Акт от 14.06.2023, Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

269 гр.

Велико Търново, 14.06.2023 г.

Административен съд – гр. Велико Търново,

ІХ–ти състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: Константин Калчев като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 344/2023 г. по описа на

Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197

– чл. 202 вр. чл. 103, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Т.К.Й., с адрес *** против решение № 1019-04-175#1/03.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отказано възобновяване на производството по издаване на влязло в сила разпореждане № 5104-04-84/06.12.2022 г. на длъжностно лице по чл.

60, ал. 1 от КСО.

Жалбоподателката счита, че обжалваното разпореждане е издадено при неправилна интерпретация на фактите и в несъответствие с целта на закона. Излага доводи, че болките в лявото рамо и измененията в *** не са усложнения от констатираната травма на гръбначен ***, настъпили след издаването на разпореждането за признаване на трудова злополука, а различно по съществото си самостоятелно увреждане, настъпило от същия правопораждащ факт – трудовата злополука. Наличието на болки в лявото рамо било заявено още декларацията за трудова злополука, но не било изследвано от адм. орган, което е довело до непълнота на издадения акт. Сочи, че документи за причината за болките в лявото рамо били издадени след разпореждането и това е основание за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 от АПК. Позовава се на разпоредбата на чл. 58, ал.3, т. 2 от КСО и твърди, че неустановяването на вида, броя и характера на уврежданията може да накърни други нейни права – да получи рехабилитация, лекарства, обезщетение по чл. 200 от КТ за търпените във връзка с лявото рамо неимуществени вреди. Моли за отмяна на обжалваното решение и възобновяване на производството по издаване на разпореждане № 5104-04-84/06.12.2022 г. с цел произнасяне по въпроса за настъпила в резултат на трудовата злополука увреда на лявото ѝ рамо и евентуално – свързаната с това увреда на шийния отдел на гръбначния стълб.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна

– Център за спешна медицинска помощ – В. Търново, БУЛСТАТ *********, в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата, съдържащи се в приложената административна преписка, приема за установено следното:

От представената по делото административна преписка се установява, че жалбоподателката Т.К.Й. е назначена на длъжността „медицински фелдшер“ в Център за спешна медицинска помощ – В. Търново.

На 18.07.2022 г. жалбоподателката е придружавала пациент в специализиран автомобил-линейка, по време на транспортирането му от гр. Г. Оряховица до гр.

В. Търново. За да предотврати настъпването на ПТП с автомобил, отнел предимството на специализираното МПС, шофьорът на линейката е натиснал рязко педала на спирачката, при което жалбоподателката е паднала от столчето до пациента на пода на превозното средство. От удара е получила силни болки в лявата ръка и кръста. На същата дата са направени рентгенови изследвания на таз и гръбначни прешлени, при които не са открити патологии.

На 25.08.2022 г. е проведено КТ изследване на гръбнак, при което е установено ***, *** и *** и ***. На същата дата е проведено КТ изследване на крайници-лява раменна става, съгласно което костите, формиращи двете хумероскаполарни стави показват ***. На 29.08.2022 г. е проведено ЕМГ изследване, дало заключение за ЕМГ данни за ***.

На 08.09.2022 г. осигурителят е съставил протокол за трудова злополука, а на 14.09.2022 г. е подал декларация за трудова злополука, в която като вид на уврежданията са посочени травма на гръбначен стълб и ляво рамо. Със заповед № 1015-04-153/15.09.2022 г. директорът на ТП на НОИ В. Търново е наредил да се извърши разследване на злополуката, станала със жалбоподателката на 18.07.2022 г. За резултатите назначената комисия е съставила протокол № 5103-04-15/10.10.2022 г. На 11.10.2022 г. жалбоподателката е депозирала възражение, че в протокола не било посочено направеното на 25.08.2022 г. КТ изследване, дало находка ***, налагаща оперативно лечение на 17.10.2022 г., както и че не било описано направеното ЕМГ на 29.08.2022 г. на ляво рамо и резултатите от него. На 12.10.2022 г. документацията е изпратена на ТЕЛК В. Търново за произнасяне относно причинна връзка на основание чл. 73, ал. 1, т. 1, предл. трето от Наредбата за медицинската експертиза и административното производство е спряно на 14.10.2022 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Издадено е Експертно решение № 1388/03.11.2022 г. на ТЕЛК Общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ В. Търново, с което е призната причинна връзка с трудовата злополука – увреждането на *** доказано с КТ и осъществена оперативна интервенция с *** на 17.10.2022 г.

При тази фактическа обстановка е издадено разпореждане № 5104-04-84/06.12.2022 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларираната злополука с Т.К.Й. на 18.07.2022 г. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Административният орган е изложил следните мотиви в разпореждането: На 18.07.2022 г. екип на ФСМП-Г.

Оряховица превозва пациент до МОБАЛ в гр. В. Търново. Около 17:00 ч., на пътя София-Варна, за да не удари лек автомобил, излязъл от пътя за с. М. чифлик, шофьорът спира рязко. Медицинският фелдшер Т.Й. пада на пода. При направени изследвания на 25.08.2022 г. е обективизирана ***. С

ЕР № 1388 от зас. № 164 от 03.11.2022 г. ТЕЛК към

МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ В. Търново признава причинна връзка-трудова злополука. Налице е внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка с извършваната от нея работа. Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 09.12.2022 г. и не е било обжалвано от нея, както и от осигурителя, който го е получил на 08.12.2022 г.

