Решение № 440 от 04.01.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Велико Търново , 29.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина Солакова

Георги Драгoстинов

Светослав Иванов

Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело № 20204100500926 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.

С решение № 713/14.10.2020 г. по гр. д. № 1646/2020 г. на Великотърновския районен съд (ВТРС) на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Г. П. Г., ЕГН: **********, гр. К., ул. „И.Г. № ., извършено със заповед № 366з-1234/19.05.2020 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на Министерството на вътрешните работи (МВР), гр. Велико Търново, БУЛСТАТ: .., ул. „Б.К. № ..; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Г. П. Г. е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „техник – механик/технически контрол на МПС“ в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им и водачи (РОППССВ)“, сектор „Пътна полиция (ПП)“, отдел „Охранителна полиция (ОП)“ при ОД на МВР, гр. В.Т.. Със същото решение районният съд е осъдил ОД на МВР, гр. В. Т. да заплати на Г. П. Г. сумата от 5 238.58 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 19.05.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаването на исковата молба да датата на окончателното изплащане на обезщетението; искът за разликата над присъдената сума до 7072.08 лв. е бил отхвърлен поради неоснователност. Със същото решение първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските.

По делото е постъпила въззивна жалба от ОД на МВР, гр. В.Т., с която то се обжалва в уважителната му част. Релевират се доводи за неговата неправилност, поради това че 1 неправилно ВТРС е приел, че Г. П. Г.не е бил длъжен да следи за съответствието на поставяните регистрационни табели, за които МПС са издадени, с МПС, на които действително са поставяни тези табели от Г. Моли Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да отмени решението на ВТРС, като постанови ново, с което да бъдат отхвърлени така предявените искове. Претендира и разноски.

В о. с. з. на 21.12.2020 г. въззиваемата страна, Г. П. Г., гр. К., оспорва въззивната жалба, моли ВТОС да остави същата без уважение. Иска присъждането на разноски.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

От кадровата справка Г. П. Г. (т. 1, л. 162 от п. д.) се установява, като това, впрочем, е безспорно между страните, че на 16.04.1992 г. между ОД на МВР, гр. В.Т., и Г. П. Г. е било постигнато съгласие последният да престира в полза юридическото лице трудовата си сила срещу възнаграждение, заемайки длъжността „теханик-механик/технически контрол на МПС“ в група „РОППССВ“, сектор „ПП“, отдел „ОП“. От длъжностната характеристика на Г. П. Г. (т. 1, л. 161 от п. д.) се установява, че като „техник, механик“ той е следвало „[в] рамките на своите правомощия [да] отговаря за съответствието на извършените от него проверки на техническото състояние и идентификация на превозните средства и съответствието на данните в документите за регистрация и пререгистрация“.

По силата на Технологичния ред за работа на „РОППССВ“, сектор „ПП“, отдел „ОП“, обхващащ всички дейности по регистрация, пререгистрация, спиране от движение, пускане в движение, прекратяване на регистрация и възстановяване на регистрация на превозни средства, както и издаване на удостоверителни документи с данни за превозното средство (ПС) и собственика, раздел „Идентификация и проверка на състоянието на превозните средства работно място № 2“, т. II: „Действията на служител – техник-механик/технически контрол на моторни превозни средства (МПС) – „ЛРТП“, в сектор „ПП“ по идентификация и проверка на техническо състояние на превозни средства“ (т. 1, л. 142 и сл. от п. д.), се изразяват в частност в това, че по силата от т. 2, „техникът – механик“ трябва да извършва идентификация на пътни превозни средства, регламентирана в Наредба № I-45/2000 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на същия акт на директора на ОД на МВР, гр.

В.Т., в същия раздел в т. III, б. „А“, т. 3 е посочено, че „техникът-механик“ при идентификация на превозни средства въз основа на споменатата наредба на министъра 2 следва да сравни данните на идентификационния номер на рамата от документите с тези върху превозните средства. В същите Технологични правила е посочено, че работниците на работно място № 4 извършват дейност, свързаната с (де)монтажа на табели с регистрационни номера.

Безспорно между страните е, че през периода от 17.10.2019 г. до 02.01.2020 г. Г. П. Г. е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в бездействия да установи точно идентификацията на представените за регистрация на МПС документи с действително регистрираните МПС. Георгиев твърди в исковата молба в тази връзка, че нему не са били вменени подобно задължения. Въпросните бездействия на Г. се установяват и посредством заповед № 366з-1234/19.05.2020 г. на директора на ОД на МВР – гр. Велико Търново (т. 1, л. 8 от п. д.), която е била връчена на Г. П. Г. на същата дата, а също и от резултатите (т. 1, л. 52-82 от п. д.) от извършената въз основа на заповед № 366з34/07.01.2020 г. на директор на ОД на МВР, гр. В.Т., за извършването на проверка на служебните задължения на длъжностните лица от сектор „ПП“, в отдел „ОП“ за периода от 01.01.2018 г. до 03.01.2020 г. (т. 2, л. 505 от п. д.).

Видно от приложените по делото заверени копия на болнични листи (т. 1, л. 6-7 от п. д.) в периода от 09.03.2020 г. до 11.05.2020 г. Г. П. Г. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. От приложената по делото покана от 28.04.2020 г. на директора на ОД на МВР (т. 1, л. 83 от п. д.) се установява, че същата (покана) е била връчена на Г., ведно със справка от 28.04.2020 г., на 29.04.2020 г. в 11:45 л. Всъщност, това обстоятелство не е оспорено от адресата на поканата. Няма спор и по това, което също така се доказва и от протокол от 08.05.2020 г. (т. 1, л. 84 от п. д.), че в дадения до 15 ч. на 05.05.2020 г. срок Г.П.

