Присъда № 91 от 18.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 6898/2025
- Вид
- Присъда № 91
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 03.06.2026
- Състав
- Иван Георгиев Калибацев
Цитирани разпоредби
- чл.183 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.28, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.30 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.52 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
М О Т И В И към Присъда № 91/18.05.2026г., постановена по НОХД № 6898/2025г. по описа на
Пловдивски районен съд, VI н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу А. И. А.
– роден на ****, с неизвестно местонахождение и последен адрес гр.***, б., български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН ********** за това, че в периода от месец март 2011г. до месец юли 2024г. включително в гр.Кричим, обл.Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 1699/24.06.2009г. по гр.д.№1466/2009г. на Районен съд гр.Пловдив, влязло в законна сила на 09.07.2009г., изменено с Решение № 2615/02.07.2018г. по гр.д. № 1936/2018г. на Районен съд гр.Пловдив, брачно отделение – V бр.състав, влязло в сила на 17.07.2018г., да издържа свои низходящи – дъщерите си Л. А. А., ЕГН: ********** и Н. А. А., ЕГН:
**********, като заплаща чрез тяхната майка и законен представител С. И. П., ЕГН: **********, месечна издръжка, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, както следва:
-за периода от месец март 2011г. до месец юли 2018г. включително – 89 месечни вноски в размер на 80 лева всяка – общо 7 120 лева и за периода от месец август 2018г. до месец април 2022г. включително – 45 месечни вноски в размер на 130 лв. всяка – общо 5 850 лева, всички вноски в общ размер на 12 970 лева за Л. А. А.;
-за периода от месец март 2011г. до месец юли 2018г. включително – 89 месечни вноски в размер на 70 лв.всяка – общо 6 230 лева и за периода от месец август 2018г. до месец юли 2024г. включително – 72 месечни вноски в размер на 130 лв.всяка – общо 9 360 лева, всички вноски в общ размер на 15 590 лева за Н. А. А., всички дължими месечни вноски за двете деца в общ размер на 28 560 лева ( двадесет и осем хиляди петстотин и шестдесет лева), като деянието е извършено повторно, след като е осъден с Присъда № 389/19.10.2010г., влязла в сила на 04.11.2010г. по НОХД № 3959/2010г. по описа на Районен съд гр.Пловдив и Присъда № 506/15.11.2011г., влязла в сила на 01.12.2011г. по НОХД № 1860/2011г. по описа на Районен съд гр.Пловдив за друго такова престъпление – престъпление по чл.183 ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита последното за доказано по категоричен начин. Прави анализ на събраните по делото доказателства, като счита, че последните подкрепят изцяло фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Предлага на Съда да признае подсъдимият за виновен по така повдигнатото му обвинение, като с оглед предходните осъждания предлага да се наложи наказание лишаване от 1 свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок.
Сл.защитник на подс.А. – адв.А. също счита, че са налице достатъчно данни за извършеното престъпление, като са налице доказателства, че бащата не е осъществявал контакт с децата си, не е полагал грижи и не е заплащал дължимите издръжки. Моли съда да отчете това, че за периода от 2016г. до 2018г. бащата е отглеждал децата си, което счита, че следва да се отрази на присъдата. Моли съда да определи наказанието при смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразено с доказателствата по делото.
Подсъдимият А. А. не се явява и не взема отношение по повдигнатото му обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият А. И. А. е роден на ****, с неизвестно местонахождение и последен адрес гр.***, б., български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
С присъда № 389/19.10.2010г., влязла в законна сила на 04.11.2010г. по НОХД № 3959/2010г. по описа на ПРС, подс.А. А. е бил осъден за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като му е било наложено наказание глоба в размер на 400 лв.
С присъда № 506/15.11.2011г. по НОХД № 1860/2011г. по описа на ПРС, влязла в законна сила на 01.12.2011г. подс.А. А. бил осъден за престъпление по чл.183 ал.4 вр. с чл.28 ал.1 от НК, като му било наложено наказание глоба в размер на 500 лв.
Тези осъждания квалифицират деянието, предмет на настоящото производство, като извършено при условията на „повторност“ по смисъла на чл.28 ал. 1 от НК, тъй като не са изтекли пет години от изтърпяване на наложените наказание по смисъла на чл.30 ал.1 от НК.
От 2003г. до 2008г. в гр.Кричим, св.С. И. П. и подс.А. А. живеели на семейни начала, като от съвместното им съжителство имали две деца – св.Л.
А. А., ЕГН: ********** и св.Н. А. А., ЕГН: **********. През 2008г. подс.А. и св.П. се разделили, като последната останала да живее в гр.Кричим със св.Л.
А. и св.Н. А..
С решение № 1699/24.09.2009г. по гр.д. № 1466/2009г. по описа на ПРС, влязло в законна сила на 09.07.2009г., подс.А. е бил осъден да заплаща на децата си – св.Л. А. и св.Н. А., чрез тяхната майка и законен представител св.С. П. месечни издръжки, съответно за Л. А. в размер на 80 лв. месечно, а за св.Н. А. – 70 лв. месечно.
2
С решение № 2615/2018г. по гр.д. № 1936/2018г. на ПРС, влязло в законна сила на 17.07.2018г. бил изменен размерът на постановената с решение № 1699/24.09.2009г. по гр.д. № 1466/2009г. по описа на ПРС издръжка, дължима от подс.А. на св.Л. А. от 80 лв. на 130 лв. месечно. С цитираното решение бил изменен размерът на издръжката, дължима от подс.А. и по отношение на св.Н. А. от 70 лв. на 130 лв. месечно.
Въпреки посочените решения, подс.А. не заплащал издръжка на децата си. За период от около две години тези деца живеели при майката на подс.А., който не полагал лично грижи и не заплащал издръжка чрез майка им.
