Решение № 206 от 10.07.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Добрич, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20223230200495 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ц. В. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 22-0851-000310 от 18.03.2022 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на Ц. В.

Х., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 (сто) лв.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, с писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 483788/04.03.2022 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че има възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Имам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН 2 от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена е и съответната законна разпоредба, за която се твърди, че е нарушена - чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Правилно и законосъобразно нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 04.03.2022 г., в 08:45 часа, в гр. Добрич, по ул. „Генерал Гурко”, управлява ***, като на кръстовището с булевард „25-ти септември“ преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на Ц. В. Х. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно заседание, актосъставителят В. П. Г. и свидетелят М. Б. К. потвърждават констатациите в акта. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено 3 установяване на обективната истина.

В действителност, свидетелите В. П. Г. и М. Б. К. в съдебно заседание заявяват, че не си спомнят случая. Тази липса на спомен у свидетелите Г. и К. намира своето логично обяснение с обстоятелството, че с оглед нормалните процеси в човешката памет е обяснимо, след определен период от време, да се забравят някои обстоятелства, отчитайки и многобройните проверки, извършвани от полицейските служители при осъществяване на своята дейност. Липсата на спомен у свидетелите Г. и К. обаче не опровергава фактическата обстановка описана в АУАН, отчитайки, че същите са положили подписите си в акта, удостоверявайки по този начин обективното отразяване на фактите в неговото съдържание.

Видно от приложената по делото справка от Община град Добрич, на дата 04.03.2022 г. светофарната уредба, находяща се на кръстовището на бул.

„25-ти септември“ и ул. „Ген. Гурко“ в часовия диапазон от 07:00 часа до 20:00 часа е работила в нормален режим на работа.

По искане на защитата на жалбоподателя, с протоколно определение от 15.06.2022 г., съдът е изискал от Община град Добрич видеозаписът от камерата, монтирана на кръстовището, образувано между ул. „Ген. Гурко“ и бул. „25-ти септември“ за дата 04.03.2022 г., в периода от 08:30 до 09:00 часа.

Съгласно приложената по делото справка от Община град Добрич, видеозаписите се пазят само три седмици след процесната дата, поради което не може да бъде предоставен искания видеозапис от дата 04.03.2022 г. Този факт обаче по никакъв начин не дискредитира показанията на свидетелите В.

П. Г. и М. Б. К., както и описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка.

Видно от изисканата и приложена по делото справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич, ведно с Информация за силите и средствата от сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Добрич, изпълняващи задълженията си с автомобили с монтирани CPS устройства, за времето от 07:00 часа на 04.03.2022 г. до 07:00 часа на 05.03.2022 г. (Приложение № 2) и Ежедневна ведомост на личния състав от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич (Приложение № 4 към чл. 31, ал. 3), свидетелите В. П. Г. и М. Б. К., за времето от 07:00 часа до 19:00 часа на 04.03.2022 г., са изпълнявали дежурство по наряд към сектор „Пътна 4 полиция“ при ОДМВР - Добрич ***, като са били дежурни по произшествия и са обслужвали ПТП на територията на град Добрич и община Добричка, маршрут 10-11.

В действителност, съгласно часовия график, в периода 07:20 часа 09.00 часа, точката за контрол/установъчен пункт на полицейските служители Г. и К. е била КПП - Балчик. Това обстоятелство обаче не води до извода, че те са били безусловно задължени в този период от време да не напускат КПП - Балчик, поради което е не е имало как да са били на кръстовището на ул.

„Ген. Гурко“ с бул. „25-ти септември“ и да са констатирали извършеното от жалбоподателя нарушение, така както счита пълномощникът на жалбоподателя. И това е така, тъй като, както вече бе посочено, на първо място полицейските служители са били дежурни по произшествия и са обслужвали ПТП на територията на град Добрич и община Добричка. И второ – видно от приложената по делото Информация за силите и средствата от сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Добрич, изпълняващи задълженията си с автомобили с монтирани CPS устройства, за времето от 07:00 часа на 04.03.2022 г. до 07:00 часа на 05.03.2022 г. (Приложение № 2), графа: Забележка, свидетелите Г. и К. е следвало да заемат установъчни пунктова (УП), различаващи се от указаните в РСОД, поради поставени текущи задачи и конкретна пътна обстановка.

Ето защо, съдът намира, че на посочената в АУАН и в НП дата и час, свидетелите Г. и К., са се намирали на кръстовището, образувано между ул.

„Ген. Гурко“ и бул. „25-ти септември“ и са констатирали извършеното от жалбоподателя нарушение.

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите В. П. Г. и М. Б. К., както и от приложените по делото писмени доказателства: справка от Община град Добрич, на дата 04.03.2022 г. светофарната уредба, находяща се на кръстовището на бул. „25ти септември“ и ул. „Ген. Гурко“ в часовия диапазон от 07:00 часа до 20:00 часа, ведно със схема, показваща ортанизацията на движение и режима на работа на светофарната уредба; Информация за силите и средствата от сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Добрич, изпълняващи задълженията си с автомобили с монтирани CPS устройства, за 5 времето от 07:00 часа на 04.03.2022 г. до 07:00 часа на 05.03.2022 г.

(Приложение № 2); Ежедневна ведомост на личния състав от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич (Приложение № 4 към чл. 31, ал. 3).

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

По отношение на наложеното наказание:

Предвиденото наказание по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е глоба в размер на 100 лева. Наложеното наказание глоба в размер на 100 лв. е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.

Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения. Обект на защита са обществените отношения по опазването животът и здравето на участниците в движението по пътищата. В този ред на мисли съдът намира за нужно да отбележи, че нарушението, извършено от Ц. В. Х. се отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените нарушения от този вид. Особено укорими са нарушенията, при които деецът преминава през кръстовище при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.