Решение № 13325 от 31.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13325 гр. София, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.Ш при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110107924 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от „...........................“ – едноличен търговец, против ******************************* иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 167а, ал. 2, т. 4 ЗДвП вр. чл. 10, ал. 2 ЗП за заплащане от ответника на сума в размер на 750 лева, получена без основание на 14.10.2021 г. и представляваща компенсаторна такса п oради движение на товарен автомобил с рег. № ***********************, собственост на ищеца, по маршрут .............................а, ведно със законна лихва за периода от 16.02.2022 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 14.10.2022 г. е заплатил маршрутна карта за собствения му товарен автомобил с рег. ************************** с който да се придвижи по маршрут .............................а, като пристигайки на граничния контролно-пропускателен пункт ......................... контролните органи, които били български граждани, заявили на собственика на автомобила, че последният не бил регистриран в системата и не може да премине граница. След представяне на разписката за плащане на маршрутната карта от страна на водача на автомобила контролните органи му казали, че регистрационният номер, обективиран в разписката – I Е *********************, не съответства на правилния – ***********************. Поради това за да продължи пътуването, собственикът на автомобила е следвало да заплати компенсаторна такса в размер на 750 лева на осн. чл. 10, ал. 2 ЗП. Ищецът заплатил таксата, като твърди, че същата е недължимо платена при липса на основание. Ищцовото дружество твърди, че водачът на автомобила бил гръцки гражданин и не е разбрал изцяло българските контролни органи, тъй като не владеел български език, като поради това и не успял да защити правата си, а направо заплатил претендираната такса в сочения размер. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество отправило искане за възстановяване 1 на неоснователно събраната такса от ответника, но последният отказал. С тези доводи претендира сумата като заплатена без основание. Оспорва да е въвел грешен рег. номер на МПС в маршрутната карта.

С молба от 09.06.2022 г. на л. 18 ищецът уточнява, че е ЕТ, прилага удостоверение от гръцкия ТР /л. 19/ и ново пълномощно на л. 27 и л. 28.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба.

Не оспорва, че след извършена от страна на българските контролни органи проверка водачът на товарен автомобил с рег. № *********************** е заплатил сума в размер на 750 лв., представляваща компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 Закон за пътищата.

Сочи, че към момента на регистриране на нарушение при движение на процесния товарен автомобил в област Благоевград, Покровник, процесното ППС е било с рег. ************************** а в закупената маршрутна карта е въведен друг рег. номер - I Е *********************. Поради това двата регистрационни номера не съответствали, тъй като символите и А на клавиатурата на терминалите за самообслужване не са взаимозаместими, не се дублират и се намират на различни, ясно разграничими места. Оспорва, че при закупуване на процесната маршрутна карта водачът на процесния товарен автомобил е положил дължимата грижа, изразяваща се във внимателно проследяване на предложените му опции за въвеждане на символи и спазване на общите условия, за които е дал съгласие при закупуване на тол продукти.

Сочи, че на машините за закупуване има меню на гръцки език. Оспорва, че сумата в размер на 750 лева е заплатена без основание като излага, че компенсаторната такса е събрана от компетентните контролни органи в съответствие със закона и при установяване на административно нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.

Ответникът оспорва предявения иск като недопустим поради неподсъдността му на гражданските съдилища. Сочи, че събирането на компенсаторната такса е волеизявление на административен орган, ИАА, като таксата има компенсаторен характер. Поради това заплащането на таксата е сложен фактически състав. Позовава се на посочени в отговора актове на ВАС /л. 34/.

Възражението е неоснователно. Видно от исковата молба с нея не се оспорва административен акт, тя не съставлява жалба против ИАА. Претендира се сума, за която се твърди да е заплатена без основание, което не съставлява спор от административен характер.

За допуснато нарушение - незаплащане на тол такса, в закона е предвидено административно наказание. В закона за това нарушение са предвидени два вида санкции – в чл. 179, ал. 3б ЗДвП административно наказание глоба (имуществена санкция) и в чл. 10, ал. 2 ЗП – „компенсаторна такса“. Това, от което и когото законодателят е освободил в хипотезата на чл. 10, ал. 2 ЗП не е административнонаказателно отговорното лице от административнонаказателна отговорност, а административния орган от провеждане на административнонаказателно производство в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания. В хипотезата на чл. 10е във вр. с чл. 10, ал. 2 ЗП законодателят е създал някакво специфично административно производство. Установено е административното нарушение ползване на платена пътна мрежа без заплащане на тол такса - така Определение № 12999/21.10.2020 г. на ВАС по 2 адм. дело 9480/2020 г., докладчик **************************.

