Решение № 37 от 09.06.2025, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Чепеларе, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Славка Б. Гемишева при участието на секретаря Нина С. Горялова като разгледа докладваното от Славка Б. Гемишева Гражданско дело № 20255450100020 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявени от В. Щ. П., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул. „*********“ №**, действаща чрез адв.Т. Д. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Малинова долина, бул. „Рачо Петков - Казанджията“ №4-6, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, предмет на събиране чрез принудително изпълнение по изпълнително дело №347/2019 год. по описа на ЧСИ Т. В. с рег.№ 918 в КЧСИ, въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д.

№260/2011 год. по описа на РС – Чепеларе, които суми към момента на предявяване на иска са както следва: сумата 4 802,83 лева – главница, ведно със законна лихва върху главницата, която към 20.01.2025г. е в размер на 4 729,60 лева до окончателното и изплащане и разноски по ч.гр.д.№ 260/2011 г. по описа на Районен съд гр.Чепеларе в размер на 468 лева, от които 107.14 лева държавна такса и 360.86 лева адвокатско възнаграждение.

Фактическите твърдения, на които ищеца основава предявените искове се свеждат до следното: На 26.06.2009 год. ищцата сключила Договор за потребителски кредит № FL484834/26.06.2009 год. с „Юробанк И Еф Джи България" АД. Вземанията на Банката по този договор са обявени за изискуеми, считано от 26.12.2010 год. Въз основа на договора, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, на "Юробанк И Еф Джи България" АД са издадени Изпълнители лист от 19.08.2011г. и Заповед за незабавно изпълнение № 681/19.08.2011г. по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№ 260/2011 г. на Районен съд гр.Чепеларе. По силата на същите ищцата била осъдена да заплати на "Юробанк И Еф Джи България" АД сумата 5 357.19 лв. – главница ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2011 г. до окончателно изплащане на сумата.

На 14.11.2019г. ответникът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е подал молба за образуване на изп.д.№ 347/2019г. до ЧСИ Т. В. с рег.№ 918 в КЧСИ въз основа на Изпълнители лист от 19.08.2011г. и Заповед за незабавно изпълнение № 681/19.08.2011г. по чл.417 ТПК, по ч.гр.д.№ 260/2011г. на Районен съд гр.Чепеларе, претендирайки, че е неин кредитор.

Ищцата твърди, че не е уведомявана на какво основание ответникът претендира да е неин кредитор, респективно на какво основание счита, че е правоприемник на "Юробанк И Еф Джи България" АД, по отношение на вземанията му по изпълнителния лист и заповедта за изпълнение.

Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

В случая, по изявление на самият кредитор - "Юробанк И Еф Джи България" АД, вземанията му към ищцата са станали изискуеми към 26.12.2010 год. Валидно извършени действия по образуване на изпълнително дело срещу нея и валидни изпълнителни действия 1 са предприети от ответника, твърдящ, че е правоприемник на "Юробанк И Еф Джи България" АД, едва на 14.11.2019 г. или около 9 години след като вземанията са станали изискуеми.

Ето защо, твърди, че вземанията на ответника, ако се приеме, че той е правоприемник на "Юробанк И Еф Джи България" АД, са погасени по давност на основание чл.110 ЗЗД, тъй като не са предприети действия, които да прекъсват или спират изтичането на давностния срок и същата е изтекла и погасила правото на принудително изпълнение, в периода от 26.12.2010г. до 14.11.2019г. Така, заради настъпил факт /изтекла давност/, след издаването на изпълнителното основание, по отношение на вземанията, които и понастоящем са предмет на събиране по изп.д.№ 347/2019г. по описа на ЧСИ Т. В. с рег.№ 918 в КЧСИ, правото на принудително изпълнение е било погасено поради изтекла давност.

Извън изложеното, твърди, че липсва валидно извършено прехвърляне на процесиите вземания, които се събират по изп.д.№ 347/2019г. по описа на ЧСИ Т. В., което да легитимира ответника като неин кредитор, поради което той не е такъв.

По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че все още е длъжник по висящото изп.д.№ 347/2019г. по описа на ЧСИ Т. В., обосновава правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли същите да бъдат уважени и претендира разноски.

В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло насочения срещу него иск като неоснователен. Оспорва изложените в искова молба твърдения, че в периода от датата на издаване на изпълнителния лист - 19.08.2011 г. до датата на образуване на изпълнителното производство по дело № 00347/2019г. по описа на ЧСИ Т. С. В., не са се осъществили факти, които да прекъснат погасителната давност по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, като твърди, че е изтекъл петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД и вземането се е погасило по давност.

