дупница е било образувано по подадено от „ЕОС Матрикс“ ЕАД , с ЕИК **********, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу К. М. Н., с ЕГН ********** за суми, дължими на основание договор за предоставяне на кредит Транскарт на физическо лице от 30.09.2006г., вземането по който е било прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 21.08.2013г.

Издадената заповед за изпълнение с рег.№512/17.02.2026г. е била връчена на длъжника на 04.03.2026г., който на 26.03.2026г., чрез пълномощника си адв.А. А., е подал възражение по чл.414 от ГПК. Съдът е разпоредил прилагане на процедурата по чл.415 от ГПК и до заявителя е било изпратено съобщение чрез ЕПЕП относно възможността в 1-месечен срок от получаването да предяви иск относно вземането, 1 както и предупреждение, че при неизпълнение заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщението е било връчено на пълномощника на заявителя на 02.04.2026г.

По делото липсват данни в указания едномесечен срок да е бил предявен иск по чл.422 от ГПК.

На 12.05.2026г. адв.А. А. е подал молба по делото, съдържаща искане на основание чл.415 ал.5 от ГПК да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение, поради липсата на представено доказателство за предявяване на иска в срок. Молбата съдържа и искане за присъждане на сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

До настоящия момент по молбата липсва произнасяне.

Като взе предвид гореизложеното, настоящият съд намира молбата по чл.255 от ГПК за редовна и допустима. По съществото й трябва да се посочи следното:

Целта на производството, уредено в чл.255-чл.257 от ГПК, е да обезпечи своевременното служебно движение на делото и да преодолее допуснато необосновано забавяне при извършване на определено процесуално действие.

В настоящия случай се констатира, че районният съд, разглеждащ ч.гр.д.

№20261510100631 по описа за 2026г., е допуснал необосновано забавяне при произнасянето по подадената от пълномощника на длъжника молба от 12.05.2026г.

По конкретното заповедно производство след като длъжникът е подал в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, законосъобразно районният съд е пристъпил към изпълнение на процедурата по чл.415 от ГПК в хипотезата на т.1, указвайки на заявителя възможността в 1-месечен срок от съобщаването да предяви иск за вземането си. Също така, правилно районният съд е предупредил заявителя, че ако не предяви иска в посочения срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

Доколкото процедурата се е развила след изменението на чл.415 ал.5 от ГПК, с ДВ бр.67 /2024г., в сила от 01.07.2025г., за заповедния съд е съществувало задължението да следи служебно за предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението.

Предвид посоченото, след като заявителят е бил уведомен на 02.04.2026г. за възможността да предяви иск, съдът, имащ задължението по чл.415 ал.5 изр.2 от ГПК и общото задължение, произтичащо от чл.7 ал.1 от ГПК, служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото, е следвало в рамките на разумен срок след изтичане на дадения на заявителя месечен такъв, да извърши служебна справка за наличието на образувано исково производство, което да е свързано в ЕИСС с висящото пред него заповедно такова, съответно – след констатиране липсата на предявен иск да приложи правната последица по чл.415 ал.5 изр.1 от ГПК, а именно – да обезсили заповедта за изпълнение.

В конкретния случай, видно е, че районният съд вече повече от три месеца не е извършил дължимите действия, като липсват данни за резултат от направена служебна справка. Нещо повече, след изричното му сезиране от страна на длъжника с молба от 12.05.2026г. да стори това, в продължение на три месеца съдът бездейства.

Несъмнено е налице хипотезата на чл.255 ал.1 от ГПК, поради което разглежданата молба се явява основателна и на ДнРС ще бъде определен срок за произнасяне молбата, което предполага и изпълнение на служебното му задължение по чл.415 ал.5 изр.2 от ГПК.

Воден от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ срок, в който съдебният състав на РС-Дупница, разглеждащ гр.д.

№20261510100631 по описа за 2026г., да се произнесе с изричен акт по молба с вх.

№7044/12.05.2026г., подадена по делото от К. М. Н., чрез адв.А.А., като за целта изпълни задължението си по чл.415 ал.5 изр.2 от ГПК, а именно: тридневен срок, считано от връщане на делото в РС-Дупница.

Делото да се върне на РС-Дупница.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________ 3