Решение № 6795 от 02.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6795 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110148543 по описа за 2022 година

Г..

Производството е образувано по искова молба от ........... против Д. Д. П. и С. Д.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 20, находящ се в гр. ............

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 2 982, 08 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 444, 17 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 09.09.2021 г.; сумата 52, 08 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.08.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 10, 72 лв. мораторна лихва за периода 01.10.2018 г. – 09.09.2021 г., като ответниците отговарят разделно – за по 1/12 от посочените суми, т.е, всяка от тях за: сумата 248, 51 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 37, 01 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 09.09.2021 г.; с у м а т а 4, 34 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.08.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата 1 на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 0, 89 лв. мораторна лихва за периода 01.10.2018 г. – 09.09.2021 г., Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 30.09.2021 г. по ч.гр.д. № 55470/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжниците са възразили.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Д.

Д. П. и С. Д. Г., с който оспорват исковете. Считат, че неправилно на ищеца е била дадена повторна възможност за отстраняване на констатирана от съда нередовност на исковата молба. Оспорват качеството си на клиенти на топлинна енергия за исковия период. Оспорват съществуването на облигационно правоотношение с ищеца за исковия период. Оспорват процесният имот да е топлоснабден; абонатната станция да е изправна; монтираният в абонатната станция общ топломер да е изправен; в имота да са монтирани радиатори или други елементи от сградната мрежова система, на които да са монтирани индивидуални разпределители, които да са изправни; начислената стойност на топлинна енергия да съответства на реално доставената такава; начислените суми да са били съобразени с цените на топлинната енергия през исковия период. Оспорват претенцията на ищеца за цена на дяловото разпределение. Оспорват ищецът да ги е поставил в забава по отношение на процесните задължения за главница.

Позовават се на давност. Молят съда да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 27.09.2021 г. ........... е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците Д. Д. П., С. Д. Г., ........... и ............ за: сумата 2 982, 08 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 444, 17 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 09.09.2021 г.; сумата 52, 08 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.08.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 10, 72 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.10.2018 г. – 09.09.2021 г., които се претендират в условията на разделност – както следва: Д. Д. П. – 1/12, С. Д. Г. – 1/12, ........... – 2/12 и ............ – 8/12.

С разпореждане от 30.09.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като е присъдил и държавна такса в размер на 69, 78 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на длъжниците ........... и .............

В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците Д. Д. П. и С. Д.

Г..

В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение по отношение възразилите длъжници.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 19.05.1993 г.

............ и ............. продават на ........... и ............ следния недвижим имот: апартамент № 20, находящ се в гр. ............, с площ от 65, 43 кв.м., състоящ се от: една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения.

Видно от удостоверение за наследници от 14.10.2003 г., изд. от Столична община, Район „Връбница“, ........... е починал на 20.04.2001 г., като е оставила наследници по закон: ............ – съпруга, ........... – син и ........... – син.

Видно от удостоверение за наследници от 13.03.2023 г., изд. от Столична 2 община, Район „Връбница“, ........... е починал на 21.07.2009 г., като е оставил наследници по закон: Д. Д. П. – съпруга и С. Д. Г. – дъщеря.

По делото е представен протокол от проведено на 05.07.2001 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. ............, на което те са взели решение да се сключи договор с .............., за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на ............... В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор № 407/29.08.2001 г., сключен между ЕС като възложител и .............. като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ........... – възложител и ............ /с предишно фирмено наименование ............../ – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от ............. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота – за 4 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО въз основа на отчети на уредите, извършени на 25.05.2019 г. и 29.05.2020 г. Начислена е и топлинна енергия за БГВ въз основа на отчетите на 1 бр. водомер, извършени на посочените дати, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 2 957, 91 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 3 239, 10 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 281, 19 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период м.08.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата 52, 08 лв.

Според заключението на експертизата общият топломер в абонатната станция е преминал метрологични проверки и е годно средство за търговско измерване.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Елена И., че за исковия период няма данни за извършени плащания.

Вещото лице е посочило и че стойността на дяловото разпределение за исковия период м.08.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата 52, 08 лв.

3

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК са депозирани възражения от длъжниците. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 19.05.1993 г. се установява, че на посочената дата ........... и ............ са придобили собствеността на процесния имот. По делото не се твърди и установява към посочения момент двамата да са били в брак, с оглед на което следва да се приеме, че имотът е придобит в условията на обикновена съсобственост – по 1/2.