Разпореждане № 29019 от 22.02.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 29019 гр. София, 22.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Частно гражданско дело № 20241110103917 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 4 ГПК.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 19933/22.01.2024 г. заявителят Г. В. А. е поискал издаване на заповед срещу „Турк хава йолларъ“ а.ш. („Турски авиолинии“) – акционерно дружество по турското право, регистрирано в Истанбул, за следните суми: 782,33 лева – обезщетение за отмяна на полет ТК1032 по маршрут София – Истанбул на 29.08.2023 г., което довело до закъсняло пристигане на заявителя в Дубай със свързващ полет, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 18.01.2024 г., до окончателното плащане.

В заявлението правилно се посочва, че основание за международната компетентност на българските съдилища е чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – Решение от 9 юли 2009 г. по дело C ‑204/08 Rehder, тъй като полетът е излетял от София.

Това обаче не означава, че всички уредени в националната правна уредба производства са приложими в настоящия случай. Заповедното производство не е универсален вид процес за всички видове граждански искове – то се прилага само за осъдителни претенции за заплащане на пари, предаване на заместими движими вещи и изгонване от имот в етажна собственост (чл. 45 ЗС), и само ако са налице условията за местна компетентност, които по аргумент за противното се извеждат от разпоредбите на чл. 411, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК като алтернативни според практиката на ВКС (Определение № 547/22.08.2013 г. по частно търг. дело № 1355/2013 г., I ТО) – заповед може да се издаде, когато длъжникът – юридическо лице, има седалище в България или място на дейност в страната.

В случая длъжникът – Турските авиолинии, е дружество, което няма седалище в България – нито основно, нито на свой клон. Същото обаче е регистрирало в България търговско представителство по чл. 3, ал. 1, т. 5, б.

„а“ от Закона за регистър БУЛСТАТ, което се установява при служебна 1 проверка в интернет, т.е. декларирало е, че извършва стопанска дейност чрез постоянно устроено място в България. Съдебната практика не установява дали има изискване претенцията, съдържаща се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да има връзка с обема и вида на дейността на регистрираното място, но в случая се установява, че представителството извършва именно дейност по обслужване на пътнически полети. Това е така, тъй като в служебно известното съгласно чл. 155 ГПК Решение № 11054/12.10.2022 г. по гр. дело № 9822/2022 г. на Софийския районен съд, 141. състав, е разгледан иск по трудов договор за маркетингов представител по дейността за обслужване на пътници на полети. Поради това са налице предпоставките настоящият съд да е компетентен да издаде исканата заповед за изпълнение.

Установява се обаче, че подаденото заявление е нередовно и не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 128, т. 1 ГПК. Това е така, тъй като съгласно чл. 102з, ал. 1 ГПК не се допуска при подаване на заявления до съда с електронен подпис пълномощното да е представено в с ъ д а в електронен образ (сканирано копие, картинка), заверено от представител, а същото или следва лично да се представи пред служител на съда, който да удостовери верността на документа, или да съдържа електронен печат на упълномощителя и електронно удостоверение за време, като разпоредбата е специална по отношение на общите правила за представяне на препис от електронни документи (чл. 183 ГПК), и поради това молбата следва да се остави без движение и на това основание.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РАЗПОРЕДИ:

ПРИЕМА на основание чл. 28 КМЧП, че БЪЛГАРСКИТЕ съдилища с а МЕЖДУНАРОДНО КОМПЕТЕНТНИ да разгледат подаденото заявление с вх. № 19933/22.01.2024 г. на Г. В. А. и е приложим редът на заповедното производство по чл. 410 ГПК и сл.

УКАЗВА на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с чл. 410, ал. 2 ГПК и чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК на заявителя – Г. В. А., в 3-дневен срок да представи доказателства за представителна власт (пълномощно) на адв. Ч. с ъ с саморъчен подпис на упълномощителя или с положен електронен подпис на упълномощителя и квалифицирано електронно удостоверение за време (електронно пълномощно – файл с електронен печат на упълномощителя, не сканирани документи) съгласно чл. 102з, ал. 1 ГПК, или изрично да потвърди действията на адвоката по подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение с изявление, подадено лично от упълномощителя със саморъчен подпис на органния представител или квалифициран електронен печат.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът ще остави заявлението за издаване на заповед с вх. № 19933/22.01.2024 г. без уважение.

Разпореждането не може да се обжалва.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3