За установеното нарушение се издава квитанция за заплатена компенсаторна такса, която ищецът не оспорва; ищецът не оспорва административния акт. Той твърди, че поради липсата на МПС рег. № I Е ********************* и правилното въвеждане на рег. № IАЕ ********************* /абзац осми от ИМ/ му се дължи връщане на сумата от 750 лв. – получена без основание компенсаторна такса. Ищецът никъде не е формулирал петитум за обжалване на ИАА, а иска връщане на сумата поради даването й без основание, което е предмет на изследване по съществото на спора.

С приетия без възражения доклад по делото в тежест на ответника е да докаже правно основание за имущественото разместване, както и възраженията си, че са налице предпоставките уредени в закона за събиране на компенсаторна такса в размер на 750 лева, както и че сумата е събрана по законоустановения начин и от компетентните за това длъжностни лица; че е въвден грешен рег. номер на МПС в маршрутната карта, а именно I Е *********************. Като безспорно е отделено, че ответникът е получил процесната сума – първо с.з.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа в страната се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:

1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, като заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;

2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.

10б, ал. 3 ЗП.

Съгласно чл. 10, ал.10 ЗП ....................................... осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо пътни такси като според ал. 12 осигурява възможност на ползвателите на платената пътна мрежа да заплатят съответната такса по ал. 1 и 2 по електронен и банков път, както и чрез картово разплащане и в брой в пунктовете за продажба, както и да заплатят такса за електронна винетка за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и маршрутна карта за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 чрез терминали за самотаксуване, разположени по платената пътна мрежа и в областните градове на страната.

Таксата за изминатото разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя, изминатото разстояние, категорията на пътното превозно средство, броя на осите и екологичните му характеристики. Тол таксата е платима за пътно превозно средство с обща техническа допустима маса над 3,5 тона от собственика или ползвателя на превозното средство. Така регламентирана тол таксата представлява установено от държавата и събирано от определени от нея органи финансово плащане за възможността да се упражни право на ползване на определена транспортна инфраструктура.

С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП националният законодател е обявил за наказуемо с административно наказание използването на платена пътна мрежа без предварително заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Субект на административнонаказателната отговорност е собственикът или вписаният ползвател на пътното превозно средство по смисъла на чл. 10б, ал. 3 ЗП.

3

С разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗП законодателят е създал възможност субектът на административнонаказателната отговорност да бъде „освободен“ от нея при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“, чийто размер е установен за пътни превозни средства с българска регистрация в чл. 28 от Тарифата.

За да бъде един правен субект освободен от административнонаказателна отговорност е необходимо най-напред да бъде надлежно установено, че той е административнонаказателно отговорно лице за съответното административно нарушение. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) установяването на административното нарушение става с акт за установяване на административно нарушение, съставен от нарочно определени длъжностни лица. С оглед на тази разпоредба в чл. 189е, ал. 1 ЗДвП са установени длъжностните лица, компетентни да установяват нарушението на чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

Това са длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, ал. 1 ЗДвП, т.е. определените от министъра на вътрешните работи. В алинея 2, 3 и 4 на чл. 189е ЗДвП е регламентирана възможността за заплащане на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, а в алинея 5 – предпоставките за освобождаване на административнонаказателно отговорното лице от административнонаказателна отговорност.

Съгласно разпоредбата при заплащане на компенсаторната такса при проверката или в четиринадесетдневен срок от връчване на акта за установяване на административно нарушение и след постъпване на сумата по сметката на *******************************, нарушителят се освобождава от административнонаказателна отговорност за установеното в акта административно нарушение. Паралелно с тази нормативна уредба в чл. 10е, ал. 1 ЗП законодателят е създал компетентност на длъжностни лица от

************************************ да извършват контрол на граничните контролно-пропусквателни пунктове за изпълнението на задължението за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Заплащането на „компенсаторната такса“ по чл. 10, ал. 2 ЗП става в специализираното звено на ************************************ на съответния граничен контролно-пропусквателен пункт. В съответствие с тази забрана и това задължение законодателят в чл. 167, ал. 3б ЗДвП е оправомощил същите длъжностни лица – на ***************************, с властта да не допускат напускане на територията на страната на моторно превозно средство, за което не е заплатена таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП.

Анализът на установената в чл. 10е ЗП нормативна уредба сочи, че фактически длъжностните лица от ************************************ установяват извършено административно нарушение – използване на платена пътна мрежа без заплащане на дължимата за това такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, което е обявено за наказуемо с административно наказание в чл. 179, ал. 3б ЗДвП, и не позволяват пътното превозно средство да напусне страната, без да е заплатена компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 ЗП.

Санкционният характер на компенсаторната такса е виден от факта, че тя не се заплаща за ползването на платената пътна мрежа, а за това, че не е заплатена таксата за нейното ползване.