Г. не е представил пред ОД на МВР обяснения по смисъла на чл. 193, ал. 1 КТ.

На 05.05.2020 г. със описаната по-горе заповед на директора на ОД на МВР, гр.

Велико Търново, Г. П. Г. е бил наказан дисциплинарно с „уволнение“, поради извършените от него нарушения (бездействия) на трудовата дисциплина, посочени по-горе и описани подробно в същата заповед. Брутното трудово възнаграждение на Г. П. Г. за последния пълен отработен месец преди уволнението му – м. февруари 2020 г. – е било в размер на 1178.68 лв., съгласно удостоверение от 16.09.2020 г. на ОД на МВР (т. 1, л. 48 от п. д.). От удостоверение от 16.07.2020 г. на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите и регистрационна карта от 15.06.2020 г. (т. 1, л. 14-15 от п. д.) се доказва по делото, че Г. П. Г. не е престирал трудовата си сила срещу възнаграждение по трудов договор, след като е бил уволнен, като освен това се е регистрирал и в Бюрото по труда като безработен.

По правото:

ВТОС намира, че ВТРС е бил сезиран със следните искове на Г.П.Г. от гр. К. срещу 3

ОД на МВР, гр. В.Т. (1) за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ), (2) за възстановяване на предишната работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и (3) за обезщетение в размер на 7072.08 лв. за времето, през което работникът е бил останал без работа. Последният (трети) иск е бил уважен частично от първоинстанционния съд: само за сумата от 5238.58 лв. – за периода от 19.05.2020 г. до 30.09.2020 г., и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 7072.08 лв. – за периода от 01.10.2020 г. до 19.11.2020 г. Предвид липсата на въззивна жалба от Г. П. Г. срещу решението на районния съд в отхвърлителната му част по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в този пункт съдебният акт е влязъл в законна сила (чл. 296, т. 2, пр. 1 ГПК) и, следователно, не подлежи на разглеждане от въззивния съд (вж. и чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК).

В случая е безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Г. П. Г. е заемал длъжността „техник-механик“; че Г. П. Г. не е извършил проверка за съответствие между документите за регистрация и действително регистрираните МПС, описани в заповедта за уволнението му; че трудовото правоотношение е било прекратено със заповед на директора на ОД на МВР на 05.05.2020 г.

Работодателят, обаче, носи доказателствена тежест, за да докаже законосъобразността на заповедта за уволнение: че преди да наложи дисциплинарното наказание „уволнение“ с мотивирана заповед, издадена в срока по чл. 194, ал. 1 и ал. 3 КТ, в която е посочено кой е нарушителят и кога е извършено нарушението (чл. 195, ал. 1 КТ), ОД на МВР е дала възможност на работника Георгиев да даде обяснения (чл. 193, ал. 1 КТ), които не са били дадени по вина на работника (чл. 193, ал. 3 КТ). (Въпросът, дали Г. П. Г. е бил длъжен, или не, да идентифицира точно, че регистрационните табели, които поставя, се отнасят действително до тези МПС, за които са издадени, а не до други МПС, е правен и следва от подвеждането на установените по делото факти под релевантните правни норми.) Работникът носи доказателствена тежест, за да установи както че не е работил за периода от шест месеца след уволнението му и, следователно, не е получавал трудово възнаграждение; така и размерът на брутното му трудово възнаграждение. Всяка от страните трябва да докаже и основанията, посредством които черпи своите възражения (напр., че трудовият договор би се прекратил на някое друго основание, въпреки уволнението, и др. т.).

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

В настоящето дело се установи, че уволнението на Г. П. Г. е извършено от директора на ОД на МВР, докато работникът е бил отпуск по болест. Но състоянието на работника не е било толкова тежко, за да е бил в невъзможност да даде обяснения. Напротив, нему е било 4 предписано домашно лечение, а заповедта му е била връчена вкъщи. При това ВТОС намира, че бездействието на Г. да даде обяснения за твърдените от ОД на МВР нарушения на трудовата дисциплина, са изцяло по негова вина: арг. от чл. 193, ал. 3, във вр. с ал. 1 КТ.

(В този смисъл е константната практика на ВКС: вж. напр. р. № 106/25.04.2013 г. по гр. д. № 698/2012 г., IV г. о. и р. № 287/05.11.2013 г. по гр. д. № 1299/2013 г., III г. о.) Впрочем, щом като Г. П. Г. е могъл да представи своевременно на ОД на МВР болничните си листи, то очевидно за него не е имало пречка да депозира и обясненията си относно преписваните му нарушения.

Настоящият състав на въззивният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 194 КТ. В заповедта за уволнението на ОД на МВР са посочени точно нарушенията, изразяващи се в това, че Г. П. Г. не е сверил дадените от издаденото свидетелство за регистрация (СР) на МПС с физически предоставеното на работно място № 4 превозно средство, като това е довело до несъответствие между регистрационните табели и МПС, на което са били монтирани. Всички тези обстоятелства са несъмнено доказани по делото и са безспорни, като Г. признава още, че не е извършил въпросните проверки за идентификация, но възразява, че не е бил длъжен за това. Ето защо в случая се спори по това бил ли е длъжен Г. П. Г. да извърши такава проверка между СР на МПС с физически предоставеното на работно място № 4 превозно средство, на което именно в крайна сметка е монтирал регистрационните номера.

ВТОС приема, че подобно задължение е било правно вменено на работника.

Първо, това следва от обстоятелството, че Г. П. Г. е заемал длъжността „техникмеханик“, чиято длъжностна характеристика го задължава „[в] рамките на своите правомощия [да] отговаря за съответствието на извършените от него проверки на техническото състояние и идентификация на превозните средства и съответствието на данните в документите за регистрация и пререгистрация“.