Решение № 19220 от 24.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19220 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П. при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П. Гражданско дело № 20241110103044 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Г. В., подадена чрез адв. М. К., против „Лизинг финанс“ ЕАД и „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД. Исковата молба е пояснена с молба от 28.05.2024 г. и уточнение от 30.09.2025 г., направено в открито съдебно заседание, като са предявени в условията на евентуалност субективно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, както следва: главен иск срещу „Лизинг финас“ ЕАД и в случай, че главният бъде отхвърлен – евентуален иск срещу „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, че ищецът не дължи на ответниците вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 24.01.2012 г. по гр.д. № 2689/2012 г. по описа на СРС, 38 с-в, а именно сумата от 6 986, 76 евро – остатък от дълг по запис на заповед от 30.04.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 18.01.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 796, 60 лв.

– разноски по делото, а именно 273, 30 лв. – държавна такса и 523, 30 лв. – възнаграждение за адвокат, .

В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че изп. д. № 20239210401969 по описа на ЧСИ С. П., рег. № 921 било образувано въз основа на издаден срещу ищеца изпълнителен лист от 24.01.2012 г. в полза на лице /“ПИРОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, чийто правоприемник е ответникът – „Лизинг финанс“ ЕАД, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 24.01.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 2689/2012 г. по описа на СРС, 38 с-в. С изпълнителния лист Г. В. бил осъден солидарно с „ПРЕСТО-99“ ЕООД да заплати на “ПИРОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД следните суми: 6986, 76 евро – остатък по дълг от запис на заповед от 30.04.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 18.01.2012 г. до изплащане на вземането и сумата от 796, 60 лв. – разноски по делото. Според ищеца вземанията на „Лизинг финанс“ ЕАД са погасени по давност, поради което и счита, че не се дължат посочените в изпълнителния лист суми. Насочва иска срешу „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД с твърденията, че това дружество е взискател по изпълнително делото, но ищецът не е бил уведомяван за цесия между ответниците, респективно този ответник не се легитимира като кредитор спрямо него. Иска да се признае за установено, че не дължи на ответниците сумите по издадения изпълнителен лист. Сочи, че исковете били предявени при условията на евентуалност

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Лизинг Финанс“ ЕАД, подаден от адв. М. П.-М.. Ответникът възразява срещу допустимостта и основателността на предявения иск. Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по него, доколкото на 30.12.2016 г. е сключил договор за цесия с „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист. Сочи, че било образувано изп.д. № 2689/2012 г. по описа на ЧСИ К. П., а след прехвърлянето на вземането новият кредитор „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД е подал молба за конституиране като взискател,с които обС.телства ищецът бил наясно с оглед извършените справки и действия по изпълнителното дело. Твърди, че до прехвърлянето на вземането били извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността. Моли за прекратяване на производството спрямо него, евентуално за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е писмен отговор на исковата молба от „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, подаден чрез адв. С. А., в който се поддържа, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Посочено е, че в писмена молба било оттеглено искането дружеството да бъде конституирано като ответник. Освен това производството спрямо другия ответник също е недопустимо, доколкото спорното материално право било надлежно прехвърлено на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД с договор за цесия. Оспорва твърденията на ищеца. Сочи, че същият бил наясно както за образуваното изпълнително дело така и за встъпването на новия взискател. Поддържа, че е надлежен кредитор по отношение на процесното вземане. Сочи, че първоначално било образувано изп.д. № 20128520400486 по описа на ЧСИ К. П., а впоследствие изп.д. № 1969/2023 г. по описа на ЧСИ С. П.. Погасителната давност в изпълнителния процес била многократно прекъсвана, а перемпцията е без правно значение по отношение на погасяването на вземането. Сочи конкретни изпълнителни действия, прекъсващи давността. Моли за връщане на исковата молба като недопустима, евентуално за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е приет запис на заповед от 30.04.2008г. /л.

