Решение № 127 от 21.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. София , 21.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Камен Иванов

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София) като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600301 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат И. А., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия А. А. Р., срещу присъда от 18.12.2020г. по н.о.х.д. № 4320/2020г. на СГС, НО, 25 състав.

С присъдата подс. А. А. Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по член 249, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че на 07.12.2019г., за времето от 10:15:44 часа до 10:17:11 ч. в гр.София, в хостел „Шанс 2“, стопанисван от търговско дружество „Топи 2008“ ЕООД, находящ се на ул.“Св. св. Кирил и Методий“ № 96 на ПОС терминал с № 90087747, при условията на продължавано престъпление (с три деяния), е използвал платежен инструмент - дебитна карта с № **********, издадена от „Експрес банк“ АД, без съгласието на титуляря Л. Т. Б., като деянието не съставлява по- тежко престъпление и самостоятелните деяния са извършени, както следва:

- на 07.12.2019г. в 10:15:44 ч., на горепосоченото място е използвал горепосочения платежен инструмент без съгласието на титуляра, като заплатил сумата от 35.00 (тридесет и пет) лева за резервиране на един брой двойна стая в хостел „Шанс 2“, като деянието не съставлява по- тежко престъпление;

- на 07.12.2019г. в 10:16:29 ч. в гр.София на горепосоченото място е 1 използвал горепосочения платежен инструмент без съгласието на титуляра, като заплатил сумата от 35.00 (тридесет и пет) лева за резервиране на един брой двойна стая в хостел „Шанс 2“, като деянието не съставлява по- тежко престъпление и - на 07.12.2019г. в 10:17:11 ч. на горепосоченото място е използвал горепосочения платежен инструмент без съгласието на титуляра, като заплатил сумата от 35.00 (тридесет и пет) лева за резервиране на един брой двойна стая в хостел „Шанс 2“, като деянието не съставлява по- тежко престъпление и при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим.

Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по н.о.х.д. №15343/2019г. на СРС, което е прието, че следва да се изтърпи при първоначален строг режим.

С присъдата на подсъдимия Р. са възложени разноските по делото - 135.32 лева, направени в хода на досъдебното производство, а също и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба служебният защитник твърди, че определеното с присъдата наказание е завишено и в този смисъл се явява явно несправедливо. Смята, че градският съд не е взел предвид всички обстоятелства, които снижават вината и отговорността на подсъдимия и по-конкретно това, че той е използвал платежния инструмент, за да осигури подслон на себе си и приятелката си, че със същата цел се е насочил към евтино място за престой, а също и това, че изтеглената сума в размер на 105 лева е незначителна и много под размера на минималната за страната работна заплата. Отправеното към въззивния съд искане е за изменение на присъдата, чрез намаляване на размера на наказанието, или алтернативно и при констатирани служебно от въззивния съд пороци отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

В жалбата не е направено доказателствено искане. Въззивният съд на собствено основание не е извел нуждата от събиране на доказателства пред тази инстанция.

В производството пред САС защитникът поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. По тези съображения пледира за намаляване на наказанието.

В речта си пред САС прокурорът моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Счита, че градският съд правилно е приел, че няма основание за приложение на чл. 55 от НК и също така правилно преди редукцията по чл. 58а от НК е отмерил наказанието лишаване от свобода в законоустановения му минимум от две години. Като правилно се определя и приложението на чл. 68, ал. 1 от НК.

Подсъдимият А. А. Р. подкрепя позицията на своя адвокат и в лична защита и в последна дума моли съда за снизходителност.

2

След като прецени изложените в жалбата доводи и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, Софийският апелативен съд намери за установено следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава Двадесет и седма, в алтернативата й, в която подсъдимият А. А. Р. е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. За да прецени, че неговото признание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, СГС е отчел наличието на доказателствена съвкупност, обемаща гласни, писмени и веществени доказателства, а също и експертизи. В първата група на тези доказателства попадат: показанията на свидетелите Л. Т. Б., К. К. П., Е. Д. Х., А. А. Д., Л. М. Г.; към втората принадлежат: извлечение от банкова карта с № **********, издадена от "Експрес банк" АД на името на Л. Б. (л. 37 от д.п.), извадка от Регистър за настанени туристи (л.

41- 42 от д.п.), протокол за доброволно предаване от 07.12.2019г. от А.Р. (л. 44 от д.п.), протоколи за разпознаване от 15.07.2020г. и фотоалбуми към тях (л. 53 и сл. от д.п.), електронна справка с информация за дебитната карта с № **********, издадена от "Експрес банк" АД на името на Л. Б. (л. 66-67 от д.п.), справка за съдимост на подсъдимия, а също и експертиза по Протокол № 412/26.10.2020г. (л. 69-73 от д.п.).

Въз основа на признанието на фактите, направено от подсъдимия, и подкрепящите го по съдържание и насоченост гореизброени доказателствени материали, САС прие следната относима към предмета на делото фактология:

Свидетелят Л. Б. притежавал дебитна карата с № **********, издадена от „Експрес банк“ АД. Картата била валидна до месец септември на 2022г.

На 07.12.2019г. сутринта свидетелят пътувал с метрото от „Интер експо център" в посока Центъра на гр. София. Свидетелят слязъл на метростанция „Сердика“, където заредил картата си за пътуване с градски транспорт, заплащайки услугата с горепосочената дебитна карта.

