Определение № 797 от 13.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. Варна, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500226 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 7114/04.09.2025г. по регистратурата на РС - Девня подадена от М. Я. М., ЕГН ********** чрез процесуалния й представител срещу Решение № 126/24.07.2025г. постановено по гр.д. № 169/2024г. по описа на РС-Девня, с което съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Я. И. Я. и М. Г.

Я. против А. А. А. и М. Я. М., че Я. И. Я. и М. Г. Я. а са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на основание давностно владение, осъществявано от 2011г. до настоящия момент на следния недвижим имот: дворно място с площ от 1900 кв.м., при граници: улица, имоти ... – 37 и I – 281, съставляващо урегулиран поземлен имот ...2 по плана на с.Хр..., общ. П..., област Варна, ПРИЕЛ Е ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Я. И. Я. и М. Г. Я. против А. А. А. и М. Я. М., че А. А. А. и М. Я. М. не притежават право на строеж за изграждане на следните сгради в дворно място с площ от 1900 кв. м., при граници улица, имоти ... – 37 и I – 281, съставляващо урегулиран поземлен имот ...2 по плана на с. Хр..., общ. П..., област Варна, а именно: жилищна сграда с площ от 70 кв. м. с прилежащо мазе с площ от 25 кв.м.; жилищна сграда /лятна кухня / с площ от 40 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 25 кв. м. поради това, че същите са престанали да имат характеристиката на груб строеж преди 2011г. и правото на строеж е погА.о и е ОСЪДИЛ А. А. А. и М. Я. М. да заплатят на Я. И. Я. и М. Г. Я. сумата от 3669 лева разноски по делото.

Въззивницата М. М., чрез процесуалния си представител заявява становище за недопустимост на обжалваното решение, а в евентуалност за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение в резултат на необсъждане на събраните 1 по делото доказателства в съвкупност. Счита, че не е била надлежна страна – ответник в първоинстанционното производство, поради това, че е прехвърлила собствеността на процесния имот на 26.01.2024г., т.е преди датата на вписване на исковата молба на 09.04.2024г. и е престанала да бъде титуляр на правото на собственост върху имота, с което оспорва допустимостта на постановеното решение.

Излага, че при преценка твърденията на ищците за изтекла в тяхна полза придобивна давност съдът не е обсъдил и двата елемента от фактическия състав – упражняване на фактическа власт в законоустановения период от време и намерение за своене на имота.

Оспорва наличието на субективния елемент на давностното владение като се позовава на свидетелски показания според които имотът е познат като собствен на Лазар Пенчев, а не на ищците Я. и М. Я.и. Позовава се и на установеното от показанията на свидетелите на ответниците, че Я. Я. е искал да купи процесния имот от неговия собственик, с което обосновава, че ищецът не е считал себе си за собственик на процесния имот. Оспорва и изложеното от съда основание за некредитиране на показанията на свидетеля П... Г..., поради това, че между него и ищеца Я. е имало конфликт. Възразява и срещу необсъждането от съда на предварителния договор за продажба на имота от страна на „Дейвид Ричард Руфинг“ ЕООД, което заедно с управителя си е бил познат като собственик на процесния имот. Предвид липсата на доказателства за намерението на ищеца Я. Я. да придобие процесния имот по давност за себе си и необсъждането на всички доказателства, счита че постановеното решение противоречи на материалния и на процесуалния закон. Моли за отмяна на обжалваното решение.

Оспорва решението и в частта, с която съдът е присъдил в полза на ищците съдебноделоводни разноски в размер на 3669 лева, като по оспорването съдът се е произнесъл по реда на чл.248 от ГПК с определение № 806/24.10.2025г., с което молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е оставена без уважение.

В срока по чл.263 о т ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемите страни – Я. И. Я. и М. Г. Я., чрез процесуалния им представител. Считат жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно, законосъобразно и обосновано от събраните и обсъдени от съда доказателства по делото. Оспорват твърденията на въззивника М. М., че не е надлежна страна по делото, поради това, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, ответницата М. все още не се е разпоредила с имота в полза на втория ответник А. А.. Оспорват се и възраженията за неустановеност по делото на субективния елемент – намерението за своене на имота от ищците Я.и по отношение на процесния имот, като се позовава на събраните по делото гласни доказателства установяващи, че имотът е на Я. и М. и те са го владели с намерение да го своят за себе си.

