Решение № 19878 от 01.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19878 гр. София, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110113647 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от "фирма" срещу С. Д. М., Г.

К. З., К. К. З., И. К. З., В. К. З. и С. И. З., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за заплащане разделно на суми както следва - С. Д. М., ЕГН ********** сумата от 1295,33 лв., ведно със законна лихва от 5.9.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 185,28 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 29.8.2019 г.мораторна лихва в размер на 1,2 лв. за периода от 30.9.2016 г. до 29.8.2019 г. и 42,14 лв. разноски по делото, а именно: 29,64 лв. държавна такса и 12,50 лв. възнаграждение на юрисконсулт; Г. К. З., ЕГН ********** сумата от 431,78 лв., ведно със законна лихва от 5.9.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 61,76 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 29.8.2019 г., мораторна лихва в размер на 0,4 лв. за периода от 30.9.2016 г. до 29.8.2019 г. и 14,04 лв. разноски по делото, а именно:

9,88 лв. държавна такса и 4,17 лв. възнаграждение на юрисконсулт; К. К. З., ЕГН ********** сумата от 431,78 лв. , ведно със законна лихва от 5.9.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 61,76 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 29.8.2019 г., мораторна лихва в размер на 0,4 лв. за периода от 30.9.2016 г. до 29.8.2019 г. и 14,04 лв. разноски по делото, а именно: 9,88 лв. държавна такса и 4,17 лв. възнаграждение на юрисконсулт; И. К. З., ЕГН ********** сумата от 431,78 лв. , ведно със законна лихва от 5.9.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 61,76 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 29.8.2019 г., мораторна лихва в размер на 0,4 лв. за периода от 30.9.2016 г. до 29.8.2019 г. и 14,04 лв. разноски по делото, а именно:

9,88 лв. държавна такса и 4,17 лв. възнаграждение на юрисконсулт; В. К. З., ЕГН ********** сумата от 431,78 лв. , ведно със законна лихва от 5.9.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 61,76 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 29.8.2019 г., мораторна лихва в размер на 0,4 лв. за периода от 30.9.2016 г. до 29.8.2019 г. и 14,04 лв. разноски по делото, а именно: 9,88 лв. държавна такса и 4,17 лв. възнаграждение на юрисконсулт; С. И. З., ЕГН ********** сумата от 431,78 лв. , ведно със законна лихва от 5.9.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер 1 на 61,76 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 29.8.2019 г., мораторна лихва в размер на 0,4 лв. за периода от 30.9.2016 г. до 29.8.2019 г. и 14,04 лв. разноски по делото, а именно:

9,88 лв. държавна такса и 4,17 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

По така подаденото заявление било образувано ч. гр. дело № 51281/2019 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците депозирали възражение, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че ответниците, като потребители на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.

Разсадника, бл.75, вх.Б, ет.4, ап.40, аб. № *** за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г., са потребявали топлинна енергия, която не са заплатили, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат разделно заплащане на претендираните суми.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, са депозирали писмени отговори, с които оспорват предявените искове като неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорват наличието на договорно правоотношение между страните.

Ответникът С. Д. М. твърди, че не е ползвал имота, който е допуснат до делба с решение от 26.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1504/2020 г. между други лица.

Правят възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

От нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно № 61 от 01.10.1982 г., том XII, дело № 2961 от 1982 г. се установява, че лицето Д. И.З.. е придобило правото на собственост върху ап. 40, находящ се в гр. С., ж.к. "Р.", бл. *, вгх. *, ет. *

Видно от удостоверение за наследници от 07.07.2014 г., издадено от СО-Район "К.п.", Д. И.З.. е починал на 17.09.1990 г., като е оставил за свои наследници по закон лицата Л. Л. З.. – съпруга, Р. Д. З. – М.а – дъщеря и К. Д. З. – син. Р. Д. З. – М. е починала на 02.02.2017 г., като съгласно представеното удостоверение за наследници издадено от СО-Район "И." е оставила за свои наследници по закон С. Д. М. – съпруг и Д. С. М. С.ов М. – син. Според удостоверение за наследници, представено на л. 23-24 от делото, смъртта на К. Д. З. е настъпила на 02.08.2017 г., а наследници по закон на починалия са С. И. З. – съпруга, Д. С. М. К. З. – син, В. К. З. – дъщеря, И. К. З. – син, К.

К. З. – син и Г. К. З. – син. От представеното по делото удостоверение за наследници на лицето Л. Л. З.. се установява, че последната е починала на 25.03.1997 г., оставяйки за свои наследници по закон Р. Д. З. – М.а – дъщеря и К. Д. З. – син.

Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот от 16.11.2017 г. С. Д. М. е дарил на Д. С. М. С.ов М. няколко недвижими имота, сред които и собствената си 1/4 идеална част от ап. 40, находящ се в гр. С., ж.к. "Р.", бл. *, вгх. *, ет. * Представено е и писмо от ищеца до ответниците, в което се посочва, че поради липса на изпълнение от тяхна страна на задължението за уведомяване на дружеството за настъпилото наследствено правоприемство служебно като титуляр на партидата за процесния имот е вписана ответницата С. З.. Не се установява писмото да е било връчено на ответниците.