След това свидетелят прибрал картата в джоба на връхната си дреха, без да го закопчае, и започнал да върши обичайните си задачи за деня. В неустановен точен час и по неустановен конкретен начин свидетелят изгубил фактическа власт върху картата.

Тя била намерена от свидетеля А. Д. - познат на подсъдимия, който му я предал, тъй като не знаел как да я ползва.

През деня на 07.12.2019г. с картата били извършени плащания на различни места и за различни услуги.

На 07.12.2019г. подсъдимият Р. и свидетелката Л. Г. отишли в хостел "Шанс 2", стопанисван от "Топи 2008" ЕООД, находящ се на ул. "Св. св. Кирил и Методий", където били посрещнати от администратора К. П.. Подсъдимият поискал да бъде настанен в хостела, но свидетелят П. му обяснил, че няма свободни стаи и го насочил към намиращия се в близост хостел "Шанс 3", стопанисван от същото дружество.

Подсъдимият и св. Л. Г. отишли до това място, отправили същото искане и поискали да заплатят престоя си с карта. Свидетелката Е. Х. обещала да ги настани, но обяснила, че в мястото няма постерминал и заплащането с карта може да стане в сградата на хостел "Шанс 2", където имало монтирано такова устройство. С тази цел подсъдимият и свидетелката Л. Г. се върнали до хостел "Шанс 2", където на ПОС терминал с №90087747, подсъдимият използвал дебитната карта на свидетеля Л. Т. Б., 3 извършвайки следните плащания:

-на 07.12.2019г. в 10:15:44ч. заплатил сумата от 35 (тридесет и пет лева) за резервиране на един брой двойна стая в хостела;

-на 07.12.2019г. в 10:16:29ч. заплатил сумата от 35 (тридесет и пет лева) за резервиране на един брой двойна стая в хостела;

-на 07.12.2019г. в 10:17:11ч. заплатил сумата от 35 (тридесет и пет лева) за резервиране на един брой двойна стая в хостела.

Общо платената чрез дебитната карта сума била 105 лева. Остатъкът от нощувката от 15 лева подсъдимият заплатил на ръка.

Свидетелят Л. Б. установил липсата на картата вечерта на 07.12.2019г. През онлайн банкирането той установил, че с неговата карта през деня, през кратък интервал от време, са били извършени множество трансакции на обща стойност около 400 лева, три от които в хостел "Шанс 2". На достъпния чрез интернет телефон свидетелят се свързал с администрацията на хостела и уведомил за станалото. Било му съобщено, че лицата, които са платили с картата, са все още в мястото за настаняване.

Свидетелят Б. подал съобщение за извършено престъпление в 03 РУ СДВР.

Органите на реда предприели действия по задържане на подсъдимия и на свидетелката Л. Г. в хостела.

С протокол от 07.12.2019г. подсъдимият предал за целите на разследването процесната дебитна карта.

В хода на разследването били проведени следствени действия по разпознаване, при които служителите на двата хостела Е. Х. и К. П. разпознали подсъдимия и св. Л.

Г. като лицата, които искали и били настанени в обекта, а първият от тях и като лицето, което е използвало дебитната карта, за да плати нощувките.

Фактическата обстановка по делото е подробно и прецизно изяснена от първоинстанционния съдебен състав. Установени са по несъмнен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване – използването на платежния инструмент от подсъдимия, датата, мястото и часовете, в които е станало това, а също и липсата на съгласие на титуляра Л. Б. за използване на дебитната карта. Към съда не могат да бъдат отправени упреци във връзка с неправилно установяване на фактологията на деянията, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и картината на деянието, описана в обвинителния акт на прокурора от СГП, е изяснена в достатъчна степен съгласно самопризнанието по чл.

371, т. 2 от НПК и съобразно доказателствените материали, събрани на досъдебното производство, по отношение на които съдът обосновано е преценил, че подкрепят това самопризнание.

САС се солидаризира с преценката на първоинстанционния съд за доказателствена обезпеченост на констатациите, свързани с факта на използване на платежния инструмент - дебитна карта с № **********, без съгласие на титуляра. В хода на въззивното съдебно производство страните не са представили, нито пък съдът служебно е събрал нови доказателствени материали, които да разколебаят убеждението на първата съдебна инстанция, че залегналите в обвинителния акт обстоятелства на престъплението, възприети от съда по реда на чл. 371, т. 2 НПК, са верни. Поради това 4 настоящият въззивен състав на САС не намира основания да преразглежда и внася корекции в приетата от СГС основна фактология.

Възприетите от първоинстанционния съд фактически положения са правилно установени, като при оценката им не са допуснати логически грешки. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е извършил проверка на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали и обосновано е преценил, че те в пълна степен подкрепят самопризнанието на подсъдимия Р.. Залегналите в мотивите на атакуваната присъда фактически констатации са основани на кореспондиращите със съдържанието на самопризнанието на подсъдимия доказателствени материали, подробно описани в мотивите на атакуваната присъда.

При така възприетата фактология на деянието, СГС законосъобразно е заключил от правна страна, че от обективна и субективна страна поведението на подсъдимия А. А. Р. се субсумира под състава на престъплението по чл. 249, ал.1 от НК. За обективната съставомерност на това престъпление е достатъчно да се установи, че деецът не е оправомощен ползвател (титуляр) на съответния платежен инструмент, че го е използвал - оперирал е с него, или пък е ползвал данни от него, както и че това е станало без съгласието на титуляра.