109/, по силата на който търговското дружество „Престо-99“ ООД, действащо чрез своя управител Г. В., се е задължило безусловно и неотменимо да заплати при предявяване на „Пиреос Лизинг България“ ЕАД сумата от 75 005,77 евро. Записът на заповед бил на предявяване и следвало да се предяви за плащане не по-късно от 01.10.2013 г. За обезпечаване изпълнението на този менителничен ефект е бил учреден авал от Г. В. в лично качество.

От събраните доказателства се установява, че на 24.01.2012 г. въз основа на горепосочения запис на заповед са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр. д. № 2689/2012г. на СРС, по силата на които е разпоредено „Престо-99“ ЕООД и Г. В. да заплатят на „Пиреос Лизинг България“ ЕАД при условията на солидарност сумата от 6 986,76 евро, представляваща остатък от дълг по запис на заповед от 30.04.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2012 г. до окончателното плащане, както и сумата от 796,60 лв. – разноски по гражданското дело.

За удовлетворяване паричното притезание на взискателя и въз основа на така издадения изпълнителен титул на 10.04.2012 г. е образувано изп. д. № 486/2012 г. по описа на ЧСИ К. П. срещу „Престо-99“ ЕООД и Г. В.. С молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК кредиторът е поискал цялостно имуществено проучване на солидарните длъжници, извършване на всички необходими действия за принудително събиране на вземането, като предварително бъде уведомяван за всяко действие. Установява се, че в изпълнение на така депозираната молба са наложени запори върху вземанията на длъжниците по откритите им банкови 2 сметки, както следва /л. 21- 36/.

- в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД – липсват данни за дата на налагане;

-„Банка ДСК“ ЕАД, наложен на 25.04.2012г.

-„Първа инвестиционна банка“ АД, наложен на 25.04.2012г.

-„Уникредит Булбанк“ АД – наложен на 25.04.2012г.

-„Юробанк и Еф Джи България“ АД – наложен на 26.04.2012г.

-„Обединена българска банка“ АД -25.04.2012г.

-„Райфайзенбанк България“ ЕАД – на 25.04.2012г.

-„Централна кооперативна банка“ АД – 25.04.2012г.

-„Корпоративна търговска банка“ АД – 25.04.2012г.

-„Сибанк“ ЕАД – 25.04.2012г.

-„Алианц Банк България“ АД – 25.04.2012г.

-„ТБ Инвестбанк“ АД – 26.04.2012г.

„Прокредит Банк България“ АД – 25.04.2012г.

-„Банка Пиреос България“ АД – 25.04.2012г.

Установява се, че 16.05.2012 г. поканите за доброволно изпълнение до солидарните длъжници са връчени на Г. В. лично и в качеството му на управител на „Прето-99“ ЕООД /л.

37 и л. 52/.

От платежно нареждане № Р00501 от 26.04.2012г. /л. 80/ е видно, че в изпълнение на задължението си по чл. 508, ал. 3 ГПК третото задължено лице „ТВ Инвестбанк“ АД е превело по специална сметка на съдебния изпълнител сумата от 22,89 лв. с посочено основание „ид 2012-852-04-00486“. Парични средства в размер на 129,72 лв. са постъпили и на 03.05.2012 г. вследствие на изпратеното запорно съобщение до „Банка Пиреос България“ АД /л. 88/. На 01.06.2012 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е превела на изпълнителния орган наличната сума в размер на 2 002 лв. от сметката на Г. В. /л. 117/.

На 07.06.2012 г. е вписана възбрана върху нива с идентификатор *************, находяща се в гр. ******, в землището на кв. *********, собственост на „Престо-99“ ЕООД /л. 112/. На 27.06.2012 г. принудителното изпълнение е насочено и върху недвижим имот, представляващ апартамент

№

27, находящ се в

***********************************************, собственост на Г. В. /л. 122/.

От събраните писмени доказателства – в частност вносна бележка /л. 159/ се установява, че 21.03.2013 г. Г. В. е заплатил по специалната банкова сметка на съдебния изпълнител сумата от 5 044,30 лв. с основание „ид № 486 от 2012 г Престо ЕООД“.