По делото от страна на ищеца са представени още: извлечение от сметки по 2 месеци за процесния абонатен номер, договор между СЕС и Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз "фирма" ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и протокол от проведено ОС на СЕС за избор на ФДР заедно с приложен списък на ЕС, в който за апартамент № 40 е посочена като собственик Лозенка Лозанова З., договор между "фирма" и "фирма", съобщение към фактура с № 0081963098 и съобщение към фактура с № 0096730021, както и Общи условия.

По делото беше изслушана и съдебно-счетоводна (ССчЕ) експертиза.

Според заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ дължимите суми за доставена и потребена топлинна енергия в процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. е в размер от 5901,64 лв., от които 5160,51 лв. – главница и 741, 13 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва. Вещото лице е установило наличие на частично плащане от 30.12.2019 г. на стойност от 1566,03 лв., с която са погасени суми, както следва: 1295,34 лв. за главница за топлинна енергия, 20,80 лв. за главница за дялово разпределение, 228,54 лв. за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, 29,64 лв. за съдебни разноски и 12,51 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане в размер на 6,37 лв., както и че след отчитане на извършеното частично плащане непогасена е останала главница в размер от 3885,96 лв. Вещото лице е изчислило, че обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия в размера преди плащането от 5160,50 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 29.08.2019 г., изчислено от първия ден след срока за плащане е в размер от 741,13 лв., от която след отчитане на извършеното плащане е останал незаплатен остатък на стойност от 512,59 лв.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Процесният недвижим имот е придобит от Д. И.З.. на 01.10.1982 г., съгласно нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно № 61 от 01.10.1982 г., том XII, дело № 2961 от 1982 г. След настъпване на смъртта на посоченото лице на 17.09.1990 г., както и тази на съпругата му Л. Л. З.. на 25.03.1997 г., правото на собственост върху жилището е преминало на основание осъщественото наследствено правоприемство към наследниците им по закон, както следва: за Р. Д. З. – М.а – в обем 1/2 идеални части и за К. Д. З. – в обем 1/2 идеални части. Р. Д. З. – М.а е титуляр на правото на собственост върху наследената 1/2 идеална част от имота до смъртта си на 02.02.2017 г., когато предвид представеното удостоверение за наследници издадено от СО-Район "И.", притежаваните от нея права преминават към наследниците в обем за съпруга

С. Д. М. – 1/4 идеална част /съответства на 3/12 идеални части/ и за сина

Д. С. М. С.ов М. – 1/4 идеална част /съответства на 3/12 идеални части/. Притежаваните от К. Д. З. права в така възникналата собственост също са преминали към наследниците му след настъпване на смъртта му на 02.08.2017 г., 3 както следва: за съпругата му С. И. З. – 1/12 идеална част, за сина му Д. С. М. К. З. – 1/12 идеална част, за дъщеря му В. К. З. – 1/12 идеална част, за сина му И. К. З. – 1/12 идеална част, за сина му К. К. З. – 1/12 идеална част и за сина му Г. К. З. – 1/12 идеална част. Съгласно представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 16.11.2017 г. С. Д. М. е дарил на Д. С. М. С.ов М. притежаваната от него 1/4, респ. 3/12 идеални части от процесния имот.

Предвид изложеното съдът намира, че ответниците са носители на правото на собственост по отношение на топлоснабдения имот за период и в обем, както следва:

С. Д. М. – титуляр на правото на собственост върху 3/12 идеални части от имота в периода от 02.02.2017 г. до 15.11.2017 г. включително; С. И. З. – титуляр на правото на собственост върху 1/12 идеална част от имота от 02.08.2017 г.; В. К. З. - титуляр на правото на собственост върху 1/12 идеална част от имота от 02.08.2017 г.; И. К. З. титуляр на правото на собственост върху 1/12 идеална част от имота от 02.08.2017 г.;

К. К. З. – титуляр на правото на собственост върху 1/12 идеална част от имота от 02.08.2017 г. и Г. К. З. - титуляр на правото на собственост върху 1/12 идеална част от имота от 02.08.2017 г. Отделно от тях права в съсобствеността върху имота имат и лицата Д. С. М. С.ов М. – титуляр на правото на собственост върху 3/12 идеални части от имота в периода от 02.02.2017 г. до 15.11.2017 г., включително и на 6/12 идеални части от имота от 16.11.2017 г. и Д. С. М. К. З. - титуляр на правото на собственост върху 1/12 идеална част от имота от 02.08.2017 г.

Не се твърди и не се представят доказателства по делото за извършено разпореждане или ограничаване на правото на собственост върху жилището на посочените лица след датата на придобиването му с изключение на съобразения при определяне на правата на ответниците договор за дарение, предвид което съдът приема, че именно изброените по-горе лица са титуляри на правото на собственост върху процесния недвижим имот в рамките на посочения период. Ето защо, съдът счита, че ответниците се явяват пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове за посочената част от предявения с исковата молба период.