Решение № 8 от 13.01.2022, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 282/2021
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 13.01.2022
- В сила
- 12.01.2022
- Състав
- Аделина Тушева, Елизабета Кралева, Таня Живкова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Монтана, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Аделина Тушева
Членове:
Елизабета Кралева
Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20211600500282 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260312 от 14.07.2021година постановено по гр.д.
№368//2021година по описа на Районен съд гр.Монтана е осъдена ЕОС“М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.А. сумата от 3 103.36 лева, представляваща получена сума по образувано изп.дело №518/2014г. по описа на ЧСИ М. И., на отпаднало основание, чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска, 09.02.2021г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 860.00 лева разноски в производството, адвокатски хонорар, държавни такси и депозит за вещо лице.
Това решение е обжалвано от„ЕОС“М.“ ЕООД гр.*в предвидения в закона срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.В жалбата са изложени подробни доводи и съображения за неоснователността на иска.Твърди се, че се касае за доброволно платена сума, с която е изпълнено едно задължение по повод възникнало между страните облигационно правоотношение.Моли съда да отмени атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно и отхвърли така предявения иск изцяло с произтичащите 1 от това последици.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява , но чрез упълномощен представител представя писмени бележки с подробно изложени доводи за неоснователност на исковата претенция.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Ц.Й. чрез пълномощника й адв.Д.М. срещу така подадената жалба с изложени доводи за нейната неоснователност.Отговорът е подробно мотивиран и в него се обсъждат доводите изложени във въззивната жалба.Моли съда да постанови решение с което да остави жалбата без уважение и потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззиваемата не се представлява , но е постъпило писмено допълнително становище от процесуалния й представител.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса по отношение на подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55,ал.1, пр.3 от ЗЗД за сумата от 3103,36лева платени на отпаднало основание по изп.д.№ 518/2014година по описа на ЧСИ М.И. с рег.
№*.Първоинстанционния съд след задълбочен анализ на доказателствата по делото е приел, че по образуваното изп.дело ищцата е превела сумата от 3 103.36 лева на ответника, факт, който не се оспорва от „ЕОС М.с” ЕООД.
Факта на плащането се установява от приложеното удостоверение, издадено от ЧСИ М.И., от което е видно, че на 26.02.2016г. са преведени на взискателя 176.61 лева, на 29.06.2016г. са преведени на взискателя 178.81 лева и на 18.01.2019г. сумата от 2 747.94 лева, преведени директно на взискателя или общо в размер на 3 103.36 лева.Тъй като издадената заповед за изпълнение въз основа на която е издаден изпълнителния лист и е образувано процесното 2 изпълнително дело е обезсилена, МРС е приел, че е отпаднало основанието въз основа на което са получени горните суми и е уважил исковата претенция изцяло.Тези доводи на първоинстанционния съд не се споделят изцяло от настоящата инстанция по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД за върщане на получени суми на отпаднало основание.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 23.04.2014г. по ч.гр.д. № 80482/ 2014г. на РС Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК в полза на „У.Б.“ АД срещу Ц.Й., кредитополучател, и Й.Ц., поръчител, с която заповед длъжниците били осъдени да заплатят на кредитора сумата от 8 854.00 лева, неизплатена главница по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва до изплащане на вземането, сумата от 1 042.45 лева договорна лихва от 30.06.2013г. до 16.04.2014г., сумата от 197.92 лева държавна такса и 691.94 лева адвокатско възнаграждение.
На 05.06.2014г. е образувано изп.д.№ 518/2014г. при ЧСИ М.И., по което са предприети са действия от съдебния изпълнител по проучване на имущественото състояние на длъжниците и налагане на необходимите обезпечителни мерки.Впоследствие като взискател по делото е конституиран ЕОС „М.“ поради извършена цесия на процесното вземане към длъжниците.
С разпореждане от 07.06.2019г. е приключено изпълнителното дело, поради изплащане на задължението по него.
Установено е също така, че с определение от 31.12.2020г. на РС Монтана по ч.гр.д. № 80482/2014г., е обезсилена спрямо ищцата издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и издадения на основание чл.418 ГПК изпълнителен лист.
Преди обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, по образуваното изп.дело №518/2014г. на са преведени от ищцата постъпили директно по сметката на взискателя, съответно сума в размер на 176.61 лева на 26.06.2016г., сума в размер на 178.81 лева на 29.06.2016г. и на 18.01.2019г. сума в размер на 2 747.94 лева или общо сума в размер на 3 103.36 лева.
Посочените плащания представляват предмета на исковата претенция.
От приложената на л.117 от изпълнителното дело молба вх.
№01030/18.02019година подадена до ЧСИ от ЕОС“М.“ е видно, че след 3 датата на сключване на цесията 23.11.2015година от Ц.Й. по сметка на взискателя е постъпило доброволно плащане в размер на 2747,94лева.Тази сума не е превеждана по изпълнителното дело, а директно е преведена на взискателя.Длъжникът е платил доброволно едно свое задължение, породено от задължение за връщане на потребителски кредит извън изпълнителното производство.За тази сума не може да се приеме, че е платена на отпаднало основание, тъй като не касае изпълнителното производство, по което е обезсилен издадения изпълнителен лист и за същата не са налице условията на чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД.Ето защо в тази част, с която е присъдена и сумата от 2747,94лева атакуваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а исковата претенция отхвърлена като неоснователна.За останалат част от присъдената сума са налице условията на чл.55,ал.1пр.3 от ЗЗД и жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено. Следва да бъде отменено решението и в частта за разноските над присъдената сума от 94,60лева .
С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в ръзмер на 55,18лева.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260312 от 14.07.2021година постановено по гр.д.№368//2021година по описа на Районен съд гр.Монтана В ЧАСТТА , в която е осъдена ЕОС“М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.А. н а д сумата от 355.42 лева до присъдената от 3103,36ливо, представляваща получена сума по образувано изп.дело №518/2014г. по описа на ЧСИ М. И., на отпаднало основание, чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска, 09.02.2021г., до окончателното й изплащане, както и над сумата о т 94.60 лева до присъдените 860.00лева разноски в производството , като ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част като законосъобразно.
ОСЪЖДА Ц.А. със снет по делото адрес ДА ЗАПЛАТИ НА
ЕОС“М.“ ЕООД, софия сумата от 55,18лева разноски в настоящето 4 производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5