Сочи, че свидетелите на въззивника са твърдяли, че тя е закупила имота от англичанин, което не отговаря на доказателствата по делото, според които в нейна полза е издаден констативен нот.акт за собственост по силата на давностно владение. Счита, че правилно първоинстанционния съд е оценил показанията на свидетеля П... Г... като произходящи от лице живеещо на семейни начала с М. М., а тези на свидетелката Г... М... като 2 противоречащи на показанията на свидетелите на ищците. По отношение на предварителния договор от 20.04.2013г. посочват, че въз основа на него купувачът М. М. не е получила владението на имота, нито пък с него е уговорен краен срок за сключване на окончателен договор, като считат, че такъв не би могъл да се сключи предвид на факта, че дружеството продавач „Дейвид Ричард Руфинг“ ЕООД е било заличено през 2013г. Считат, че правило съдът е приел за установено, че собственици на процесния имот са ... и М. Я.и, както и че ответниците не притежават право на строеж по отношение на сгради в имота, поради това, че същото е погА.о по давност считано от 2011г. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на РС - Девня да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират за присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Постъпила е и частна жалба, вх.№ 8889/13.11.2025г. по регистратурата на РС - Девня от М. Я. М., чрез процесуалния й представител срещу Определение № 806/24.10.2025г. по гр.д.№ 169/2024г. по описа на РС - Девня постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателката за изменение на съдебното решение № 126/24.07.2025г. в частта за разноските.

В жалбата се оспорва правилността на определението с твърдения, че присъденото в полза на ищците адвокатско възнаграждение в размер на 3669 лева не съответства на фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване видът на претенциите, материалния интерес, обемът на проведената работа по събиране на доказателства и броя на проведените съдебни заседания. Счита, че макар формално предмет на делото да са четири самостоятелни искови претенции, по същество се касае за един обикновен иск за собственост. Позовава се и на съдебна практика на ВКС.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – Я. И. Я. и М. Г. Я., чрез процесуалния им представител. Считат обжалваното определение, с което е отказано да бъдат намалени присъдените в тяхна полза съдебноделоводни разноски за правилно и законосъобразно. Посочват, че по гр.д.№ 169/2024г. по описа на РС-Девня е присъединено и гр.д.№ 487/2024г. по описа на РС-Девня, което е наложило да бъдат направени допълнителни разноски за заплащане на съдебни такси, а то самото е било образувано поради поведението на ответниците изразяващо се в прехвърляна на имота в хода на процеса. Излагат, че в сумата от 3669 лева се включват всички заплатени такси и депозити за водене на делото, както и договорените две адвокатски възнаграждения – 1500 лева заплатено за водене на гр.дело № 169/2024г. и 1000 лева за последващо образуваното гр.дело № 487/2024г. Посочва, че обемът на свършената по делото работа съответства на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, както и на фактическата и правна сложност на предявените искове за собственост и броя на предявените искове /общо 4 иска/. Молят частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По допустимостта на обжалването: Въззивната и частната въззивна ж а л б и са депозирани в рамките на преклузивния срок, считано от връчване на обжалваемото 3 решение/определение на процесуалния представител на жалбоподателите. Жалбите съдържат изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 от ГПК, с оглед на което са редовни. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбите е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение и определение по чл.248 от ГПК. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На основание чл.265 от ГПК следва да бъде указано на ответника А. А. А., че може да се присъедини към жалбата подадена от съответника му М. М. с писмена молба, с преписи според броя на страните, подадена не покъсно от първото заседание на делото във въззивната инстанция.

С въззивната и частната въззивна жалби и депозираните по тях писмени отговори, не са направени доказателствени искания.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 7114/04.09.2025г. по регистратурата на РС - Девня подадена от М. Я. М., ЕГН ********** чрез процесуалния й представител срещу Решение № 126/24.07.2025г. постановено по гр.д. № 169/2024г. по описа на РС-Девня, както и частна жалба, вх.№ 8889/13.11.2025г. по регистратурата на РС - Девня от М. Я. М., чрез процесуалния й представител срещу Определение № 806/24.10.2025г. по гр.д.№ 169/2024г. по описа на РС - Девня.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 226/2026г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.02.2026г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивникът да се връчи и препис от постъпилите писмени отговори на въззивната и частната въззивна жалби.

УКАЗВА н а А. А. А., че на основание чл.265 от ГПК може да се присъедини към жалбата подадена от съответника му М. М. с писмена молба, с преписи според броя на страните, подадена не по-късно от първото заседание на делото във въззивната инстанция.

Да се уведоми А. А. за настоящите указания с копие от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5