Решение № 2240 от 14.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2240 гр. Бургас, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №

20252120103468 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод исковата молба на “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, партер, представлявано от Б. И. Н. против Е. Д. Н., ЕГН ********** от *** за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 624.94 лева главница по договор за кредит от разстояние от 11.04.2023г., сумата от 72.11 лева договорна лихва от 02.10.2024г. до 31.03.2025г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.

Заявено е, че на 11.04.2023г. ищецът е сключил с ответницата по електронен път договор за предоставяне на кредит от разстояние. На ответницата е отпуснат кредит от 2500 лева, които са били получени на каса на Изипей. Вземането е трябвало да се плати на 24 вноски, като последната е с падеж на 31.03.2025г. Към момента всички вноски са падежирали. Ответницата е заплатила 1799.46 лева, с които са погасени първите пет вноски и частично шестата вноска. Дължи се и договорна лихва, която е уговорена в размер на 40.15%. Претендират се с иска 624.94 лева главница, за периода от 01.11.2024г. до 31.03.2025г., както и 72.11 договорна лихва за периода от 02.10.2024г. до 31.03.2025г. Моли се исковете да се уважат. Исковете са по чл.422 ГПК и чл.79 ЗЗД.

Ответницата е подала отговор, в който е заявила, че искът е недопустим поради липса на идентичност между заповедта за изпълнение и исковата молба. По същество прави признание на иска. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит и че сумата от кредита е получена и не е изцяло възстановена. Моли да не се присъждат разноски, защото ответницата не е дала повод за делото. Ако в заповедното производство сумите са били заявени по идентичен с исковата молба начин, задължението е щяло да бъде платено и производството прекратено. Ищецът обаче е заявил нереално високи суми, поради което ответницата е подала възражение.

Предвид признанието на иска, съдът не е разпределил доказателствена тежест.

1

Съдът намира следното:

Искът се явява допустим. Не се споделя възражението, че е налице недопустимост на делото поради липса на идентичност на заповедта по чл.410 ГПК с исковата молба.

Действително, със заповедта за изпълнение са били присъдени по-големи суми, а именно 1979.15 лева за главница и 652.82 лева за договорна лихва. След подадено от длъжника възражение, кредиторът е предявил иск по чл.422 ГПК, който е за по-малки суми – за 624.94 лева главница и 72.11 лева договорна лихва. Различни са и периодите на договорната лихва, като с исковата молба се търси лихвата за по-кратък период, а именно от 02.10.2024г. до 31.03.2025г. Различията между съдържанието на заповедта за изпълнение и исковата молба не водят до недопустимост на исковете. Това е така, доколкото с исковата молба се търсят по-малки суми за главницата и за договорната лихва, както и е заявен по-кратък период за лихвата. При това положение няма пречка да се разгледат исковете. Търсените по чл.422 ГПК суми са част от сумите по заповедта, а не ги надвишават като размери /в този случай искът нямаше да е допустим/. Няма пречка с установителния иск да се претендират суми, които са по-малки от тези по заповедта за изпълнение, тъй като в този случай не се излиза извън предметния обхват на заповедта. Ищецът е нямал и правен интерес да предявява иск за целите суми, както са били по заповедта, тъй като по негово искане заповедният съд е обезсилил частично заповедта за горниците. По тези съображения исковете по чл.422 ГПК, както са заведени, са допустими за разглеждане.

По същество съдът намира следното:

Искът е основателен. С отговора си ответницата е направила признание на иска. Не е оспорила, че между страните е сключен договор за кредит и че сумата от кредита е получена и не е изцяло възстановена. Съдът следва да съобрази направеното признание и да приеме, че исковете са основателни. Признанието се подкрепя и от данните по делото. С договор за предоставяне на кредит от 11.04.2023г. Изи Финанс ЕООД е предоставил на Е. Д.

Н. сумата от 2500 лева. Тази сума, ведно с договорната лихва, е трябвало да бъде погасена на общо 24 месечни вноски, като падежът на последната вноска е на 31.03.2025г. Към завеждане на заповедното дело всички вноски са падежирали и дължими. Според признанието на ищеца в исковата молба, към подаване на заявлението по чл.410 ГПК ответницата е погасила частично вноските. Така са останали неплатени 624.94 лева вноски за главницата за периода от 01.11.2024г. до 31.03.2025г. Неплатени са и вноските за договорната лихва за периода от 02.10.2024г. до 31.03.2025г., в размер от 72.11 лева. Както беше казано, между страните няма спор за дължимостта на тези суми. Следва решение, с което се приеме за установено, че ответницата дължи сумите за главница и лихва, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца трябва да се присъдят разноски от 150 лева – 50 лева за такси и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Не се споделя довода на ответницата, че не е дала повод за завеждане на делото. Тя е подала възражение, че не дължи сумите и това е принудило кредитора да подаде настоящия иск. Във възражението е заявено, че се оспорва изцяло заповедта за изпълнение по основание и размер. Ако ответницата е била съгласна, че дължи частично сумите по заповедта, тя е можела да заяви това във възражението си и да оспори другите суми. Тогава ищецът не би завел дело за сумите, които тя би признала, че дължи. Освен това тя е можела и направо да заплати сумите на кредитора, което не е сторила нито тогава, нито и досега. След като признатите за дължими суми не са заплатени, ответницата е дала повод за делото. Ето защо тя трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца 150 лева разноски в исковото производство, и отделно 25.09 лева разноски по заповедното дело, съразмерно на уважената част от сумите, присъдени със заповедта.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

2

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Д. Н., ЕГН ********** от ***, ч е дължи на “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, партер, представлявано от Б. И. Н. сумата от 624.94 лева /шестстотин двадесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ главница по договор за кредит от разстояние № 433186/11.04.2023г., сумата от 72.11 лева /седемдесет и два лева и единадесет стотинки/ договорна лихва от 02.10.2024г. до 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.04.2025г. до изплащането, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г.

ОСЪЖДА Е. Д. Н., ЕГН ********** от *** да заплати на “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, партер, представлявано от Б. И. Н. сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ разноски в исковото производство и сумата от 25.09 лева /двадесет и пет лева и девет стотинки/ разноски по заповедното дело.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването пред Бургаския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)____

3