Сред доказателствата по делото се съдържа Удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК с изх. № 08350 от 30.09.2015г., издадено от ЧСИ К. П. в полза на „Пиреос Лизинг България“ АД, за присъединяване по изп. д. № 2434/2015 г. по описа на ЧСИ С.н Я. /л. 165/. По данни от известие за доставяне с № 4100015517481, същото е връчено на взискателя на 07.10.2015 г. Идентични удостоверения са издадени на кредитора и за присъединяване по изп. д. № 1642/2015 г. на ЧСИ Р. М. и изп. д. № 6040/2015 г. на ЧСИ М. Б. /л. 173 и 176/.

На 14.10.2016 г. дружеството „Лизинг Финанс“ ЕАД е депозирало молба с вх. № 07350/19.10.2016 г., в която се съдържат искания принудителното изпълнение да бъде насочено върху банковите сметки на длъжника Г. В. в „Банка ДСК“ ЕАД, а на длъжника „Престо-99“ ЕООД – в „Уникредит Булбанк“ АД, както и да бъде насрочена дата за опис на движимите вещи на солидарните длъжници /л. 179-180/. Във връзка с така депозираната молба със съобщение с изх. № 04507 от 15.11.2016 г. съдебният изпълнител е предявил за плащане на взискателя сметка по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ с № 06837/11.11.2016г. Представено е 3 преводно нареждане с референция № 002PBIU163300306 от 25.11.2016 г. за наредена по специалната банкова сметка на изпълнителния орган сума на стойност от 66 лв. с посочено основание „ид 2012.852.04.0486 чл. 79 ЗЧСИ т. 3 т. 5 и т. 9 03698.001“ /л. 182/. Установява се, че на 01.12.2016 г. са наложени запори върху вземанията на двамата длъжници по банковите им сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, като на основание чл. 508, ал. 1 ГПК третото задължено лице е предоставило информация, че лицата не са клиенти на банката /л. 183186/.

От материалите по делото се установява, че с молба с вх. № 03084 от 18.05.2017 г. взискателят „Лизинг Финанс“ ЕАД е оттеглил възложените на изпълнителния орган с чл.

18 ЗЧСИ правомощия /л. 195/.

На 12.09.2017 г. ответникът „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, чрез адв. С. А., е направил искане по чл. 429, ал. 1 ГПК да бъде конституиран като частен правоприемник на първоначалния взискател въз основа на Договор за цесия от 30.12.2016 г. с указание, че солидарните длъжници са уведомени за извършеното прехвърляне от цедента „Лизинг Финанс“ ЕАД. Същевременно с това е отправена молба принудителното изпълнение да бъде насочено върху движимите вещи на длъжниците, както и особено искане със съобщението за конституиране на новия кредитор по делото да бъдат връчени и уведомленията по чл. 99 ЗЗД /л. 197-198/.

Към молбата е представен и договор за цесия от 30.12.2016 г., сключен между „Лизинг Финанс“ ЕАД и „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, по силата на който главният ответник е прехвърлил на евентуалния ответник вземанията, описани в Приложение № 1.

Установява се, че с Анекс от 05.05.2017 г. съдоговарящите са внесли изменение в т.1.1 от договора за цесия, според което прехвърлените вземания са индивидуализирани по основание, размер и лизингополучател с Приложение № 2 /л. 202/. При анализа на въпросното приложение е видно, че на страница 2, ред 33 е отбелязано вземане по Договор № 03698-001 с клиент „Престо-99“ ЕООД и задължение в размер на 13 351,66 евро /л. 204/.

Представени са и уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящи от „Лизинг Финанс“ ЕАД до солидарните длъжници. По данни от известията за доставяне пощенската пратка до „Престо-99“ ЕООД е върната на 23.06.2017 г. с отбелязване, че адресатът е непознат на адреса, а тази до Г. В. – на 23.06.2017 г. при сведения, че пощенската пратка не е потърсена от получателя /л. 206-210/.