Решение № 13 от 07.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Пловдив, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария П. Петрова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20245000500522 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №300 от 09.09.2024г., постановено по гр.дело №641/2023г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, е признато за установено, на основание чл.422 от ГПК, че съществуват вземанията на „Б. Д.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. М. № **, по отношение на М. Г. М. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. Г. Р., ет. *, ап. **, за следните суми, произтичащи от сключен между страните договор за кредит за текущо потребление от 20.03.2019г., а именно: главница в размер на 47021,94лв.;

2792,14лв. – договорна лихва за периода от 28.12.2019г. до 26.11.2020г.;

187,83лв. – санкционираща лихва за периода от 28.12.2019г. до 26.11.2020г.;91,42лв. – законна лихва за периода от 27.11.2020г. до 03.12.2020г.; 120лв. – такса „разходи при изискуем кредит“, ведно със законната лихва от 04.12.2020г. до изплащане на вземането, за които вземания 1 е издадена Заповед №1665 от 07.12.2020г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист №324/07.12.2020г. по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №3422/2020г. на Районен съд-Пазарджик, и М. Г. М. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. Г. Р., ет. *, ап. **, е осъдена да заплати на „Б.

Д.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. М. № **, разноските по делото, включващи 1935лв. – сторените в исковото производство, и 1154,27лв. за заповедното производство.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят М. Г. М., която, чрез пълномощника си адв.П. Г., го обжалва по съображения неправилно да е прието тя да е била уведомена за предсрочната изискуемост на кредита преди образуване на заповедното производство, а евентуалното й уведомяване след това да променя основанието, на което е издадена заповедта, което да е недопустимо, и претендира за отмяната му като незаконосъобразно и евентуално недопустимо, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Б. Д.“АД е депозирала чрез пълномощника юрисконсулт А. Д. писмен отговор на въззивната жалба с изложени в него доводи за неоснователност на същата, свързани с надлежното уведомяване на жалбоподателя за предсрочната изискуемост на кредита, като се поддържа, че извършването му в исковото производство съставлява факт с правно значение, който на основание чл.235,ал.3 от ГПК следва да бъде съобразен в рамките на претендираните суми. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от „Б. Д.“АД искове по чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ за признаване за установено съществуването на вземанията й спрямо М. Г. М., произтичащи от сключен помежду им на 20.03.2019г. договор за кредит за текущо потребление и обявяване на кредита за предсрочно изискуем, представляващи: главница в размер на 47021,94лв.; 2792,14лв. – договорна лихва за периода от 28.12.2019г. до 26.11.2020г.; 187,83лв. – санкционираща лихва за периода от 28.12.2019г. до 26.11.2020г.;91,42лв. – законна лихва за периода от 27.11.2020г. до 2

03.12.2020г.; 120лв. – такса „Разходи при изискуем кредит“, ведно със законната лихва от 04.12.2020г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед №1665 от 07.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №3422/2020г. на Районен съд-Пазарджик, против която заповед длъжникът М. е подала възражение.

В условия на евентуалност са предявени осъдителни искове за посочените суми.

По исковата молба първоначално е било образувано гр.дело №736/2022г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, по което ответникът М. е получила лично преписи от исковата молба и приложенията на 06.02.2023г., като отговор от нея не е подаден. Постановено е неприсъствено решение срещу ответника. Същото на основание чл.240,ал.1,т.1 от ГПК е отменено с Решение №175 от 02.11.2023г. по в.гр.дело №421/2023г. по описа на Апелативен съдПловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, което да започне от връчване на препис от Определение от 17.03.2023г. за доклад и внасяне на делото за разглеждане в първо открито съдебно заседание.