Доколкото вземането е установено със заповед за изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е петгодишна /в този см.

Решение № 37/24.02.2021 по дело № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

Въз основа на гореописания изпълнителен титул срещу ищеца е имало предходно образувано изпълнително дело с № 7457/2011 г. по описа на ЧСИ М. И. Б., рег.№ 838 при КЧСИ, с район на действие СГС. Производството по делото е прекратено с влязло в сила постановление за прекратяване на 29.05.2019г. Към датата на образуване на предходното изпълнително дело срещу длъжника с № 7457/2011 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег.№ 838 при КЧСИ, район на действие СГС, е било в сила Постановление на Пленума на ВС № 3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането“. Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се прилага от момента на постановяването му. Следователно, новите постановки, обективирани в т.10 от ТР №2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015 г., занапред и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени както постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така и тези на ТР от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на ТР № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, и трите имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата.

Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело с № 7457/2011 г. по описа на ЧСИ М. И. Б., рег.№ 838 при КЧСИ, район на действие СГС е било образувано и висящо при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., давност в гореописаното изпълнително производство не е текла до 06.06.2015г. и е следвало да изтече на дата 06.06.2020г. Това е така, тъй като 2 делото е поддържано висящо до влизането в сила на ТР от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, чрез извършване на изпълнителни способи, като последното изпълнително действие предприето по делото е от дата 06.06.2013 г., чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата при трето задължено лице - „МАДАН ЛЕС“ ЕООД, като от 06.06.2015г. (датата на прекратяване на делото ех lege) е започнало течението на давностния срок за вземането.

След дата 26.06.2015г. са били приложими постановките дадени в т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В същото е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана.

Оспорва твърденията на ищеца, че след посочения период не са се осъществили нови факти, които да са довели до прекъсване на погасителната давност за вземането. Такива изпълнителни действия са били предприети и по новообразуваното срещу ищеца изпълнително дело с № 00347/2019г. по описа на ЧСИ Т. С. В., peг. № 918 при КЧСИ.

Производството по делото е било образувано въз основа на молба за образуване от новия кредитор по вземането „ЕОС Матрикс" ЕООД, през м.ноември 2019г. преди да изтече петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. В молбата за образуване е поискано да се предприемат изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи, като са платени авансово всички дължими такси по изпълнението, което е довело до прекъсване на погасителната давност на основание чл.116, б) в от ЗЗД. Последващи изпълнителни действия са предприети по делото, както следва:

През м. декември 2019г. от страна на взискателя и кредитор по делото „ЕОС Матрикс" ЕООД е изпратена молба с изх.№ МАЗ 00064197/13.12.2019 с която е поискано от съдебния изпълнител да приложи определен изпълнителен способ, като наложи запор върху банковите сметки на длъжника открити при „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД.

Последвали са запорни съобщения за запор на сметките от страна на съдебния изпълнител.

През м. октомври 2021 г. взискателят е изпратил нова молба по делото с МАЗ 00093210/08.10.2021 с посочени изпълнителни способи и искане да се предприемат нови изпълнителни действия, като се наложат запори върху банкови сметки на длъжника.

Искането е изпълнено и е изпратено запорно съобщение до банката от съдебния изпълнител.

На дата 25.05.2023г. от взискателя е изпратена нова молба с искане за предприемане на изпълнителни способи, като се извърши справка в ТП на НОИ и в РБСС на БНБ, и да се наложи запор върху трудовите възнаграждения и банкови сметки на лицето.

През м. октомври 2023г. е представена нова молба по делото - МАЗ 00196661/02.10.2023 с посочен изпълнителен способ, като се наложи запор върху разплащателна сметка в „Пейнетикс“ АД, както и да се наложи запор върху вземане от трудово възнаграждение.

Запорите са изпълнение от съдебния изпълнител.

С оглед на настъпилото частно правоприемство между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, настоящ кредитор по процесното вземане се явява единствено „ЕОС Матрикс“ ЕООД. За осъществяване правните последици на договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента и цесионера, че със сключването му вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера. С оглед на това, „ЕОС Матрикс” ЕООД се явява кредитор от датата на сключването на договора за цесия. Становището, че придобиване на вземането от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия се подкрепя категорично от съдебната практика - Решение № 404 от 12.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 666/2015 г., IV г. о., ГК и Решение № 239 от 15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 986/2017 г. I т. о., ТК.

Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за 3 прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя /в този смисъл: Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд - Пловдив/. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, пор ади евентуалнобездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.