Решение № 772 от 22.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. Бургас, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100500785 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Електроразпределение Юг“ЕАД с ЕИК115552190,подадена чрез пълномощника му юрисконсулт Раева срещу Решение №260057 от 05.04.2022г.,постановено по гр.д.№1377/2021г.по описа на БРС,в ЧАСТТА,с която районният съд е уважил предявеният срещу въззивното дружество обратен иск и го е ОСЪДИЛ да заплати на Начално базово училище „Михаил Лъкатник“с ЕИК-000048792 ,с адрес: гр.Бургас,ж.к.“Славейков“,до блок 37 след плащане от негова страна на присъдените в полза на М. К. Т. суми,сумата от 6000 лева,представляваща дължимо на М. К. Т. с ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител П. Г. Т. с ЕГН-********** обезщетение за претърпените от детето неимуществени вреди,настъпили в резултат на нараняването му на 19.11.2020г.в двора на училището ,ведно със законната лихва,считано от 19.11.2020г.до окончателното и изплащане.

С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно и необосновано в обжалваната част,с която е уважен обратният иск срещу въззивното дружество.Поддържат се съображенията,изложени в отговора на исковата молба,като се изразява несъгласие с изложените от съда мотиви,в които съдът е приел,че единствената причина за настъпване на увреждането е съприкосновението на детето със стърчащо от собствения на въззивното дружество трафопост арматурно желязо. Счита,че събраните по делото доказателства дават 1 основание за извод,че това не е единствената причина за произшествието,тъй като и съдът е приел,че вина за настъпването му имат както въззивното дружество,така и училището.В крайна сметка обаче съдът е уважил изцяло обратния иск,предявен от училището срещу „Електроразпределение Юг“ЕАД.Посочва се,че съдът не се е произнесъл по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат,като произнасянето му би довело до отхвърляне на обратния иск или поне до споделяне на отговорността между отговорния по чл.49 ЗЗД и собственикът на вещта.Твърди се,че по делото не са събрани доказателства,че злополуката е настъпила по описания в исковата молба начин,както и че вредата се намира в причинна връзка със състоянието на трафопоста към момента на настъпване на злополуката.Няма категорични доказателства,че на 19.11.2020г.е имало ръждясало арматурно желязо,стърчащо от намиращия се в двора трафопост,както и че в резултат на изронване на мазилката на стената на трафопоста са се разкрили арматурни железа.Твърди се,че дружеството е положило дължимата грижа за поддръжката на трафопоста по Наредба №9/2004г.и на посочената дата не е имало стърчащи железа на стената.С оглед изложеното въззивникът твърди,че фактически предпоставки и правно основание за ангажиране на отговорността му няма.Прави се довод,че уважавайки главния иск на ищеца М.Т. срещу НБУ“Михаил Лъкатник“ районният съд на практика изцяло се е съгласил и е уважил възражението на въззивното дружество за наличие на изключителен принос за настъпване на вредите от страна на ръководния и педагогическия персонал на училището,съгласил се е и е приел,че вредите са последица от липсата на надзор от отговорния педагогически персонал в деня на злополуката,неизпълнение на задължения на ръководството на училището да обезопасят училищния двор,в който са причинени вредите,а при констатиране на нередности да у в е д о м я т своевременно собственика на вещта.Впоследствие се прехвърля изцяло отговорността върху въззивното дружество,въпреки липсата на логика за подобно разпределение на отговорността. Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на решението на БРС в обжалваната част и постановяване на решение от БОС,с което исковата и претенция по предявения срещу въззивното дружество обратен иск да бъде отхвърлена. Няма доказателствени искания,претендира разноски.

С представения писмен отговор ищецът по обратния иск и ответник по главния искНачално базово училище“Михаил Лъкатник“ чрез пълномощника му адв.Ангелова е оспорена въззивната жалба като неоснователна.Излага се становище,че правилно,законосъобразно и обосновано БРС е уважил изцяло обратния иск на основание чл.50 ЗЗД. Посочва,че отговорността на собственика на една вещ за произлезлите от нея вреди се свързва и със задължението му да упражнява надзор върху вещта,свързан с полагане на грижи и наблюдение,с оглед управлението и употребата и.Тази отговорност по чл.50 ЗЗД е и когато при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила и са произлезли вреди от вещта.Изтъква се,че по делото са били извършени две експертизи-първата,която е установила изправността на трафопоста от електротехническа страна и втората,която е дала становище за състоянието му.Огледът на експерта по втората експертиза е бил през м.януари 2022г.и е направил констатации за оголена и стърчаща арматура,което според въззиваемото училище сочи,че и до този момент,повече от година след инцидента не са предприети необходимите действия по обезопасяването му.Намира,че е безспорно установено по делото,че увреждането на детето е настъпило в резултат на съприкосновението му със стърчащо арматурно желязо от трафопоста,собственост на въззивника,поради което и съдът е приел,че дружеството следва да носи отговорността за причинената вреда от собствената му вещ,поради което и обратният иск правилно е приет за основателен.Предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД,а не чл.50 ЗЗД и съдът е приел,че ответникът е бил задължен да осигури безопасността по отношение на учениците и да препятства техния достъп до трафопоста.Намира за неоснователни доводите на въззивника,че отговорността следва да се носи от училището,поради ненадлежно упражнен надзор върху децата.Увреждането е причинено от стърчащо желязо от трафопост,а последният е собственост на въззивника.Това е съоръжение под високо напрежение и задължение на въззивника като негов собственик е да упражнява надзор,свързан с наблюдението на вещта,полагане на грижи и ремонти.Моли решението на 2

БРС да бъде потвърдено в обжалваната част,няма доказателствени искания,претендира разноски.