На 20.04.2023 г. Т.Й. е подала молба за поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждане № 5104-04-84/06.12.2022 г., с която е поискала в разпореждането да се впише, че *** е на ***, а не *. Това искане е удовлетворено с разпореждане № 1019-04-176#1/02.05.2023 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждане № 5104-04-84/06.12.2022 г., като в мотивите на същото вместо „*“ следва да се чете „**“.

На 20.04.2023 г. жалбоподателката е подала и молба за възобновяване на производството по издаване на разпореждане № 5104-04-84/06.12.2022 г. на основание чл. 99, т. 2 от АПК. В молбата се сочи, че още в декларацията на работодателя, с която е започнало административното производство, е отбелязано, че в резултат на злополуката освен посочената в разпореждането фрактура жалбоподателката е получила травма и на ляво рамо. На 19.12.2022г. било направено образно изследване, при което се установила ***на лявата раменна става, а на 10.02.2023 г. била извършена артроскопия на лявото рамо. Според жалбоподателката травмата на лявото рамо е в резултат на злополуката на 18.07.2022 г. и е причинила и промени в ***, констатирани с изследване от 04.01.2023 г. Предвид това е поискано възобновяване на производството по влязлото в сила разпореждане, за да се установи причинната връзка между трудовата злополука от 18.07.2022 г. от една страна с *** от друга, както и с усложненията в ***, като в разпореждането наред с ****** бъдат вписани и въпросните увреждания.

Към молбата са приложени следните документи: 1. МРТ изследване от 19.12.2022 г. в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД В. Търново на ляво рамо, с което е установено следното: „Лява раменна става – *** ***.***. ***. *** и ***“; 2. МРТ изследване от 04.01.2023 г. в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД В. Търново на шиен отдел на гръбнака, с което е установено следното: „***. ***. ***. ***. *** ***, ***;

3. Епикриза от ВМА гр. София, удостоверяваща болничен престой за периода 09-12.02.2023 г. и артроскопия на ляво рамо на 10.02.2023 г.; Експертно решение № 0213 от 22.03.2023 г. на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, с мнение ЛКК да продължи временната неработоспособност с 60 дни, считано от 20.03.2023 г. по последен БЛ.

При тази фактическа обстановка е издадено обжалваното решение № 1019-04-175#1/03.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отказано възобновяване на производството по издаване на влязло в сила разпореждане № 5104-04-84/06.12.2022 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, поправено с негово разпореждане № 1019-04-176#1/02.05.2023 г. За да постанови този резултат, адм. орган е анализирал основанията за възобновяване на производството по влязъл в сила индивидуален административен акт по чл. 99, т. 2 от АПК. Изложил е мотиви, че обстоятелствата по тази разпоредба следва да са толкова значими и от такова естество, че да се отразяват върху диспозитива на административния акт, като наличието или отсъствието им да е обуславящо за вземането на решението от органа и определящо за съдържанието на акта. Развити са доводи, че с признаването на злополуката от 18.07.2022 г. за трудова посредством влязлото в сила разпореждане са породени всички благоприятни правни последици за жалбоподателката. Според издателя на решението настъпването на усложнения след издаването му не оказва влияние върху волята на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, нито променя извода му, доколкото целта на административното производство е единствено да установи наличието или липсата на трудова злополука по чл. 55 от КСО, а в противен случай може да се стигне до неограничен брой производства по чл. 99 от АПК по такива поводи, особено в случаи на комплексна травма. Установяването и удостоверяването на такива последици, както и конкретната травма, нямат значение за характера на злополуката, нито медицинското заключение, отразено в разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО по въпрос извън наличието или не на временна неработоспособност и причинната ѝ връзка със злополуката, обуславя правни последици извън тези в административното производство по разследването ѝ.

Решението е връчено на жалбоподателката на 09.05.2023 г., която го е оспорила с жалба, подадена чрез ответника, на 18.05.2023 г. Към жалбата не са приложени нови доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 197 вр. чл. 103, ал. 3 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от компетентния непосредствено по-горестоящ орган, в писмена форма с излагане на фактическите и правни основания за постановяването му, в срока по чл. 97, ал. 1 вр. чл. 103, ал. 2 от АПК. Същото е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Безспорно с влязлото в сила разпореждане

№ 5104-04-84/06.12.2022 г. е прието, че инцидентът с Т.Й. от 18.07.2022 г. представлява трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, с което целта на производството по чл.

57 – 60 от КСО е постигната и е налице търсеният правен резултат. Искането на жалбоподателката за възобновяване на производството по същество касае изменение на разпореждането относно мотивите му, като се прецизират фактите относно настъпилите увреждания. В тази връзка съдът намира, че посочените в разпореждането факти относно вида на вредите не обвързва други административни или съдебни органи при преценката им в хода на други производства и в частност за евентуално производство по обезщетение по КТ. Правнозначимите обстоятелства за водене на исково производство по реда на чл. 200 и сл. от КТ подлежат на самостоятелно установяване в рамките на друг съдебен процес пред общия съд и по друг процесуален ред. Установените понастоящем факти са необходими и достатъчни за целите на производството по установяване и признаване на злополуката за трудова и същите следва да се преценяват именно в този контекст, а не с оглед на бъдещи производства. След като не е налице несъгласие с разпоредителната част на административния акт, не е налице и основание за възобновяване на производството по издаването му единствено в частта на мотивите му, както правилно е приел директорът на ТП на НОИ В.