Разпореждане № 143033 от 14.11.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 143033 гр. София, 14.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско дело № 20231110153570 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК във връзка с чл.

146, ал. 2 ЗЗП.

Подадено е заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. А. И. за следните суми: 200 лева – неплатена главница, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането; 13,87 лева – възнаградителна договорна лихва (наречена в заявлението „договорно възнаграждение“) за периода от 03.11.2016 г. до 03.01.2017 г.; 86,13 лева – възнаграждение за ползване на допълнителни услуги по договора; 205,23 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 04.11.2016 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 28.09.2023 г. – задължения по договор за потребителски кредит № 3012272441/09.09.2016 г., сключен между страните по делото.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение да не допуска предварително изпълнение и да не издава заповеди за изпълнение въз основа на задължения, възникнали от нищожни поради противоречие със закона договорни клаузи и такива, които са вероятно неравноправни (чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК), намира следното:

Съгласно текста на договора за кредит, представен по делото, предоставената услуга „отлагане на погасителни вноски“ се състои в следното: право на потребителя да отлага плащане на вноски и да намалява техния размер, както и да променя датата на падежа. Съдът намира, че предоставянето на част от тези услуги – промяна на размер на вноската, на дата на падеж или възможност за отпускане на допълнителни суми е предпоставено от допълнително изявление на търговеца съгласно т. 15.2.1, б„а“, посл. тире от договора, което не е дадено към момента на сключване на договора – т.е. така наречените „допълнителни услуги“ представляват само възможности за търговеца, при това изцяло свързани с основния предмет на договора за кредит – определят акцесорни клаузи на основното задължение за връщане на кредита на вноски. Същевременно за тези „услуги“, които 1 потребителят не получава ефективно, той се задължава да заплати още на датата на отпускане на кредита. Следователно е вероятно подобна клауза, която представя абстрактна възможност потребителят да получи определени отсрочки на плащане и т.н., да поставя потребителя в положение да изпълнява своите задължения, дори ако търговецът не изпълни своите – изрично предвидена хипотеза на неравноправност на договорна клауза, уредена в чл.

143, т. 14 ЗЗП. Поради това е налице основателно съмнение за това, че заявителят се позовава на неравноправна клауза в потребителски договор и съдът не следва да издава акт, въз основа на който би могло да се допусне принудително изпълнение на такова вземане срещу потребител.

По отношение на клаузата „приротетно разглеждане и разплащане на кредита“ – за заплащане за по-бързо разглеждане на кредита, същата се явява нищожна поради прякото противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2

ЗПКр, според която не се допуска начисляване на разходи за усвояване на кредита (вкл. за по-бързото му предоставяне на потребителя).

Следователно от всички заявени вземания длъжникът в производството няма основание за издаване на заповед за изпълнение поради съмнение дали не са налице противоречащи на закона клаузи по отношение на претенциите за допълнителни услуги по договора и в тази част – за сумата от 86,13 лева заявлението следва да се отхвърли.

Заявителят има право на разноски съразмерно на уважената част от претенцията съобразно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, която възлиза на 419,10 лева, или 82,95 % от общо претендираните 505,23 лева, следва да се присъдят и държавна такса – 82,95 % от 25 лева, т.е. 16,59 лева, и разноски за юрисконсулт – 82,59 % от 50 лева, или 33,18 лева.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав, РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 269409/29.09.2023 г., подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, В ЧАСТТА , с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу З. А. И., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „В.“ *, бл.

***, вх. *, ет. *, ап. ***, за заплащане на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК:175074752, и адрес на управление: София, бул. „България“ № 49, бл.

53е, вх. В, на следните суми: 86,13 лева – възнаграждение за ползване на допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 3012272441/09.09.2016 г., сключен между страните по делото.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя – „Профи кредит България“ ЕООД, че може да предяви за твърдените си вземания осъдителен иск пред Софийския районен съд в едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, ако иска да запази платената държавна такса.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Профи 2 кредит България“ ЕООД. Препис да се връчи и на двете страни по делото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3