С постъпилия писмен отговор от ищеца М.Т. чрез неговата майка и законен представител П.Т.,подаден чрез пълномощника адв.Лора Станкова е взето становище по въззивната жалба на ответника по обратния иск.На първо място се сочи,че въззивната жалба е неясна,тъй като въпреки изричното посочване,че се обжалва решението по обратния иск,в петитума се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.Обстоятелствената част също намира за неясна,тъй като се твърди изцяло неправилност на решението относно разпределението на вината между ответника по главния иск и третото лице помагачответник по обратния иск. Моли,в случай че въззивникът направи исканото уточнение и заеме позицията,че обжалва решението и в частта,по отношение на главния иск в качеството си на трето лице помагач на ответника,съдът да има предвид изложеното от въззиваемия становище относно основателността на претенцията му по предявения от него иск.Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището,че предявеният главен иск е основателен и доказан от събраните по делото доказателства.Подчертава се,че искът срещу ответното училище е с правно основание чл.49 ЗЗД,а не по чл.50 ЗЗД,в който случай е от значение чия собственост е увреждащата вещ.Доколкото М.Т. не е страна по обратния иск,с основание чл.50 ЗЗД,то не следва да взема становище по него,както и по отношение на твърденията на въззивника,че е налице съпричиняване между страните и допуснати груби процесуални нарушения от съда в тази насока.Моли решението на БРС да бъде потвърдено,няма доказателствени искания,претендира разноски.

Постъпило е и писмено становище от третото лице помагач на въззивното дружествоЗК“Уника“АД ,в което се излагат доводи в подкрепа на въззивната жалба .Няма доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,не изпраща представител.В писмено становище се поддържа въззивната жалба срещу решението на БРС,като се моли същата да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемата страна-ищец по обратния иск НБУ“Михаил Лъкатник“ ,се представлява от адв.Ангелова,която оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание въззиваемата страна- ищец по главния иск М.Т.,действащ чрез своята майка и законен представител П.Т.,редовно уведомени,не се явяват.Представлява се от адв.Станкова и адв.Стоянова,които считат решението на БРС за правилно по главния иск.

В съдебно заседание въззиваемата страна-третото лице помагач ЗК“Уника“АД не изпраща представител.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери решението в обжалваната му част- досежно уважения изцяло обратен иск за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора по обратния иск БОС намери следното:

Решение №260057 от 05.04.2022г.,постановено по гр.д.№1377/2021г.по описа на БРС,в ЧАСТТА,с която районният съд е уважил предявеният срещу НБУ „Михаил Лъкатник“ град Бургас иск с правно основание чл.49 ЗЗД и го е ОСЪДИЛ да заплати на ищеца М. К.

Т.,действащ чрез своята майка и законен представител П.Т. сумата от 6 000 лева,представляваща обезщетение за претърпените от детето неимуществени вреди,настъпили в резултат на нараняването му на 19.11.2020г.в двора на училището,от които 5 000 лева-обезщетение за претърпените от детето болки и страдания в резултат на нараняването и извършените след това операция и физиотерапия и 1000 лева-обезщетение за претърпените от детето страдания вследствие на невъзможността му да се обслужва ежедневно и да участва в тренировки и футболни турнири,ведно със законната лихва върху главницата от деня на увреждането- 19.11.2020г.до окончателното и изплащане.

По искане на ответното училище по делото по делото е конституирано 3

„Електроразпределение Юг“ЕАД като трето лице помагач. Ответникът по главния иск е твърдял,че увреждането е настъпило в резултат на повреда на вещ-трафопост,който не е собственост на училището,а на „Електроразпределение Юг“ЕАД и негово е било задължението да упражнява надзор над съоръжението,да полага грижи за управлението и употребата му,както и да го поддържа в изправно състояние и е предявил обратен иск срещу дружеството,който е бил квалифициран от БРС с правно основание по чл.50 ЗЗД.

В мотивите на решението, относими към главния иск и обвързващи третото лице помагач „Електроразпределение Юг“ЕАД се сочи,че ищецът М.Т.,ученик в ответното училище,на 19.11.2020г.е претърпял инцидент в двора на училището,при който след сблъсък с друго дете по време на игра на футбол се е наранил на ръждясало арматурно желязо,което е стърчало от стената на намиращия се в двора на училището трафопост. М.Т. е получил порязна рана по предната повърхност на лявото си бедро,с дължина около 12-15 см. Съдът е установил и взел предвид при постановяване на решението си,че инцидентът е станал по време на занималнята на учениците,в учебно време,когато децата следва да са под наздор на лице от педагогическия персонал на училището. За да уважи иска с правно основание чл.49 ЗЗД срещу ответното училище, БРС е приел,че до нараняването на детето се е стигнало поради наличие на опасност в двора на училището/стърчащо арматурно желязо/,което е в резултат на непредприемането на необходимите действия от ръководството на училището по премахването му и вземането на всички необходими мерки за безопасността на учениците,а така също и поради ненадлежното упражняване на надзор върху децата от съответното отговорно лице от педагогическия персонал. Предявеният иск от М.Т. срещу НБУ“Михаил Лъкатник“ е бил уважен изцяло от БРС,като относно гаранционнообезпечителната отговорност на ответното училище съдът е посочил,че е ирелевантно чия собственост е трафопостът,тъй като същият се намира в двора на училището и задължение на ръководството на училището е да осигури неговата безопасност,включително и чрез препятстване на достъпа на децата до трафопоста,уведомяване на собственика му за нередности по него,което не се установява по делото да е било сторено.

Разпечатката съдържа 27 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3f6ea3d-fbd0-4780-ab31-c5837aeff983