Решение № 196 от 05.08.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Шумен, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на четИ.десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед при участието на секретаря Татяна Св. Маринова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20263600500187 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 –чл. 273 ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение № 62/28.01.2026 г. по гражданско дело № 20253630101919 по описа за 2025 година на Районен съд – Шумен, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. К., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр. ., ул. „.“ № ., ет. ., ап. ., срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК :

203508899, със седалище и адрес на управление – гр. ., бул. „.“ №., ет. ., искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предложения второ и трето от ЗЗД, за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 15.09.2023г., между страните, поради накърняване на добрите нрави, евентуално поради заобикаляне на закона, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК : 203508899, със седалище и адрес на управление – гр. ., бул. „.“ № ., ет. ., да заплати на И. К. К., ЕГН :

**********, с адрес за призоваване – гр. ., ул. „.“ № ., ет. ., ап. ., на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, сумата от 3,53 евро, получена без основание, в едно със законната лихва върху нея от 17.07.2025г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК : 203508899, със седалище и адрес на управление – гр. ., бул. „.“ № ., ет. ., да заплати на И. К. К., ЕГН :

**********, с адрес за призоваване – гр. ., ул. „.“ № ., ет. ., ап. ., сумата от 1

8,82 евро разноски в производството.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК : 203508899, със седалище и адрес на управление – гр. ., бул. „.“ № ., ет. ., да заплати на адв. М. В. М. от ПАК, с адрес – гр. ., бул. „.“ № ., ет. ., ап. „.“, сумата от 42,33 евро адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр. ., ул.

„.“ № ., ет. ., ап. ., да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК : 203508899, със седалище и адрес на управление – гр. ., бул. „.“ № ., ет. ., сумата от 119,02 евро разноски в производството.

Недоволен от това решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ, е останал ищецът И. К. К., която чрез пълномощника си адвокат М. В. М. от ПАК, го обжалва. В жалбата се сочи, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно. Ето защо, моли същото бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат уважени. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната страна – "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, не депозира отговор на жалбата.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивникът не се явява и не се представлява. Пълномощникът му адвокат М.

В. М. от АК – Пловдив депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие, поддържа въззивната жалба, излага подробни съображения, претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА за двете инстанции с включен ДДС – по 246 евро с ДДС за всяка инстанция. Прилага списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие, както и издадено от НАП Удостоверение за регистрация по ЗДДС относно пълномощника.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна не се явява представител. Пълномощникът й юрисконсулт С. Р. С. депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в нейно отсъствие. Намира жалбата за неоснователна, поради което моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Излага подробни съображения. В условие на евентуалност, в случай че съдът присъди адвокатско възнаграждение на пълномощника на насрещната страна, моли предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, същото да бъде в размер на 76.69 евро /а не в размер на претендираното от пълномощника на насрещната страна по 246 евро с ДДС за всяка инстанция/, като се позовава на съдебна практика Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., ТК.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

2

В осъдителната част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.

Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, срещу подлежащ на обжалване акт, постъпила е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.

В мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият съд препраща на основание чл. 272 ГПК, е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните. Във връзка с чл. 269 ГПК и твърдяната неправилност на решението на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост в обжалваната част. Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк. дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

От фактическа страна:

На 15.09.2023г. ищцата и неучастващо в делото лице – „Кредисимо“ АД, сключили договор за потребителски кредит № 2837410, за сумата от 315,32 лева. Уговорено било връщането, на девет вноски, с конкретни падежи двадесето число на месеца, включваща главница и лихва в размер на 38,60%, при ГПР от 46,23%, и обща дължима сума по кредита от 369,01 лева. На същата дата между ищцата и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, бил сключен договор за представяне на поръчителство /във вр. с чл. 4 от договора за потребителски кредит/, по силата на който дружеството се задължавало да сключи договор за поръчителство с ищцовия заемодател, срещу възнаграждение, платимо на падежите по договора за кредит, в размер на 189,52 лева, общо. Признава се от ответника получаването на сумата от 6,90 лева възнаграждение за поръчителство от втория договор. Не се спори от страните, че сумата дължима от ищцата по договора за предоставяне на поръчителство, не е взета предвид, при определяне размера на ГПР по кредита. Не е установен размера му, при отчитане на този разход. За период от една година в ШРС са разгледани 38 граждански дела, по искови молби на ищца, със сходен предмет на настоящия, много от тях между настоящите страни.

Между страните няма спор относно гореописаната фактическа обстановка, а и същата се установява от събраните по делото доказателства.

Основният спор, пренесен и пред настоящата въззивна инстанция, е относно правните изводи, които следват от тази фактическа обстановка – дали горецитирания договор за представяне на поръчителство е нищожен поради заобикаляне на закона, евентуално накърняване на добрите нрави, на осн. чл.

26, ал. 1, предложения второ и трето ЗЗД.

За да отхвърли исковете за прогласяване на нищожността на договора за представяне на поръчителство, първоинстанционния съд е приел, че този договор не накърнява добрите нрави и не заобикаля закона.

3

Решението на първоинстанционния съд е частично недопустимо и частично неправилно в обжалваната част.

Относно съединяването на искове за прогласяване на нищожност на договора.

При предявяване на няколко иска за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по – леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка или поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение поради посочените пороци, той е длъжен след това да разгледа съответните основания за висяща недействителност като извършването без или извън надлежно учредената представителна власт.

Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове, тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо. В горния смисъл Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., Решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК, Решение № 156 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4622/2019 г., IV г. о., ГК и др.

Такава е и формираната вече практика на Окръжен съд – Шумен по сходни и/или идентични казуси – Решение № 293 от 12.12.2025 г. на ОС Шумен по в. гр. д. № 577/2025 г.

В настоящият случай, ищецът е заявил, че предявява евентуално съединени искове, за прогласяване нищожност на договора за предоставяне на поръчителство от 15.09.2023г., сключен между страните, поради накърняване на добрите нрави, евентуално поради заобикаляне на закона, съответно с правно основание чл. 26, ал. 1, предложения трето и второ от ЗЗД.

4

Ето защо, настоящият съдебен състав ще разгледа първо предявения иск за нищожност поради заобикаляне закона, на осн. чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД, въпреки посоченото от ищеца, че предявява този иск при условие на евентуалност.

По въпроса дали с договора за предоставяне на поръчителство от 15.09.2023г., сключен между страните, се заобикаля закона по см. на чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД.

Видно от събраните доказателства и в частност от уговорките в в договорите за кредит и предоставяне на поръчителство, между двата договора е налице такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е. те следва да се разглеждат като едно цяло/договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен, налице е договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, плащането може да става и по банкова сметка на "Кредисимо" АД, последното е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението/. Така на практика с обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобиколянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора- чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Отговорността към поръчителя за заплащане на възнаграждение е неделима от тази по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. В приложението към договора за потребителски кредит е предвиден годишен процент на разходите в размер на 46.23 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С уговарянето на това допълнително възнаграждение, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.