Решение № 639 от 05.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20221110207166 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. Л. Л. срещу Наказателно постановление № 631726 F644346/12.04.2022 г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД НАП - гр.

София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева на основание чл. 178 ЗДДС за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна.

Излага се, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като не е описано достатъчно детайлно нарушението и не са изброени всички облагаеми доставки, които обуславят извода на наказващия орган за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Сочи се, че не е установен произходът на средствата, получени от жалбоподателя чрез наложен платеж, нито дали те представляват облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. Според жалбоподателя не е установено категорично и дали той е бил действителният получател на сумите чрез наложен платеж или се касае за дублиране на имена. Оспорва се и извода, че Л. е осъществявал независима икономическа дейност.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован чрез своя процесуален представител, не се явява, като не се явява и адв. Н..

Въззиваемата страна - директора на дирекция „Обслужване“ при ТД НАП - гр. София, се представлява от юрисконсулт П, която оспорва жалбата и счита, че същата е 1 неоснователна, като моли НП да бъде потвърдено. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят Б. Л. Л. не бил регистриран по реда на чл. 96, ал.1 ЗДДС.

На 04.10.2021 г. била назначена проверка от служители на ТД на НАП София, при която били изискани справки от дружества, извършващи куриерски услуги относно дейността на жалбоподателя и получавани от него суми чрез наложен платеж. От жалбоподателя Л. също била изискана информация, като искането му било изпратено по електронен път и било получено от него на 07.10.2021 г., но същият не отговорил и не предоставил никакви данни или обяснения. На 22.11.2021 г. от „Спиди“ АД била получена справка за периода 01.10.2019 г. до 30.09.2021 г., видно от която жалбоподателят редовно получавал суми от различни лица чрез наложен платеж. От Спиди АД били представени и платежни документи с посочени номера на товарителници, с цитирани личните данни, включително и адреса на Б. Л. и носещи неговия подпис, чрез които същият е удостоверил получаването на описаните суми.

На 10.12.2021 г. документите били прегледани от служители на ТД НАП София, включително и св. П. В. на длъжност „главен инспектор по приходите“ в ТД НАП София. С оглед предоставената й информация и като се запознала с товарителниците и разходните касови ордери, св. В. установила, че жалбоподателят реализира доход от електронна търговия на електроника /преносими компютри, батерии и части за тях/, като изпраща стоките чрез Спиди АД и получава заплащане за тях от потребителите чрез наложен платеж.

Свидетелката установила, че получателите на стоките са с адрес в страната, което било отбелязано и на платежните документи.

Съгласно представената справка от Спиди АД, за периода 01.04.2020 г. – 31.03.2021 г. жалбоподателят Б. Л. е имал облагаем оборот над 50 000 лева за посочения период, а именно в размер на 63820.00 лева /неправилно изчислена от св. В. като 63850 лева/. Сумата е изчислена съобразно датата на изплащане на наложения платеж на Б. Л., като за месец април 2020 г. той е получил сумата от 5845.00 лева на 10 различни дати; за месец ноември 2020 г. – сумата от 16790.00 лева с 14 различни платежни документа; за месец декември 2020 г. – сумата от 10510.00 лева на 7 различни дати; а за месец март 2021 г. – сумата от 30675.00 лева с 16 отделни платежни документа на различни дати. За останалите месеци не са регистрирани получени наложени платежи от Спиди АД от жалбоподателя. По този начин, за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г. жалбоподателят получил общо сумата от 63820.00 лева като заплащане за изпратени от него стоки отново чрез куриер, т.е. това е реализиран от него доход от дистанционни продажби на стоки на лица в страната. Лимитът от 50 000 лева /в актуалната редакция на чл. 96, ал.1 ЗДДС към онзи момент/ бил преминат през месец март 2021 г.

2

Въпреки така констатираното достигане на облагаем оборот над 50000 лева на 31.03.2021 г. а имено 63820 лева, жалбоподателят не подал заявление за регистрация по ЗДДС по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в срок до 07.09.2018 г. Такова заявление изобщо не било подадено от него.

Резултатите от проверката били отразени в Акт за регистрация по ЗДДС № 220422103987587/10.12.2021 г. по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС , като на 08.03.2022 г. протоколът бил връчен на жалбоподателя. В акта е прието, че жалбоподателят е реализирал доходи от електронна търговия на стоки – черна техника., като продажбите са извършени в страната и заплащането е било чрез наложен платеж.

Въз основа на така установеното, на 01.03.2022 г. след дълго издирване на жалбоподателя, св. П. В. В. на длъжност „инспектор по приходите” в Национална дирекция по приходите при Териториална дирекция гр. София съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F 644346/01.03.2022 г. В акта било установено, че жалбоподателят Б. Л., в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗДДС, не е подал заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок. В АУАН е прието, че нарушението е извършено на деня, следващ 07.04.2021 г., когато е изтекъл срокът, в който е трябвало да бъде депозирано заявлението, т.е. на 08.04.2021 г. в гр. София, като е установено при проверка на 10.12.2021 г. Св. В. преценила, че деянието представлява нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС. В акта е посочено, че за периода 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г. жалбоподателят е реализирал облагаем оборот над 50 000 лева и е следвало да подаде заявление за регистрация до 07.04.2021 г.

