Определение № 817 от 20.02.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 2348/2025
- Вид
- Определение № 817
- Подписан
- 20.02.2026
- В сила
- 20.02.2026
- Състав
- Албена Бонева, Мария Христова, Боян Цонев
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 т. 1 - т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 т. 1 - т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 т. 1 - т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 282, ал. 2, пр.2 · Наказателен кодекс
- чл. 304б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.97, т.3 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 817 гр. София, 20.02.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Бонева
Членове:
Боян Цонев
Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20258002102348 по описа за 2025 година
Производството е образувано по касационна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Дечева, срещу въззивното решение № 52/27.03.2025 г. на Пловдивски апелативен съд по в. гр. д. № 16/2025 г. в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Д. А. Т. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнати му обвинения в извършване на престъпления по чл. 294, ал. 4, във вр. с ал. 1 НК; чл. 304б, ал. 1 НК; чл. 282, ал. 2, пр.2 вр. с чл. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК по ДП № 165/2015 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив и НОХД 1378/2018 г. на ОС – Пловдив, по които Д. А. Т. бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2022 г., до окончателното изплащане.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение в обжалваната му част.
Насрещната страна Д. А. Т. с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез адвокат Д. А., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице сочените основания за допускане на обжалването, тъй като въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалните и процесуални норми, в съответствие с практиката на ВКС. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.
284, ал. 3, т. 1 ГПК.
1
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Апелативен съд – Пловдив, след частична отмяна на решението на първостепенния съд, постановил друго, с което осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. А. Т. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнати му обвинения в извършване на престъпления по чл. 294, ал. 4, във вр. с ал. 1 НК; чл. 304б, ал. 1 НК; чл. 282, ал. 2, пр.2 вр. с чл. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК по ДП № 165/2015 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив и НОХД 1378/2018 г. на ОС – Пловдив, по които Д. А. Т. бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2022 г., до окончателното изплащане.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: На 17.09.2015г. Д. А. Т. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.294, ал.4 вр. ал.1 от НК. На 16.09.2015г. ищецът бил задържан за 24 часа, а при повдигане на обвинението било постановено задържането му под стража за 72 часа.
Съдът приел, че на 18.09.2015г. ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.304б, ал.1 от НК, а с постановление на прокурор от окръжна прокуратура било отказано внасянето в съда на искане за налагане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. Със същото било разпоредено Д. Т. да бъде освободен незабавно, като му била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв.
Въззивният съд установил, че Д. Т. бил привлечен като обвиняем и за други престъпления, както следва: 1/ С постановление от 17.10.2016 г. за престъпление по чл. 294, ал. 4, във вр. с ал. 1 НК, за три престъпления по чл. 282, ал. 2, пр.2 вр. с чл. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, както и за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; 2/ С постановление от 09.02.2017 г. за престъпление по чл. 294, ал. 4, във вр. с ал. 1 НК, за три престъпления по чл. 282, ал. 2, пр.2 вр. с чл. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и за едно престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК;
3/ С постановление от 28.11.2017 г. за престъпление по чл. 294, ал. 4, във вр. с ал. 1 НК, за престъпление по чл. 304б, ал. 1 НК, за престъпления по чл. 282, ал. 2, пр.2 вр. с чл. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Посочил, че наложената на ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ била отменена с постановление от 18.10.2017 г.; в периода от 06.12.2017г. до 07.12.2017г. било извършено предявяване на разследването срещу ищеца, а досъдебното производство приключило със заключително мнение за предаване на съд на обвиняемите, сред които и ищецът.
Съдът установил, че воденото срещу Д. Т. наказателно производство влязло в съдебна фаза на 28.02.2018г., като по внесения срещу него обвинителен акт било образувано НОХД 426/2018г. по описа на ОС – Пловдив. Същото било прекратено и върнато на прокуратурата за изправяне на констатираните несъответствия в обвинителния акт.
Констатирал още, че на 17.07.2018 г. обвинителният акт срещу ищеца и още две лица бил повторно внесен в съда и по него било образувано НОХД № 1378/2018г. на ОС – Пловдив. В хода на същото били проведени общо 20 открити съдебни заседания. Делото приключило с 2 постановената на 27.10.2021г. оправдателна присъда, с която ищецът бил признат за невиновен по повдигнатите му обвинения и оправдан, на основание чл. 304 НПК и на основание чл. 9, ал. 2 НК за престъплението по чл. 282, ал. 2, пр.2 вр. с чл. 1, вр. с чл. 26, ал.
1 НК.
Въззивният съд посочил, че след подадения от Прокуратурата протест, било образувано ВНОХД № 47/2022 г. на АС – Пловдив. В хода на същото били проведени три открити съдебни заседания, като с постановената на 03.10.2022 г. присъда била изменена присъдата на окръжния съд по отношение на Д. Т., като вместо на основание чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК, същият бил оправдан на основание чл. 304 от НПК. В останалата част оправдателната присъда била потвърдена. Същата влязла в сила на 19.10.2022 г.
С оглед на изложеното, съдът приел, че образуваното срещу ищеца наказателно производство (в двете му фази) продължило от 17.09.2015 г. до 19.10.2022г. или общо 7 години, 1 месец и 2 дни. По време на досъдебното производство, на Д. Т. били повдигнати четири обвинения, три от които тежки по смисъла на НК, с голям обем и фактическа и правна сложност. Посочил, че след задържането му по ЗМВР, същият бил задържан с постановление на прокуратурата за 72 часа, а впоследствие спрямо него била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 2000 лв., наложена за период малко над 2г.
