Решение № 317 от 06.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Велико Търново, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Йордан Воденичаров

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20244100500484 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.437 ГПК.

Предмет на подадената от името на ЗД «Б. И. » АД –гр.С. чрез пълномощника му – адвокат М. Г. от САК , жалба е постановен на 29.09.2023 г. по изпълнително дело №20237280400675 отказ на помощник частен съдебен изпълнител при частен съдебен изпълнител Диана Колева , вписан под № 728 в регистъра на КЧСИ, с район ВТОС да намали уговореното и удостоверено да е платено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Ж. Д. от ХАК в качеството й на пълномощник на взискателя Х. Р. К. - в размер на 800 лева, вменено в тежест на дружеството- длъжник на основание чл.79, ал.1 ГПК като разноски по изпълнението , с искане да бъде отменен и санкционирано намаляването му до нормативно установения минимум от 200 лева, предвиден за подаване на молбата за образуване на производството съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , а евентуално да бъде намалено до минималния предвиден в същата наредба размер, определен на основата на материалния интерес - чл.7, ал.2 , т.2.

Изложени са оплаквания с доводи за прекомерността му, чието градиво са обстоятелствата , че не са извършвани никакви действия на принудително изпълнение по почин на пълномощника на взискателя, а само по негова молба е образувано изпълнителното дело , което не разкрива нито фактическа, нито правна сложност , още повече , че дружеството застраховател има клонове и офиси в много населени места , публични сметки и се намира под контрол на КФН , няма доказателства за заплащане на 1 възнаграждението .

Съдебният изпълнител е изложил становище за неоснователност на жалбата.

Взискателят в срока по чл. 436, ал.2 ГПК чрез пълномощника си е възразил срещу нея .

Жалбата е допустима поради изрично предвидено в закона право на длъжника да оспори пред съда разноските по изпълнението- чл.435, ал.2, т.7 ГПК и подаването й в преклузивния срок по чл.436, ал.1 от ГПК, но е неоснователна .

Обжалваният вид разноски по изпълнението се определя от следния фактически състав:

1/ упълномощителна сделка за процесуално представителство от 13.09.2023 г. ; 2/ сключен между взискателя и пълномощника му договор за правна защита и съдействие с типичен подразбираем възлагателен предмет на изпълнение, доколкото няма нищо друго изрично и ограничително казано : образуване на изпълнително дело и осъществяване на функциите, произтичащи от упълномощаването/ представителство/; 3/ уговорено и отбелязано като заплатено в документа адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева; 4/ изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнителното дело , с искане до съдебния изпълнител да наложи запор на банковите сметки на длъжника , известни по делото .

Правилата на чл. 79, ал.1 и ал.2 от ГПК възлагат за сметка на длъжника всички такси и разноски по изпълнението , освен в изрично посочените в ал.1 случаи: когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; когато разноските са направени за изпълнителни способи, които не са приложени.

Общо предоставеното на длъжника право да оспори разноските по изпълнението / чл. 435, ал.2, т.7 ГПК/ обезпечава неговата възможност за защита и спрямо претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение като част от разноските по изпълнителното производство.

По своето естество отговорността му за разноски/ ограничена до техния размер/ има обективен характер , тъй-като за осъществяването й ú не се изисква негово поведение с упрек на вина . Тази отговорност е оправдано обоснована с положението , че когато не изпълнява доброволно задължението си, причинява образуване на изпълнително производство, неминуемо каузално свързано с разноски за провеждането му, а те нямаше да бъдат направени , ако имаше „изпреварващо“ изпълнение, което винаги е могъл да стори / дори и преди присъждането на вземането /.

Затова без значение за осъществяването й е

2 обстоятелството за „активността“ на процесуалния представител на взискателя в изпълнителното производство , а „правна и фактическа сложност на делото“ е логически трудно възприемливо да съществува , макар и да е възможно понякога да настъпят усложнения, които обаче касаят предприетите от съдебния изпълнител действия.

По начало към момента на уговарянето и заплащането на дадено адвокатско възнаграждение по повод на представителство по предстоящо принудително изпълнение , не винаги може да се знае/ макар и да може да се предполага / , че горната необходимост няма да възникне , а както вече бе казано, за да предотврати натоварването си с разноски , длъжникът е могъл да удовлетвори чрез плащане вземането не само преди образуването на изпълнителното дело, но и преди да бъде присъдено / настоящият случай обаче не такъв /, тъй-като неговото пораждане и състояние на изискуемост отдавна са настъпили.

Дори и да би се приела приложимостта на правилото на чл.78, ал.5 от ГПК относно разноските по изпълнението/ както съдилищата приемат / , в случая прекомерност няма , тъй-като размерът на възнаграждението надхвърля само със 167 лева сборният минимален определен съгласно чл. 10, т.1 , т.2, вр. с чл.7, ал.2 , т.2 от Наредбата/ събираемото вземане по изпълнителния лист присъдено на основание чл.38, ал.2, ал.1, т.2 от ЗА е 3 699 лева/ .

Услугата по чл.10, т.1 от Наредбата разгледана сама по себе си включва само оценка на положения от адвоката умствен труд по изготвянето на молба за образуването на изпълнително дело .

Но ако тя не е изрично упоменат предмет на договора за правна защита и съдействие, ще бъде „погълната“ от услугата по т.2 : дейността по извършване на процесуално представителство / по същината си това са действия на самия адвокат, подпомагащи провеждането на принудителното изпълнение, както и всякакъв вид защита на страната- клиент по изпълнителното дело: срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител , жалби на другата страна и т.н./ , доколкото е подразбираемо, че ако не е изрично изключена , т.е. плащането е само за изготвяне на молбата , тогава цялото възнаграждение обединява двете без разделението им .

Това е така , защото да изглежда „техническо“, действието на подаването на молбата от адвоката , колкото и все пак е изначален елемент от широкия предмет на осъществяване на учредената му представителна власт, съвпадаща договора за правна защита – аргумент от чл.34, вр. с чл.128, т.1 ГПК.

Иначе казано хипотезите на т.1 и т.2 може да са както алтернативност , така и на кумулативност. с предмета на в съотношение на

Посочването в жалбата , че нямало доказателства за плащането на възнаграждението не следва да се обсъжда , тъй-като длъжникът жалбоподател иска само намаляването му , не и изключването му въобще от обема на разноските/ намаляване е логически немислимо да се прави на нещо , което реално би го нямало или го няма / .

Предвид горното, съдът

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на ЗД «Б. И. » АД –гр.С., подадена чрез пълномощника му – адвокат М. Г. от САК срещу постановен на 29.09.2023 г. по изпълнително дело №20237280400675 отказ на помощник частен съдебен изпълнител при частен съдебен изпълнител Диана Колева , вписан под № 728 в регистъра на КЧСИ, с район ВТОС да намали уговореното и удостоверено да е платено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Ж. Д. от ХАК в качеството й на пълномощник на взискателя Х. Р. К. - в размер на 800 лева, вменено в тежест на дружествотодлъжник на основание чл.79, ал.1 ГПК като разноски по изпълнението .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4