АУАН е съставен в присъствието на свидетели на съставянето му, което е удостоверено с техните подписи, но в отсъствие на санкционираното лице. Покана за явяване на лицето за съставяне на акта му е изпратена на декларирания имейл адрес за кореспонденция с НАП, но същата не е получена от лицето, след като на същия имейл адрес по-рано е получено искането за предоставяне на документи. Освен това е изпратена покана по пощата с обратна разписка, но същата се е върнала с отбелязване, че лицето е непознато на адреса. На 02 и 10.02.2022 г. св. В. е посетила двукратно адреса на жалбоподателя, за което са съставени и съответните протоколи. При второто си посещение, тя разговаряла със сина на жалбоподателя, който я уведомил, че Б. Л. вече не живее на адреса, но отказал да се свърже с него.

АУАН бил връчен на жалбоподателя на 08.03.2022 г. В акта не са посочени възражения относно констатациите в него, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН № F 644346/01.03.2022 г. при пълна идентичност на описаното нарушение и приетата правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно постановление на 12.04.2022 г., като на жалбоподателя на основание чл.178 ЗДДС била наложена глоба в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС за това, че в качеството си на данъчно задължено лице по ЗДДС, след като е бил длъжен, не е подал заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок.

3

Видно от приложената към НП разписка, НП е връчено на жалбоподателя на 26.04.2022 г., като жалбата срещу него е изпратена по пощата до ТД НАП - София на 05.05.2022 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

В., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на св. В., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. От представените писмени документи несъмнено се установява, че жалбоподателят е реализирал доходи от търговия, като редовно е изпращал пратки до различни лица, след което е получавал суми от тях чрез наложен платеж. От изпратените от Спиди АД документи се установява не само връзката между изпращането на стоките и получаването на сумите, но и датите на получаване на наложените платежи именно от жалбоподателя. Съдът намира доводът му за възможно дублиране на имената за неоснователен, тъй като в справката са изписани трите имена на жалбоподателя, неговия адрес, както и телефонен номер, а същият не оспорва и той да е полагал подписи в представените платежни документи – РКО. Адресът на получателите на стоките са също посочени в платежните документи, откъдето следва и че сделките са извършвани в страната. Жалбоподателят не се е възползвал от правото си да даде обяснения, нито да представи каквито и да е доказателства по време на данъчната проверка и в последствие пред съда, като обори твърденията на наказващия орган за вида на сделките и основанието за получаване на сумите. Няма данни и жалбоподателят да е обжалвал актът за регистрация по ЗДДС, в който са изложени твърдения и за конкретния вид търговска дейност, която е развивал.

Именно поради това съдът прие за правилен изводът, че жалбоподателят е данъчно задължено лице с облагаем доход над 50 000 лева за периода 01.04.2020 г. – 31.03.2021 г., като именно през март 2021 г. той е реализирал и най-големият си оборот и е преминал границата от 50 000 лева. Но въпреки това той не е подал заявление за регистрация по ЗДДС в законовия срок до 07.04.2021 г., а и след това, а е бил регистриран по инициатива на служителите на НАП.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за 4 това административни органи съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 ЗНАП и съгласно представената Заповед от 25.08.2020 г., в предвидените в ЗАНН давностни срокове.

Изрично в заповедта в т. 1.2, б. „в“, е посочено, че НП по чл. 178 от ЗДДС се издават от директорите на дирекции „Обслужване“ в ТД на НАП, а съгласно т. 2.1. всички органи по приходите са компетентни да установяват нарушения по ЗДДС и да съставят АУАН.

Съдът намира, че е спазена и процедурата по издаване на АУАН в отсъствие на нарушителя, като същият е търсен многократно на известния му адрес, като от сина му е получена информация, че жалбоподателят не живее там. Поради това и актосъставителят е пристъпил към съставяне на акта в отсъствие на Л. с оглед спазването на срока по чл. 34, ал.

1 ЗАНН. Съдът намира, че в случая са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН и не е допуснато процесуално нарушение при съставяне на акта.

Нарушението е подробно и ясно описано, посочено е кога установено и от кого. В акта и в НП е посочена точната дата на извършване на нарушението, като същата е правилно определена, а именно денят, следващ последния ден на срока за регистрация, т.е. 08.04.2021 г. Изрично в акта и в НП е посочено, че периодът, за които се е сформирал облагаемия оборот над 50 000 лева е от 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г., като съответно срокът за подаване на заявлението за този облагаем период е до 07.04.2021 г. Следователно, нарушението се счита за извършено чрез бездействие в деня, следващ деня на изтичане на законовия срок, т.е. на 08.04.2021 г. В АУАН и НП ясно е посочено и кога е установено нарушението.