Решение № 378 от 16.12.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Севлиево, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20244230100532 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, срещу Ц. Е. И., ЕГН **********, с която по реда на чл.415, ал.

1, т. 3 ГПК са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за следните суми: 1855,14 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 988069 от 16.12.2017 г., 1970,64 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 556,50 лв. – договорна възнаградителна лихва по договора за кредит, начислена за периода от 16.12.2017 г. до 20.06.2019 г., 1182,21 лв. – законна лихва за забава по договора за кредит, начислена за периода от 16.12.2017 г. до 22.03.2024 г., 1073,37 лв. – законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата по договора за кредит от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане и ведно със законната лихва върху главницата по договора за предоставяне на поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и ответника, в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит 988069 на 16.12.2017 г.по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

1

Поддържа се, че в случай, че съдът приеме, че договорите не са скючени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, то да се приеме, че Договора за паричен заем по своето есество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит 964179 от 16.12.2017 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Сочи се, че в Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУ'7, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

В исковата молба се поддържа, че ответникът сключил на 16.12.2017 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те били установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.

Сочи се, че на 16.12.2017 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на ответника по Договора за кредит.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, порадикоето Кредисимо е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на ответника по Договора за кредит на 18.02.2021г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора запредоставяне на поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст.

Сочи се, че на 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило дължимите от ответника на Кредисимо искови суми.

В исковата молба се излагат съображения, че на 23.02.2021 г. Ай Тръст уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, кактои за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1970.64 лева, ведно със сумата от 1073.37 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Сочи се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера 2

„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, бул. „България" № 81 В, ап. 3. Длъжникът е уведомен за цесията на посоченатаот него в договора електронна поща с имейл. С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „Кредисимо“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД вземанията от настоящия ответник, като ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Искането към съда е да бъдат уважени така предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За доказване основателността на съдебно предявената претенция по делото е представен договор за потребителски кредит № 988069/16.12.2017 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор и Ц. Е. И., в качеството на кредитополучател. Видно от приложение № 1/16.12.2017 г. дружеството се задължило да предостави на кредитополучателя сумата от 1855,14 лева, а кредитополучателят – да върне същата заедно с възнаградителна лихва, като общият размер на плащанията възлизал на 2 411,64 лева, лихвеният процент по кредита бил фиксиран на 35,05 %, а годишният процент на разходите (ГПР) – на 50, 00 %.

С чл. 4 от договора за кредит било уговорено, че кредитополучателят може да избере необезпечен кредит или обезпечение чрез предоставяне на банкова гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

В деня на сключване на договора за кредит бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство и приложение № 1 към него със страни Ц. Е. И. и „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на последния контракт „Ай Тръст“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред „Крдисимо“ ЕАД задълженията на длъжника по договора за кредит, при поемане задължение от длъжника да му заплати възнаграждение в размер на 133,98 лева на месец за периода на действие на договора за кредит.

С договор за поръчителство от 16.12.2017 г., сключен между „Кредисимо“ АД, в качеството на кредитор, и „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството на поръчител, последният се е задължил да отговаря солидарно за сумите по договор за потребителски кредит сключен между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор и Ц. Е. И., в качеството на кредитополучател, и последиците от неизпълнението.

От служебно справка в Агенция по вписвания, Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН, се установява, че принципал на „Ай Тръст„ ЕООД, е „Крдисимо“ ЕАД (с предишна правноорганизационна форма АД), т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

3

От представения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ се установява, че на 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цеденти са прехвърлили своите парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица на ищцовото дружество „АПС Бета България“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно осъдителни искове с правно основание чл. 143 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

За уважаване на предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на кредитополучател е сключен валиден договор за потребителски кредит, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД е предоставило на ответника заем, а последният се е задължил да го върне при условията и сроковете, уговорени между страните по заемното правоотношение; че е налице валидно сключен договор за поръчителство, по силата на който в качеството си на поръчител ищецът е изпълнил задълженията на ответника по договора за кредит, като е уведомил главния длъжник за това; размера на престираното от страна на поръчителя в полза на заемодателя по договора за кредит и изискуемост на вземането, валидно сключен договор за цесия с предмет процесното вземане и уведомяване на длъжника за цесията.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.

В конкретния случай договорите между ответника и кредитора и поръчителя, са подписани чрез използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние – адрес на електронна поща и телефон, който е валиден начин за сключване на договори, съгласно ЗПФУР и Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Следва да се приеме, че ответникът е дал съгласие по отношение на същественото съдържание на двата договора, изразяващо се в последователно извършване на поредица от действия, свързани с подаването на заявка, прочит на договора и ОУ, одобрението им чрез код за потвърждение, генериран и изпратен от кредитора на посочения от кредитополучателя емайл, които в съвкупност 4 разкриват съзнателно взето решение за сключване на договора със соченото съдържание и привеждане в действие на взетото решение. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електродният документ се представя по делото върху хартиен носител като заверен от представилата го страна препис, възпроизвеждането му на хартиен носите не променя характера му на електронен документ (Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО) и доколкото ответникът не е поискал представянето му на дигитален носител този препис представлява годно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Усвояването на сумата от ответника се установява от приетото по делото и неоспорено заключение на вещото лице.