Подсъдимият пътувал извън страната, изключително рядко се свързвал с децата си, не се интересувал от техните нужди, не се грижел за тях и по този начин отношенията им се отчуждили.
От влизане в законна сила на Решение № 1699/24.06.2009г. по гр.д.№ 1466/2009г. по описа на ПРС и на Решение № 2615/02.07.2018г. по гр.д. № 1936/2018г. по описа на ПРС, за периода от месец март 2011г. до месец април 2022г. включително, подс.А. А. не е изплатил дължими вноски за 134 месеца /89 месечни вноски по 80 лева и 45 месечни вноски по 130 лева/, като общия размер на съзнателно неизплатените от него месечни вноски за издръжка на дъщеря му св.Л. А. А. възлиза общо на 12 970 лв. За периода от месец март 2011г. до месец юли 2024г. включително подс.А. не е изплатил дължими вноски за 161 месеца /89 месечни вноски по 70 лева и 72 месечни вноски по 130 лева/ като общия размер на съзнателно неизплатените от него месечни вноски за издръжка на дъщеря му св.Н. А. А. възлиза общо на 15 590 лева или всичко дължими месечни вноски за двете си деца на обща стойност 28 560 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите Л. А. А., Н. А. А. и С. И. П..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, последователни, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият А. И. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183 ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК за това, че в периода от месец март 2011г. до месец юли 2024г. включително в гр.Кричим, обл.Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 1699/24.06.2009г. по гр.д.№1466/2009г. на Районен съд гр.Пловдив, влязло в законна сила на 09.07.2009г., изменено с Решение № 2615/02.07.2018г. по гр.д.
№ 1936/2018г. на Районен съд гр.Пловдив, брачно отделение – V бр.състав, влязло в сила на 17.07.2018г., да издържа свои низходящи – дъщерите си Л. А.
А., ЕГН: ********** и Н. А. А., ЕГН: **********, като заплаща чрез тяхната майка и законен представител С. И. П., ЕГН: **********, месечна издръжка, 3 съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, както следва:
-за периода от месец март 2011г. до месец юли 2018г. включително – 89 месечни вноски в размер на 80 лева всяка – общо 7 120 лева и за периода от месец август 2018г. до месец април 2022г. включително – 45 месечни вноски в размер на 130 лв. всяка – общо 5 850 лева, всички вноски в общ размер на 12 970 лева за Л. А. А.;
-за периода от месец март 2011г. до месец юли 2018г. включително – 89 месечни вноски в размер на 70 лв.всяка – общо 6 230 лева и за периода от месец август 2018г. до месец юли 2024г. включително – 72 месечни вноски в размер на 130 лв.всяка – общо 9 360 лева, всички вноски в общ размер на 15 590 лева за Н. А. А., всички дължими месечни вноски за двете деца в общ размер на 28 560 лева ( двадесет и осем хиляди петстотин и шестдесет лева), като деянието е извършено повторно, след като е осъден с Присъда № 389/19.10.2010г., влязла в сила на 04.11.2010г. по НОХД № 3959/2010г. по описа на Районен съд гр.Пловдив и Присъда № 506/15.11.2011г., влязла в сила на 01.12.2011г. по НОХД № 1860/2011г. по описа на Районен съд гр.Пловдив за друго такова престъпление.
От обективна страна се събраха достатъчно доказателства, от които се установи, че подс.А. е бил осъден с влязло в сила решение, да заплаща месечна издръжка на свои низходящи. От събраните по делото доказателства се установява, че за периодът на обвинението подс.А. не е изпълнил задължението си по заплащане на 134 месечни вноски – 89 месечни вноски по 80 лева и 45 месечни вноски по 130 лева, като общият размер на неизплатените вноски за издръжка на дъщеря му св.Л. А. е 12 970 лв. Подс.А. не е изплатил за периода на обвинението 161 месечни вноски – 89 месечни вноски по 70 лева и 72 месечни вноски по 130 лева за издръжка на дъщеря си св.Н. А., като общия размер на неизплатените вноски е 15 590 лева. Така общия размер на всички дължими вноски е на стойност 28 560 лева. Това води до извода, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Налице са и данни, че подс.А. е бил осъден за същото по вид престъпление с влязъл в сила съдебен акт, което води до квалификацията повторност по смисъла на чл. 184 ал.4 вр. с чл. 28 ал.1 от НК.
От субективна страна формата на вината на подсъдимия е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият е съзнавал, че с поведението си нанася вреди, наясно е бил, че дължи ежемесечна издръжка на децата си, но не е изпълнил в цялост това си задължение.
За извършване на престъпление по чл. 183 ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Видно от представеното по делото свидетелство за съдимост подс.А. А. е осъждан за същото по вид престъпление два пъти, като второто осъждане е отново в условията на 4 повторност. Това следва да бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете единствено това, че от извършване на деянието до постановяването на съдебния акт е минал дълъг период от време. Предвид на това Съдът счита, че следва да определи наказанието по реда на чл.54 от НК при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде „лишаване от свобода“ е размер на ЕДНА ГОДИНА. Наред с това следва да бъде наложени и кумулативно предвиденото наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. По този начин Съдът счита, че наказанието ще изиграе своята превантивна и възпитателна роля върху дееца и обществото, като наред с това подсъдимият ще има възможност да оцени противоправното си поведение и да се поправи.
Налице са всички основания за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК и така определеното наказание „Лишаване от свобода“ е размер на ЕДНА ГОДИНА не следва да бъде търпяно ефективно, с изпълнението на последното следва да се отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
На осн. чл.52 от НК наказанието „Обществено порицание“ следва да се изпълни чрез обявяване на присъдата на таблото за съобщения в сградата на Община Кричим.
Причини за извършване на деянията – ниска правна култура.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: