Решение № 115 от 14.07.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Кърджали, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200277 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1300-000583 от 14.04.2026 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 255.65 евро/500.01 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на М. Ц. М. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят М. Ц. М. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от орган, който не притежавал необходимата компетентност, като не били спазени и сроковете по ЗАНН. Не били спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, изложените в акта и постановлението обстоятелства били противоречиви и напълно недостатъчни. Наказващият орган допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, с които било накърнено правото му на обективна проверка и достоверен резултат от нея. Сочи, че било налице несъответствие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация. Управляваното от жалбоподателя превозно средство било собственост на „****“ ЕООД с управител В.З.М..

Към датата на проверката той не знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради което не бил извършил виновно нарушението. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се 1 представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.02.2026 г., около 17.35 часа, жалбоподателят М. Ц. М. управлявал товарен автомобил „****“ рег.№ **** в гр.Кърджали на бул.„Беломорски“, до сервиз „Кастрол“ в посока към бензиностанция „Петрол“. По същото време и място той бил спрян за проверка от Т.Т. и С.С. - мл.автоконтрольори в сектор ПП-Кърджали. Те констатирали, че посоченото МПС имало поставени регистрационни табели, но от 06.01.2026 г. било със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП - след получено уведомление от ГФ за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Жалбоподателят дал писмени обяснения, в които посочил, че не знаел за дерегистрацията на автомобила. По този повод на 15.02.2026 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение. Съставеният АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, поради това, че установеното деяние разкривало данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

По случая била образувана прокурорска преписка вх.№ **** по описа на РП-Кърджали.

След извършена проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 27.03.2026 г. било отказано образуване на досъдебно производство, поради липса на достатъчно данни за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Материалите били върнати на административнонаказващия орган и на 14.04.2026 г. същият издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 255.65 евро/500.01 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Видно от справка за собственост на ППС, товарен автомобил „****“ рег.№ **** е собственост на „****“ ЕООД ****.

От приетата по делото справка по история за ПС с рег.№ **** се установява, че на датата 06.01.2026 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ за липса на застраховка „Гражданска отговорност”.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени доказателства, а именно: Акт за установяване на административно нарушение от 2

15.02.2026 г.; Мотивирана резолюция от 16.02.2026 г.; Докладна записка от 15.02.2026 г.;

Справка за собственост и регистрация на ППС „****“ рег.№ ****; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Постановление на РПКърджали от 27.03.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство; преписка вх.№ **** по описа на РП-Кърджали.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на М. Ц. М. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 15.02.2026 г. жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „****“ рег.№ ****, собственост на дружеството „****“ ЕООД ****, след като регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, регламентиращ служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ (за липса на сключена задължителна застраховка), като се уведомява и собственикът на пътното превозно средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е чужда собственост, но не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено по какъвто и да е начин, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от датата 06.01.2026 г. С оглед наличието на поставени на определените места регистрационни табели, М. Ц. М. не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от 3

ЗДвП прави деянието несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

При този изход на делото и предвид отмяната на обжалвания акт, на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, а от жалбоподателя разноски не са претендирани.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1300-000583 от 14.04.2026 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 255.65 евро/500.01 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на М. Ц. М. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4