Обвинителният акт бил внасян два пъти в съда, след първото прекратяване на производството, а Прокуратурата протестирала постановената спрямо Т. оправдателна присъда. Приел, че с оглед обема на производството (23 тома) и проведените процесуалноследствени действия (разпит на над 200 свидетеля, изготвени експертизи, претърсване, изземване и прилагане на специални разузнавателни средства), делото се характеризира с фактическа и правна сложност, като основната тежест в производството била свързана с инкриминираната деятелност на ищеца, срещу когото били повдигнати четири обвинения, докато срещу всеки от останалите обвиняеми (А. Ч. и И. Б.) имало само по едно обвинение, при това с не толкова сложна фактическа обстановка на деянията.
Въззивният съд установил още, че непосредствено след привличането му като обвиняем, със заповед №8121к-3082 от 18.09.2015г. на Мминистъра на вътрешните работи по предложение от 17.09.2025г. на ОД на МВР-Пловдив и писмо от 17.09.2015г. от ОП-Пловдив, срещу Д. Т. било образувано дисциплинарно производство, завършило със заповед от 05.04.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и за прекратяване на служебното му правоотношение. Посочил, че с решението по адм. дело №6158/2016г. по описа на ВАС, влязло в сила на 09.10.2017г., заповедта била отменена.
Съдът приел, че във връзка с повдигнатите на ищеца обвинения за умишлени престъпления от общ характер по ДП ЗМ №2/16.09.2015г. на ОП-Пловдив, с решение от 23.10.2015г. на Заместник директора на ГД “Национална полиция“ било отнето даденото на Д. Т. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
Констатирал още, че воденото срещу Т. наказателно производство имало продължително и широко медийно отразяване в електронни новинарски издания от регионален и национален тип, през 2015г., 2016г., 2018г., 2019, 2021г., като основните акценти бил поставяни върху заеманата от ищеца към онзи момент отговорна публична длъжност (директор на РПУ – 3
Асеновград) и характера на повдигнатите обвинения за множество престъпления с корупционен характер; съдържали конкретни данни за повдигнатите обвинения и посочен източник – Прокуратурата в гр. Пловдив. Посочил още, че в част от изданията били поместени негови снимки, а една от публикациите съдържала и видеоклип, с анонс че е от задържането му.
Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Т. (дъщеря на ищеца) и А. К. (съпруг на сестрата на ищеца), по реда на чл.172 от ГПК, като посочил, че същите са непосредствени, логични, непротиворечиви, подкрепени от събраните по делото доказателства и при липса на такива, които ги опровергават. От същите съдът приел за установено, че след излизането му от ареста Д. Т. бил в шок, неадекватен, разстроен, отслабнал, блед, напрегнат и много измъчен. Напрежението върху него нараствало с течение на времето, породено от многобройните обаждания на роднини и приятели, които го разпитвали за случилото се, но у него оставало убеждението за недоверие. Станал избухлив, нервен, изолирал се от близките си, не искал да говори, затварял се в стаята си, изпаднал в депресия. Бил притеснен за семейството си и това, че не може да ги издържа, тъй като останал без работа в продължение на седем месеца, докато течала дисциплинарната проверка срещу него, а семейството му се издържало от получаваната от съпругата му минимална заплата. Информацията за повдигнатите срещу ищеца обвинения се разпространявала от медиите продължително и това му се отразявало негативно – не можел да си намери дълго време работа, голяма част от приятелите и познатите му се отдръпнали, имало множество коментари по негов адрес. Съдът приел за установено още, че около две години след обвиненията Т. започнал работа като заместник кмет, но и тогава коментарите срещу него не спирали. Имало случаи, когато на заседанията на Общинския съвет в гр. А. бил наричан „престъпник“, „местен феодал“ и „корумпиран“, които му се отразявали негативно, карали го да се затваря в себе си и да не общува. Станал по-спокоен, когато приключил работа като заместник кмет, но бил много променен като личност – не искал да говори, да се събира с хора, с компании, странял и се затворил в себе си. Съдът посочил още, че ищецът споделял на свидетеля К., че не бил готов да носи нови товари и да се ангажира политически. След напускане на общината Т. останал без работа известно време, след което започнал да работи в семейната фирма на съпругата си. Според свидетелката Т.а, по време на наказателното производство и след него баща започнал да вдига кръвно, имал главоболие и се оплаквал от изтръпване на ръката.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивният съд направил извод, че по делото са установени фактите попадащи в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ – повдигнато на ищеца обвинение, по което бил оправдан с влязла в сила присъда.
Развил съображения, че воденото срещу ищеца производство получило широка медийна разгласа, довело до отнемане на разрешителното му за носене и съхраняване на оръжие, както и за дисциплинарното му уволнение от заеманата от него длъжност към този момент.
Съдът направил извод, че последното било несъмнено свързано с повдигнатите обвинения, тъй като било образувано един ден след това и в него се съдържали данни за извършени дисциплинарни нарушения. С оглед на това заключил, че воденото срещу Т. наказателно 4 производство имало пряко отрицателно отражение върху неговата кариера, която била преустановена. В периода на производството същият изпълнявал длъжността заместник кмет в периода от 14.04.2016г. до 05.11.2019г.