След връщане на делото е образувано гр.дело №641/2023г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик. На ответника М. е връчен лично препис от определението по чл.140 от ГПК. В първото редовно проведено на 19.12.2023г. открито съдебно заседание тя не се е явила. От пълномощника й адв.П. Г. е била подадена молба вх.№11397/18.12.2023г., с която оспорва исковете по основание и размер с твърдения да не е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост и към датата на депозиране на исковата молба банката да не е направила изрично волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит, достигнало до нейното знание. Тези доводи са преповторени и в подадена молба вх.№1466/12.02.2024г., в която в допълнение се счита, че размера на претендираната лихва е прекомерен.

С първоинстанционното решение главните установителни искове по чл.422,ал.1 от ГПК са приети за допустими като предявени в едномесечния срок от уведомяване на ищеца за подаденото от ответника в срок възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на процесните парични вземания. Въз основа на представените писмени доказателства и приети основно и допълнително заключения на СИЕ е прието между страните да е сключен валиден договор за предоставяне на кредит за текущо 3 потребление по чл.430 от ТЗ, сумата от 50000лв. по който да е усвоена от ответника М. като кредитополучател, и тъй като същата е преустановила изпълнението на договорните си задължения за връщане на кредита заедно с уговорената лихва на месечни вноски по погасителния план, считано от 14.03.2020г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем с връчена й на 26.10.2020г. от ЧСИ покана-уведомление, с оглед на което процесните вземания в претендирания и установен с експертизите размер да са дължими от нея.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Видно от приложеното ч.гр.дело №3422/2020г. по описа на Районен съдПазарджик е, че въз основа на подадено от ищеца „Б. Д.“АД заявление вх.

№19024/07.12.2020г. и представени с него документи е издадена срещу ответника М. Заповед №1665 от 07.12.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен лист досежно процесните вземания, връчена й на 10.10.2022г. с поканата за доброволно изпълнение по образуваното изп.дело №20228820400337 по описа на ЧСИ Г. Т., срещу която заповед тя е подала в срока по чл.414,ал.2 от ГПК възражение вх.№21514/26.10.2022г., за което банката-заявител е уведомена с връчено й на 16.11.2022г. съобщение и в срока по чл.415,ал.4 от ГПК е предявила установителните искове с подадената искова молба вх.

№8950/16.12.2022г., препис от която на същата дата е представен в заповедното производство.

Възраженията на жалбоподателя за недопустимост на първоинстанционното решение поради недопустимост да се изменя основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение, до каквото би се стигнало при уведомяване на длъжника от кредитора за предсрочната изискуемост на кредита с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението, включително в хода на исковото производство, са неоснователни. Освен, че първоинстанционният съд е приел уведомяване за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението и на исковата молба, според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №8 от 02.04.2019г. по тълк.дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС, 4 предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането, тъй като вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание – договора за кредит, като е прието за допустимо предявеният по реда на чл.422,ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като този иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. В този смисъл въпросът с настъпването й е такъв по същество, а не по допустимостта на предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК искове, каквито са и настоящите.

Безспорно е, че между страните е сключен процесния договор от 20.03.2019г. за кредит за текущо потребление в размер на 50000лв. със срок за издължаване от 120 месеца от датата на неговото усвояване на месечни вноски с падежна дата 28-мо число на месеца, съгласно погасителен план.

Договорено е в чл.8, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5,95% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент 0,180%, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и от фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,770% при изпълнение на условията по програма Д П П, съгласно Приложение №2 към договора, при нарушаване на които кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, като максималният размер, който лихвеният процент може да достигне в този случай, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,27%. Договорено е в чл.8.1, че 5 лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия, като в случаите на отрицателна стойност на референтния лихвен процент, същата се приема за нулева, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена в случай на неизпълнение на условията. В чл.9 от договора е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита е 6,23% и може да бъде променян при предвидените в Общите условия предпоставки. В т.18.1 от ОУ е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определен в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.

В т.18.2 от ОУ е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като последиците настъпват автоматично, а, ако законът го изисква – след уведомление до клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция. В т.19.1 от ОУ са предвидените случаите, в които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем.