Решение № 18553 от 10.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16225/2023
- Вид
- Решение № 18553
- Подписан
- 10.11.2023
- Състав
- ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 18553 гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110116225 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Предявен е иск правна квалификация чл. 411,, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” и разходи за определянето му, заедно със законна лихва от предявяване на иска до погасяването. Ищецът ЗД „Б“АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 4717,96лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и, че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му.
Твърди, че след покана ответникът е заплатил само част от дължимата сума в размер на 4132,96 лева, като е останал незаплатен остатък от 600лева.
Ответникът „Д З“АД оспорва иска, като твърди, че с извършеното плащане е погасил изцяло регресния дълг, както и че платеното обезщетение 1 надхвърля размера на действителните вреди.
След уточнение от страните, направено в проведено на 10.10.23г. открито съдебно заседание, съдът е приел с окончателния доклад по делото , че претендираната сума от 600лева се отнася за разход за отдаване на автомобил под наем , който разход според ищеца следва да бъде заплатен от ответника по регресната претенция, заедно със законната лихва от датата на исковата молба в съда.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл.
411,, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства. В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил претендираното вземане на падежа.
На основание чл. 153,ГПК за безспорно е отделено между страните обстоятелството , че ответникът е заплатил на ищеца по процесната щета сумата 4132,96 лева в погашение на регресния дълг.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в 2 срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 24.8.2023 г. всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за безспорни между страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът дължи ли се от ответника заплатената от ищеца сума по фактура № 1200000322/09.07.18г. , отнасяща се до „отдаване на автомобил под наем“. По отношение на тази претенция съдът напълно споделя възраженията на ответника , направени с отговора на исковата молба, че от представената към исковата молба фактура не става ясно каква е била необходимостта на ищеца от наемане на автомобил, какъв автомобил е нает, за какъв период , както и каква е връзката на услугата“ отдаване на автомобил под наем“ с предявената от увреденото лице претенция към застрахователя по застраховка „Каско на МПС“, а отделно от това издадената фактура е с получател ищцовото дружество , а не увреденото в резултат на ПТП лице. От ангажираните от ищеца писмени доказателства не се установява посочената сума „отдаване на автомобил под наем |“ да съставлява сума за наем на заместващ автомобил, предоставен от ищеца на застрахования , доколкото нито са налице твърдения, нито са ангажирани доказателства в тази насока.
С оглед на гореизложеното и липсата на ангажирани от ищеца доказателства за останалия според твърденията на ищцовото дружество незаплатен остатък , представляващ разход за „отдаване на автомобил под наем“ в размер на 600лева , исковата претенция ще следва да се отхвърли. С оглед ангажираните по делото доказателства съдът намира, че с извършеното от ответника заплащане на сума в размер на 4132,96лева след отправена от ищеца извънсъдебна покана и в законоустановения срок за това, ответникът е погасил изцяло регресното вземане на ищеца.
3
Ето защо искът за незаплатения остатък недоказан в процеса, следва да бъде отхвърлен. от 600лева, доколкото е
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски за производството в размер на 100лева за юрисконсултско възнаграждение .
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД“Б“АД ,ЕИК ........... срещу „Д З“АД ,ЕИК ............ на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД иск за заплащане на сумата от 600 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение и разходи за определянето му по имуществена застраховка „Каско” полица № Е17990000291 за вреди, причинени на лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег. № .......... / по щета № 1703006775/ , причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.03.2017 г. в гр. София , по вина на водача на автомобил „Киа Пиканто“с рег. № ............ , застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, заедно със законната лихва от 29.03.2023 г. до погасяване на задължението .
ОСЪЖДА и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗД“Б“АД ,ЕИК ........... ДА ЗАПЛАТИ НА „Д З“АД ,ЕИК ............ сумата 100 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4