Решение № 40 от 24.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Сливен, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20252230201175 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от Х. И. П. с ЕГН ********** от гр. Сливен, против НП № 25-0804-006347 от 22.07.2025 год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” - Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал.

2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Із2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 15 контролни точки. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено като счита, че жалбоподателката е осъдена за престъпление по чл. 270 от НК, което покрива извършеното деяние, за което е настоящото производство.

В с.з. административнонаказващият орган, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено 1 становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което се изразява становището по съществото на делото, моли издаденото НП да бъде потвърдено и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 26.06.2025 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 3811066 против жалбоподателката за това, че на 26.06.2025 год. около 02,18 часа в гр. Сливен, на бул.

„Георги Данчев” управлява личния си лек автомобил „Шкода Октавия” с рег. № *****, като при подаден звуков и светлинен сигнал за спиране от патрулен автомобил „Шкода“ с рег. № *****, собственост на ОДМВР-Сливен, не спира и продължава своето движение по бул. „Стефан Стамболов“, бул. „Янко Сакъзов“ и на бул. „Бургаско шосе“, като при движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила и се блъска в крайпътно съоръжение (бордюр), в следствие на което се блъска в бетонна колона на автокъща „Респектауто“ и настъпва ПТП с материални щети. В акта било отразено, че водачът не представя СУМПС и СРМПС част втора, както и че на водача била предложена проба за употреба на упойващи вещества и техните аналози с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARRD-0022, която той категорично отказал. В акта било посочено, че бил издаден талон за изследване с № 098190, както и че са нарушени разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателката на 26.06.2025 год. (л. 38 - 39 от делото).

С Мотивирана резолюция № 25-0804-М000130 от 26.06.2025 год. издадена от Началник сектор в

ОД на

МВР

Сливен било прекратено административнонаказателното производство по отношение на посоченото в АУАН, с фабр. № 3811066 нарушение по чл. 103 от ЗДвП, тъй като било образувано ДП № 1004/2025 год. по описа на РУ – Сливен по чл. 270, ал. 1 от НК и материалите били внесени в РП – Сливен (л. 32 - 33 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 25-0804-006347 от 22.07.2025 год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” - Сливен, с което на жалбоподателката било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП за 2 нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 15 контролни точки. В НП било отразено, че в случая деянието е типично за вида си, то не се отличава от останалите такива; изпълнителното деяние на нарушението засяга обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид, както и че в частта по чл. 103 от ЗДвП била издадена Мотивирана резолюция по ДП № 1004/2025 год. НП било връчено лично на жалбоподателката на 20.08.2025 год. (л. 27 - 28 от делото).

От приложеното по делото заверено копие от Споразумение от 14.10.2025 год. по НОХД № 1150/2025 год. по описа на СлРС се установява, че жалбоподателката се е признала за виновна в извършването на престъпление по чл. 270, ал. 1, предл. 1 от НК изразяващо се в това, че на 26.06.2025 год., в гр. Сливен, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Шкода“ с peг. № *****, противозаконно пречила на орган на власт - полицаи в група „Патрулно-постова дейност“, сектор „Охранителна полиция“ в РУ - Сливен, старши полицай Х. Н. С. и старши полицай М.

Н. А., да изпълнят задълженията си по работа по осигуряването на обществения ред, а именно да извършат проверка по чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата: „Определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост“ и чл. 165, ал. 12, т. 2 от Закона за движение по пътищата: „При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство, и с извършвания превоз и със заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата“, като не изпълнила полицейско разпореждане, подадено от тях, чрез светлинен и звуков сигнал, излъчван от служебния им автомобил, регламентирано в чл. 64, ал. 2 от Закона за МВР „При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят“, да преустанови движението и да спре управлявания от нея автомобил и за да избегне проверка ускорила скоростта и продължила движението на моторното превозно средство – престъпление по чл. 270, ал. 1, предл. 1 от НК, както и че й било наложено наказание „Глоба“ (л. 89 – 94 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от 3 събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От разпита на актосъставителя и свидетелите, както и от приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че на посочената дата в АУАН жалбоподателката е извършила посочените в акта и в НП нарушения на ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; както и че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В настоящия случай жалбоподателката управлявайки личния си автомобил губи контрол над автомобила и се блъска в крайпътно съоръжение (бордюр), в следствие на което се блъска в бетонна колона на автокъща „Респектауто“ и настъпва ПТП с материални щети, след като е била длъжна да управлява автомобила със скорост, която да й позволи да намали скоростта или да спре при възникнала опасност за движението, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. След като жалбоподателката не е могла да намали скоростта или да спре, за да предотврати настъпването на ПТП, то тя е управлявал автомобила с несъобразена скорост (в този смисъл Решение № 171/29.07.2022 год. по КАНД № 172/2022 год. по описа на СлАС, Решение № 154/14.10.2019 год. по КАНД № 154/2019 год. по описа на СлАС, Решение № 46/28.03.2019 год. по КАНД № 6/2019 год. по описа на СлАС). С оглед на което съдът намира, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и следва да понесе предвидената в чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП административнонаказателна отговорност.

В хода на съдебното дирене по настоящото дело не беше оборена доказателствената сила на съставения АУАН и относно констатираните нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно че жалбоподателката не е носила СУМПС и свидетелството за регистрация на МПС част втора, което е управлявала. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и следва да понесе предвидената в чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП административнонаказателна отговорност.

4

По отношение на нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдът констатира, че от разпита на актосъставителя и свидетеля по акта се установява, че на жалбоподателката била предложена проба за употреба на упойващи вещества и техните аналози с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARRD-0022, която тя категорично отказала, както и че й бил издаден талон за изследване с № 098190, но същата отказала да даде кръвна проба. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателката е извършила описаното в акта и в НП нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно: управлявала е МПС, като е отказала да й бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, поради което същата следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност.

Възражението на процесуалния представител на жалбоподателката, че с оглед показанията на свидетелите очевидци, водач реално на автомобила, при осуетяването и бягството от проверката, т.е. лицето извършило престъплението по чл. 270 от НК, било друго лице, което се сменило със жалбоподателката, е неоснователно. Видно от приложеното по делото заверено копие от Споразумение от 14.10.2025 год. по НОХД № 1150/2025 год. по описа на СлРС, жалбоподателката се е признала за виновна в извършването на престъпление по чл. 270, ал. 1, предл. 1 от НК и е наложено наказание за това престъпление. Следователно твърдението, че друго лице е управлявало автомобила по време на настъпване на ПТП-то е неоснователно.